Определение № 3842 от 06.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3842 гр. София, 06.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002103218 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 10 321/04.05.2023 година, подадена от Л.

К. П., срещу решение № 380/24.03.2023 година на Софийския апелативен съд, 10-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 2347/2022 година.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 154/15.06.2022 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 323/2021 година, в частта с която е отхвърлен предявения от Л. К. П. срещу „ЗК Лев Инс“ АД гр. София иск с правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 498, ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 13 250.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 6750.00 лева и претендирания размер от 20 000.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 19.02.2019 година, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2021 година до окончателното плащане. В останалата си част първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.

В подадената от Л. К. П. касационна жалба се излагат доводи за това, че решението на Софийския апелативен съд, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се 1 постанови ново, с което предявения от касаторката срещу „ЗК Лев Инс“ АД гр. София иск, с правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, да бъде уважен за размера на претендираното обезщетение от 20 000.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Л. К. П. твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „ЗК Лев Инс“ АД гр. София не е подал отговор на същата като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

Л. К. П. е била уведомена за обжалваното решение на 05.04.2023 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 10 321/04.05.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийския апелативен съд е изложил мотиви за това, че предметът на въззивното производство бил очертан с подадената от Л. К. П. въззивна жалба, като спорът се концентрирал до размера на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди и процентното съотношение на поведението, с което пряко и непосредствено била допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Пътнотранспортното произшествие било настъпило на 19.02.2019 година, като участващият в него автомобил „Ауди А 4“ с рег. № М 2526 ВР, управляван от Борислав Цветанов Диков имал застраховка, сключена на 15.10.2018 година, поради което приложими били разпоредбите и КЗ, който бил в сила от 01.01.2016 година Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият бил отговорен, имало право да иска обезщетението за вредите пряко от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желаело да получи 2 застрахователно обезщетение, било длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето било длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Основателността на иска предполагала наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което осъществявало деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД-противоправно деяние-действие и/или бездействие; вредиимуществени и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумирала. В случая лекият автомобил „Ауди А 4“ с рег. № М 2526 ВР, управляван от Борислав Цветанов Диков имал застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на произшествието, по силата на която „ЗК Лев Инс“ АД гр. София, в качеството си на застраховател бил длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Наказателна отговорност по отношение водача на „Ауди А 4“ с рег. № М 2526 ВР, а именно Борислав Цветанов Диков, не била осъществена и нямало данни да било образувано наказателно производство. По отношение на водача за това пътнотранспортно произшествие била реализирана административнонаказателна отговорност по реда на ЗАНН. Влязлото в сила наказателно постановление и доказателствата по делото обосновавали извод, че водачът на лекия автомобил при неговото управление бил допуснал нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП и поведението му осъществявало деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Основателно било направеното от ответника възражение за съпричиняване. Това било така, защото Л. К. П., като пешеходец не се била движила по наличните два пешеходни тротоара на улицата, която била част от републиканската пътна мрежа; не се била движила дори по пътното платно противоположно на посоката на движение на ППС, а по пътното платно в лентата за попътно движение и то на 1.5 метра от дясната му граница. Налице било поведение на П., с което била нарушила правилата за движение по 108 от ЗДвП, като пряко и непосредствено била допринесла за настъпване на вредоносния резултат в съотношение: 75 % за водача и 25 % за нея. Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ бил доказан по основание, като размерът на 3 обезщетението за претърпените от Л. К. П. неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следвало да се определи от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Въззивният съд намирал, че размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което имала право П. възлизало на сумата от 9000.00 лева,ь който размер бил съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с ППВС № 4/23.12.1968 година, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта на пострадалата; нейното обществено положение; броя и вида на получените травматични увреждания; продължителността на общия лечебен и възстановителен период; периода от време, в който болките и страданията са били интензивни; обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на произшествието. Така определеното обезщетение следвало да се намали с приетото процентно съотношение на съпричиняване, поради което прекият иск бил основателен, до размер на сумата от 6750.00 лева и подлежал на отхвърляне до пълния предявен размер от 30 000.00 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следвало да се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ или пред неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължал законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.) изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или 2.) изтичането на срока по чл. 496, ал.

1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Л. К.

П. била подала заявлението по чл. 380 от КЗ на 07.06.2021 година и първоинстанционният съд бил присъдил законната лихва върху обезщетението, така както била поискала П., считано от 07.09.2021 година. С оглед на това подадената от нея въззивната жалба била неоснователна, поради което следвало:-да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която бил отхвърлен прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2021 година, за разликата над сумата от 6750.00 лева до размер на 4 сумата от 20 000.00 лева;-да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за разноските. Първоинстанционното решение в частта, в която „ЗК Лев Инс“ АД гр. София било осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, до размер на сумата от 6750.00 лева не било обжалвано от Л. К. П. и било влязло в сила. Същото решение в частта, в която бил отхвърлен прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществени вреди, ведно със законната лихва бил отхвърлен, за разликата над сумата от 20 000.00 лева до пълния предявен размер от 30 000.00 лева не било обжалвано от ищеца и било влязло в сила.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Л. К. П. е поискала обжалваното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това:

1. при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва ли съдът подробно да се аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне на размера на обезщетението или е достатъчно само да се отбележи, че определените обстоятелства са взети предвид, без да се направи пообстоен анализ?;

2. за това длъжен ли е съдът да се съобрази със заключенията на изслушаните и приети по делото експертизи и в случай, че становищата на съда и вещото лице се различават длъжен ли е в мотивите на решението си съдът да аргументира защо не кредитира изцяло или отчасти заключението, както и при противоречиви заключения длъжен ли е съдът да аргументира защо кредитира едно от тях, а другото не или е достатъчно в мотивите си да отбележи кое/кои заключения кредитира?;

3. за това как се разпределя съотношението, в което всеки един от участниците в пътнотранспортното произшествие е допринесъл за вредоносния резултат?;

4. за това при определяне на степента и размера на съпричиняването при настъпило пътнотранспортно произшествие от значение ли са вида и характера на нарушението на всеки един от участниците в движението?;

5. за това с оглед засилената защита на уязвимите участници в движението като пешеходците как и по какъв начин следва да се определи приносът им за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие?;

6. за това следва ли спрямо пострадал при пътнотранспортно произшествие 5 пешеходец да бъдат прилагани правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при положение, че по делото е установено, че произшествието е настъпило по вина на другия участник в него‑водача на моторното превозно средство, както и че в случай, че последният не бе извършил конкретното нарушение на правилата за движение по пътищата произшествието не би настъпило? и

7. за това при определяне на степента и размера на съпричиняване на пътнотранспортното произшествие формалното нарушение на ЗДвП основание ли е да се приеме съпричиняване от страна на един от участниците в произшествието?

По отношение на първият от така поставените въпроси касаторът твърди противоречие между възприетото във въззивното решение и задължителните указания по т. ІІ от ППВС 4/23.12.1968 година, което обосновавало допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Това допълнително основание обаче не е налице, тъй като при постановяване на въззивното си решение съставът на Софийския апелативен съд е съобразил установената практика, съгласно която размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ обаче не е абстрактно такова. По своето естество „справедливостта” по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е 6 справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди.