Решение № 1257 от 31.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1257 гр. Пловдив, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300503115 по описа за 2023 година Производство по чл.258, ал.1 ГПК.

Първоначално въззивното производство е образувано по две жалби:

1. Въззивна жалба от Община Пловдив, чрез гл.юриск.С.Г. против Решение № 3261 по гр.д.№ 3396/ 2021г. по описа на ПРС –ХVІІ гр.с., в частта, в което е постановено жалбоподателят и С. К./ заместена в процеса на основание чл.227 ГПК от наследника М. Т. К./ да премахне дърво „**“, Приложение №1 на СТЕ с вх.№ 29160/ 27.03.2023г. на вещо лице Ч. П., находящо се в имот с идентификатор № 56784.5***.

С жалбата на основание чл.260, т.5 ГПК е посочен като новооткрит факт за ответника конструктивно становище за обект с идентификатор № 567****от П. А. Н. – ***, **** в „Растер Трейд“ ЕООД, вписан в камарата на инженерите в инвестиционното проектиране под рег.№ 02451 с възложител М. К. – *** на имота и дъщеря на С. К., последната конституирана като задължителен необходим другар на Община Пловдив с разпореждане на районния съд от 22.05.2021г. Извършва се позоваване на становището, с което е указано, че не следва да се премахва остатъка от ствола на дървото, както и неговото 1 коренище, тъй като това ще създаде условие за разрушаване конструкцията на намиращата се в имота сграда в тази част. С оглед на това е направен довод, че неправилно е постановено от районния съд премахването на дърво „*“ , ангажирани са писмени доказателства и експертизи, за изясняване на фактическата обстановка, привеждане по съответната нормативна уредба и постановяване на съдебен акт, с който се отмени първоинстанцинното решение в обжалваната част като неправилен. Претендира се присъждане на съдебни разноски и тези за юриск.възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП и НЗПП.

Писмен отговор от въззиваемата страна Н. С. П. от гр.П., чрез Д. А.-адвокат от ПАК, редовно уведомена, не е бил постъпил.

2. Въззивното производството по делото е било образувано и по първоначално постъпилата въззивна жалба от Д. А.-адвокат от ПАК, като п/к на ищеца Н. С. П. от гр.Пловдив против Решение № 3261 по гр.д.

№ 3396/ 2021г. по описа на ПРС –ХVІІ гр.с., в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правна квалификация чл. 109 ЗС от жалбоподателя против Община Пловдив с ЕИК 000471504 и С. Т. К. / заместена в процеса на основание чл.227 ГПК от наследника М. Т. К./ в частта му за премахването на дърво „1“ и дърво „2“ обозначени към приложенията на съдебно-техническата експертиза вх.

№

24119/25.03.2022г. л. 132 от делото и л. 133 и към Приложение № 1 на съдебно-техническа експертиза вх. № 29160/27.03.2023г. на вещото лице Ч. П. – Копие от КК с данни от КРНИ за поземлен имот с идентификатор № 56784**, находящи се в имот с идентификатор № 56784.*** с адрес: гр. П., ул. ** по действащата КК и КР на гр. Пловдив, е прекратено с Протоколно определение № 871/23.04.2024г. по делото поради оттегляне на въззивната жалба на основание чл.264 ГПК и е влязло в законна сила.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства и на основание чл.269 ГПК, намери следното:

Въззивната жалба от Община Пловдив, чрез гл.юриск.С.Г. против Решение № 3261 по гр.д.№ 3396/ 2021г. по описа на ПРС –ХVІІ гр.с., в частта, в което е постановено жалбоподателят и С. К./ заместена в процеса на основание чл.227 ГПК от наследника М.Т. К./ да премахне дърво „*“, Приложение №1 на СТЕ с вх.№ 29160/ 27.03.2023г. на вещо лице Ч. П., находящо се в имот с 2 идентификатор № 5678*** , е подадена от надлежна страна, насочена против подлежащ на обжалване валиден съдебен акт, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран от ищеца Н. С. П. от гр.Пловдив с негаторен иск по чл.109 ЗС за премахване на находящо в непосредствена близост до ограда на източната и южната страна на собствен на ищеца недвижим имот, в която част последния граничи с имот с ид. №***, представляващо дворно място, собственост на Община Пловдив с адм.адрес: гр.П., ул.“***. Заявено е, че дървото е саморасло на възраст над 15 години, с височина около 15 метра и се намира плътно до ограда, която съвпада с имотната граница. Насаждението е засадено на разстояние, по-малко от установени в чл.52 ЗС и Наредба №7/ 2003г. минимални разстояния на декоративните и овощните насаждения до границите на съседните имоти, с което нарушава правото на собственост върху имота и създава пречки за упражняването му в пълен обем.

С ОИМ ответната Община Пловдив е оспорила обстоятелството да е засаждала процесните/ процесното дърво, доколкото се твърди да са саморасли, със Заявление от 28.01.2021г. заявители са поискали само резитба на клоните и наредено от кмета на район Централен при общината оформяне на короните им, поради което ответната община е предприела добросъвестно и навреме сигнала, съобразно правомощията й и заявеното от ищеца и останалите съсобственици на имота ид. №***.

Във връзка с установяване на заявените с ИМ обстоятелства е била ангажирана Съдебна екологична-дендрологична техническа експертиза/ СЕДТЕ/, по която е депозирано и прието заключение на маг.инж.ик. Ч. П.

Изяснено е по заключението, че процесното дърво е вид „А**“ – „Д***“-„К***“, в имота са съществували още два броя дървета, премахнати на датата ***./ в хода на процеса/, всичките на повече от 25 години, с височина над 20 м, максималната височина, до която достигат този вид дървета е 25 м; не е установен режим на особена закрила по чл.34 ЗОСИ за процесното трайно насаждение, тъй като попада в зоната до 5 м от границите на имотите, съответно оградата на същите; процесното дърво не е картотекирано по чл.15, ал.1 от Наредба 1/ 93г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност / сега Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив/; определена е пазарната стойност за премахване 3 на останалото непремахнато процесно дърво – 2000 лева.

С допълнително назначената СЕДТЕ, по която е депозирано заключение на същото в.л. маг.инж.ик. Ч.П., се изяснява, че процесното дърво №3 всъщност представлява остатък от дънер до 5-6 м. височина и диаметър на дънера от 1 м при върха до 1,5 м при основата в ид. №***, собственост на ответниците.

Депозирано е, че дънери на дърво№1, 2 и 3 и корени на дърво №* са влезнали и разрушили част от ограда, разделяща от изток ПИ с №** собственост на ищеца и ПИ с №***, собственост на ответниците. Посочено е, че наличието на дънер и корен на дърво № * е възможно да създаде предпоставки за опасност от вредни последствия, падане на част от оградата, а дънерът на дърво №* опасно , поради това, че същият е останал отрязан на височина 5-6 метра над нивото на терена на ПИ с №***, собственост на ответниците и обрасъл с бръшлян, идващ в ПИ с №*** собственост на ищеца, последният с денивилация от 3 метра, с височина общо 9 метра от нивото на ПИ с №*** на ищеца. Изложено е становище, че дървото може да пусне коренова издънка и да израсне ново дърво, което е с опасност, прогнозируемо евентуално след 2030г. за хора и огради.

При уважаване на предявения негаторен иск относно процесното дърво №*, районният съд е изходил от депозираното заключение на вещото лице, както и разясненията дадени при изслушването му в о.с.з. на *** във връзка с наличие на причини относно разяснена опасност на процесното дърво, представляващо към настоящия момент дънер, вкл. поради наличие на гъбични процеси, неизрязана коренова система, вероятност от рухване на зид и падане в двора на ищеца, при което е посочено, че наличието на дънер е пречка за укрепване на зида.

С настоящата въззивна жалба жалбоподателят Община Пловдив против постановеното решение на районния съд в обжалваната му част се иска неговата отмяна като неправилно, основавайки се и на ангажирани пред въззивната инстанция доказателства, вкл. новооткрито доказателство, представено с жалбата и представляващо конструктивно становище за обект с ид. №**** от П. А. Н. – с**** в „Растер Трейд“ ЕООД, вписан в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, с възложител М. К./ бивш собственик на имота, понастоящем наследена от С. К./. Пред въззивната инстанция са ангажирани също съдебно техническа агроинженерна4 агроекологична експертиза и съдебно техническа експертиза, както и гласно доказателство разпита на свидетел – П. А. Н..

Така по СТЕ е депозирано заключение на в.л.арх.Б. И. К.-Х. по поставената задача относно изследване вероятната възможност премахването на процесния дънер на дърво „*“, находящо се на метър от североизточната страна на намиращата се сграда дали може да доведе до разрушение на конструкцията на сградата в тази й част, описание на състоянието на оградата към настоящия момент, процесното дърво-дънер руши ли основите на междуимотната граница, застрашава ли фасадата на жилищната сграда, в която живее ищецът. При изследване н поставените въпроси е установено конкретното местоположение на процесното дърво/понастоящем дебел дънер/ върху подпорна стена между процесните имоти, последната представляваща двуметрова суха каменна зидария, обрасла с бръшлян, както и северната стена на находящата се сграда с ид. №****; дънерът понастоящем е отрязан на 3 м. от нивото на терена на ид. №*****, но има коренови издънки в каменния зид, от корените са отворени значителни фуги в каменната зидария на подпорната стена с компрометирана вертикалност.

По съдебно техническата агроинженерно-агроекологична експертиза е депозирано заключение на в.л. проф.д-р Б. С. Я., с предмет на задачата: процесното дърво, премахнато на нивото на терена до височина 5 м, останало само дънер, да порасне отново до по-голяма височина, в какъв период от време, съществували възможност при природни обстоятелства, дървото на падне и да нанесе щети върху имота на ищеца. С депозираното заключение се потвърждава от в.л.Я. изясняването на въпроса относно вида на процесното дърво - Айлант или китайски ясен - див орех, за който се дава становище, че е най-инвазивният разрушаващ вид на местната природа и архитектурно наследство, включен в списъка , застрашаващи биоразнообразието в България, както и в списъка на инвазивните видове на Европейската и средиземноморска организация по растителна защита. Определен е като инвазивен чужд вид /ИЧВ/, спрямо който съществува специална политика за предотвратяване и навлизане и управление на ИЧВ, с водеща роля по Регламент №1143/ 2014г., труден за унищожение, като рязането на стъблото стимулира усилен растеж и издънки. Изяснява се в заключението, че ефективна борба с този вид дърво става със смесен подход - механично изрязване и третиране с хербициди, както и биологичен контрол чрез 5 заразяване с патогенни гъби от посочен от в.л. вид. В този смисъл се посочва, че независимо от височината на отрязване на дървото, то не може да бъде унищожено. За процесното премахнато от нивото на терена дърво „3“ до височина 5 метра от нивото на терена се сочи липсата на възможност да порасне, както и липсата на възможност да промени нищо, но е налице опасност за терена и съседните сгради, свързвана с всяка добре развита издънка за период от 4-5 години, която би достигнала 7-8 метра. Отрича се възможността при дадени обстоятелства дърво „3“ да падне и да нанесе щети върху имота на ищеца.

От разпита на ангажирания от жалбоподателя св. П. Ат. Н., познаващ процесния обект на изследване в качеството на конструктор, работил по проекта на намиращата се в имота сграда от 1993 година, за целите на свидетелстването посетил обекта по инициатива собствениците на място поради започнали да се явяват пукнатини в ъгъла и вратата на сградата, която започнала да заяжда и което показало, че в действителност има някакво пропадане, слягане. Към момента на посещение на М. К. и майка й/ бившата страна по делото, която е починала, живеела там/ им е било неудобно да се правят ремонти, но се извършило ограничение на водите да не текат, за да се ограничи слягането, ако това е причината. Тогава станало въпрос за това дърво и то било отрязано до позицията, в която е в момента, тъй като е много близо до сградата 70 – 80 см. Била направена консултация и с хората, които отрязали дървото до три метра и половина до където е козирката на сградата, които изразили становище, че не могат да режат по надолу, че стволът трябва да се обикаля от всички страни, както и, че стволът на дървото е близо до сградата и ако отрежат цялото дърво наведнъж има опасност да повлече коренището и да бутне подпорната стена и да пострада ъгълът на сградата.