Решение № 193 от 23.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Стара Загора, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря М.Ж.Т. като разгледа докладваното от Красимир Й. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255500600405 по описа за 2025 година Производството е по глава ХХІ на НПК.

С присъда по НОХД № 988/2024г. по описа на РС Стара Загора, постановена на 25.02.2025г., подсъдимият С. Н. Н. е признат за виновен в това, че на 28.06.2021г. в с. Калояновец, общ. Стара Загора, в качеството на длъжностно лице-ръководител на зърнобаза, собственост на „*****, присвоил противозаконно чужди движими вещи-43 940 кг незаприходен излишък пшеница, собственост на „**** на стойност 16 697.20 лева, поверени му да ги пази и управлява - престъпление по чл.201 от НК като при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от пет години, както и лишаване от право да заема ръководна държавна, или обществена длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с материална отчетност за срок от две години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от защитника на подсъдимия – адв. П. К.. В жалбата са изложени съображения, че същата е незаконосъобразна, неправилна и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

С Вх.№7194/02.06.2025г. са постъпили допълнителни писмени изложения към въззивна жалба, в които се излагат доводи че присъдата на 1 първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон, с оглед което на основание чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.З от НПК следва да бъде отменена и да бъде постановена нова оправдателна такава.

В съдебно заседание представителят на ОП Стара Загора поддържа тезата, че присъдата е законосъобразна и наложеното наказание е определено правилно. Адвокат М. Н., редовно упълномощен от по – рано, изцяло поддържа депозираната жалба.

По делото е установена следната фактическа и правна обстановка:

Подсъдимият С. Н. работел по трудов договор като търговски агент в „******“ ЕООД. Освен търговски агент - представител за региона на Стара Загора, изпълнявал фактически и функции на ръководител на зърнобазата, като логистиката и документооборота на зърно в района на Стара Загора се извършвали под негов контрол. Подсъдимият Н. бил упълномощен да изкупува зърно и да продава торове, семена и препарати. Покупката на торове, семена и препари и продажбата на зърно - пшеница, обаче се извършвала под контрола и със съгласието на търговския отдел на дружеството. Подсъдимият Н. нямал право по своя инициатива и без съгласието на търговския отдел на дружеството да сключва сделки за продажба на зърно и да договаря техните условия.

Сутринта на 28.06.2021г., подсъдимият Н. заявил на свидетелката Е.Т. и на свидетеля В.А. че щели да пристигнат два камиона, които да натоварят останалото количество пшеница в Склад № 2. Подсъдимият Н. посрещнал двата товарни автомобила в зърнобазата. Автомобилите минали през кантара и свидетелката Д. записала данните в кантарната книга, след което отишли до склад № 2. Там подсъдимият Н. казал на свидетеля В.А. да натовари автомобилите с цялото останало количество пшеница. След това автомобилите се върнали на кантара, където били претеглени и свидетелката Д. попълнила кантарни бележки - пътно-прехвърлителин разписки, връчвайки по един екземпляр на шофьорите, преди да напуснат зърнобазата, също така и записала данните в кантарната книга. Така натоварените в двата автомобила общо 43 940 килограма пшеница били закарани в зърнобазата на ***** в град Любимец - без знанието на ръководството и на търговския отдел на „******“ ЕООД. За доставените на ***** количества пшеница (чиято продажба договорил по 370 лева на тон) обаче подсъдимият С. Н. не издал фактура на ***** и същите не били осчетоводени в ***** /и съответно не били платени/.

През месец август 2021г. се стигнало до среща между подсъдимия Н., свидетеля К.П. и свидетеля Т.Л. - управител на *****, на която среща подсъдимият Н. заявил, че не може да издаде фактура. Свидетелят Л. поискал при това положение да сключат договор за съхранение на доставените 2 количества пшеница. Подсъдимият Н. представил на свидетеля П. за подпис такъв подготвен, но неподписан договор за съхранение - който обаче не бил между ***** и „******“ ЕООД, а между ***** и земеделски производител от село Арнаутито, с когото „Хлебна промишленост“ нямало отношения.

Подсъдимият заявил, че бил взел пшеницата от този земеделски производител, но свидетелят П. отказал да подпише такъв договор.

Първоначално на подсъдимия е повдигнато обвинение по чл.206,ал.1 НК, а именно, че на 28.06.2021г. в с. Калояновец, общ. Стара Загора присвоил противозаконно чужди движими вещи- 43 940 кг пшеница, на стойност 16 697,20 лева, собственост на „******“ ЕООД, които вещи владеел. В с.з. на 25.02.2025г. на осн. чл.287 НК обвинението е преквалицицирано в по – тежко такова в следния смисъл: на 28.06.2021г. в село Калояновец, община Стара Загора в качеството си на длъжностно лице - ръководител на зърнобаза на „******“ ЕООД в село Калояновец подсъдимият присвоил противозаконно чужди движими вещи - 43 490кг. незаприходен излишък пшеница, собственост на „******“ ЕООД, на стойност 16 697,20 лева, поверени му да ги пази и управлява - престъпление по чл.201, ал.1 от НК.

Безспорно е установено, че пшеницата е изнесена от базата на **** без разрешение на търговския отдел, без да бъде надлежно удостоверено в системата на дружеството като за тази пшеница подсъдимият Н. е договарял продажбата й със свидетеля К. П.. Въпросите, които се поставят са: така изнесеното от зърнобазата зърно, дали в действителност е такова собственост на подсъдимият Н., каквито твърдения се излагат в хода на съдебното следствие и ако това не е така /зърното е собственост на „******” ЕООД/,дали подсъдимият има качеството на „длъжностно лице” за да осъществи престъпния състав по чл.201 НК.

При цялостната служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, въззивната инстанция констатира, че е налице основание по чл.335, ал.2 във връзка с чл.334, т.1 във връзка с чл.348, ал.3, т.1и т.2 от НПК за отмяна на постановената присъда от първата инстанция и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд.

Основателно е възражението на защитата на подсъдимия, че в мотивите към присъдата, съдът буквално е преписал фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Практиката на ВКС не толерира механичното възпроизвеждане на обвинителния акт в мотивите към присъдата. Право на съда е да възприеме за достоверни или недостоверни определени доказателствени материали, но след като изложи причините за това - да изследва тяхното съответствие с останалите доказателства, като ги подложи на анализ. В случая, първоинстанционният съд е следвало да изложи фактическа обстановка, която да е резултат на самостоятелна оценка на съвкупния доказателствен материал по делото, да обсъди обективно конкретните доводи на страните, което той не 3 е сторил.

Основен елемент от състава на престъплението по чл. 201 НК е длъжностното лице да се разпореди юридически или фактически с вещите, поверени му за пазене и управление. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 201 НК се изразява в разпореждане от страна на длъжностното лице с вещи, пари или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази и управлява, като със свои.

Противозаконното разпореждане с чуждото имущество може да бъде осъществено с фактически или правни действия. Юридическото разпореждане от страна на длъжностното лице с предмета на престъпление е винаги в полза на трето физическо или юридическо лице /Р63/07.02.2023 г. по НД 978/2020 г., 1 НО/.

Деянието е съставомерно по чл. 201 НК, когато длъжностно лице присвои чужди пари /вещи/, връчени в това му качество или поверени да ги пази или управлява. Присвояването може да се осъществи, както с фактическо разпореждане, така и с юридическо такова. Достатъчно е да се установи, че деецът е променил отношението си към повереното му имущество от такова, което е чуждо, и му е поверено за пазене или управление, в такова, което третира като свое /Решение № 248 от 1.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 1090/2018 г., III н. о., НК/.

За да е акт на присвоителна дейност, трансферът на пари, вещи или други ценности, освен да е извършен от длъжностно лице и да е по отношение на имущество, което е връчено на това лице в длъжностното му качество или поверено му да го пази и управлява, трябва и да манифестира отношение на дееца към него като към свое, да представлява акт на окончателно и безвъзмездно разпореждане и да е свързано с причиняване на имуществена щета за собственика на имуществото.

При длъжностното присвояване извършеното от длъжностното лице разпореждане трябва да е окончателно и безвъзмездно, трябва да е и увреждащо. За състава на престъплението по чл. 201 НК е определящ фактът, че деецът се е разпоредил с повереното му или връчено му имущество като със свое и по този начин е увредил притежаващия законни права върху това имущество, лишавайки го от възможност да се ползва и да се разпорежда с него /Решение № 215 от 7.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1016/2017 г., III н. о., НК/.

На първо място от така установената фактическа обстановка не може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е имал длъжностно качество след като е бил назначен като търговски агент.

В мотивите на обжалваната присъда не се съдържат солидни аргументи защо подсъдимият, съгласно преквалифицираното обвинение, е имал качеството на „длъжностно лице”. Много схематично на стр.5 от 4 мотивите е констатирано, че съгласно Трудов договор №177/28.05.2013 година и допълнителни споразумения към него, към момента на деянието, същият е изпълнявал длъжност „Търговски агент“ при ощетеното юридическо лице „****. Със Заповед №360/10.08.2021г., трудовото правоотношение на подсъдимия с ощетеното юридическо лице е прекратено именно като търговски агент. От друга страна на следващия ред в мотивите си решаващият съд прави извода, че от ”показанията на свидетелите В.П. /прочетени по реда на чл. 281 НПК/, Е.Т. и В.А. се установява безспорно, че подсъдимият е имал де факто ръководни функции по отношение на дейностите по пазене, отчитане и разпореждане с пшеницата, находяща се в зърнобазата в село Калояновец”.

И това е всичко. Настоящият съд намира, че в мотивите на съда няма категоричен отговор на въпроса защо „подсъдимият е имал качеството длъжностно лице, на което е поверено пазенето на чужди вещи, като елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 201, ал.1 НК.” По силата на чл. 93, т. 1 НК длъжностни лица са изпълняващите:

1.служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейности само на материално изпълнение; 2. ръководна работа в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация и 3. работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

Съгласно ТР № 73 от 23.12.1974г. по н.д. № 66/1974г., ОСНК на ВС:”Законът изисква изпълнението на службата или работата да е възложено на длъжностното лице. Възлагането обаче трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим начин от закон, правилник, устав и др. ред.

Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др.” Следователно наличието на длъжностно качество по смисъла на чл.

201 НК предполага: 1. формално овластяване (съгласно закон, акт на орган или договор) 2. възможност за самостоятелно разпореждане с чуждо имущество, възложено във връзка със службата: – съгласно цитираното по –горе ТР: „при присвояването се изисква длъжностното лице да има определено отношение към предмета на посегателството - обществените или частните пари, вещи или ценности да са му връчени или поверени в това им качество да ги пази или управлява”.