Решение № 346 от 17.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Смолян, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500509 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Р. Х. ЕГН ********** против решение № 147 от 13.08.2025г. по гр. д. № 539/24г по описа на РС - Девин, в осъдителната му част, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, въз основа на Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-******** от дата 27.12.2016 г. и Приложение № CARD-********, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ в качеството на кредитодател и Д. Р. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.

Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. К. П. в. № 24, в качеството на кредитополучател, сумата от 1307.98 лева /хиляда триста и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ - представляващи главница за периода от 27.12.2016 г. до 12.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2024г., до окончателното изплащане.

В отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано.

Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната му част е недопустимо, евентуално – неправилно, като се търси обезсилването му, евентуално – отмяната му. Позовава се на т. 11 "Б" от Тълкувателно решение 1

№ 4/2013г. по т. д. № 4/201Зг. на ОСГТК, според която в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Затова се счита, че производството по делото е следвало да бъде прекратено. Ако претенцията се приеме за допустима, е следвало да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Счита се, че след като съдът приема целия договор за нищожен, следвало е да съобрази обстоятелството, че само заплатената по него лихва е в размер на 2876,47 лв и по договора не остава неплатена главница. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Не се правят доказателствени искания.

От страна на въззиваемия - АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ ЕАД, е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който същата се оспорва като неоснователна, а решението в обжалваната му част се иска да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се излагат конкретни съображения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Не се правят доказателствени искания.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, като по отношение на допустимостта му в обжалваната част, е необходимо да се посочи следното:

Действително, районният съд е дал грешна правна квалификация на процесуалния ред, по който се гледа претенцията, а именно по чл. 422 ГПК, доколкото искът от установителен е изменен в осъдителен след указания на съда по изправяне на нередовности на исковата молба поради последващо обезсилване на издадената заповед по чл. 410 ГПК.

В тази връзка се констатира следното:

Установителната претенция е предявена на 12.12.2024г – в предоставения от заповедния съд срок след постъпване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение за сумите, които са неин предмет.

С разпореждане № 18 от 03.01.2025г исковият съд е дал указания на ищеца в 1 – седмичен срок от съобщението да представи доказателство за довнесена държавна такса, като след внасянето й е дал ход на исковата молба, предявена по реда на чл. 422 ГПК.

2

Междувременно с определение № 7 от същата дата - 03.01.2025г, заповедният съд в същия съдебен състав е обезсилил заповедта за изпълнение поради невнесена такса в исковото производство – преценка, което не е в компетентност на заповедния съд, а на исковия, като определението му е влязло в сила като необжалвано.

След приключване на съдебното дирене исковият съд е отменил определението си, с което е даден ход на делото по същество, като на ищеца е указано да заяви дали преминава от установителен в осъдителен иск предвид обезсилването на заповедта. С молба на л. 121 и в изпълнение указанията на съда ищецът изменя вида на претенцията си – от установителна в осъдителна.

Действително, процедирането на първоинстанционния съд е било в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като заповедният съд обезсилва издадената заповед за изпълнение в хипотеза на чл. 415, ал. 5 ГПК само когато заявителят не предяви иск за установяване на вземането си в предоставения му 1 – месечен срок. Ако искът е предявен, дори да е нередовен, заповедният съд не може да обезсили заповедта, като правомощията по отстраняване нередовностите на исковата молба са в компетентност на исковия. Доколкото обаче, макар и неправилно, определението на заповедния съд не е обжалвано, то е влязло в законна сила и води като единствена възможна последица до недопустимост на предявения установителен иск. Затова и като краен резултат, макар и закъсняло, процедирането на исковия съд е правилно и съобразно него исковата претенция надлежно е преминала в осъдителна. При това положение неоснователно е възражението на жалбоподателя – ответник за недопустимост на осъдителния иск, доколкото производството от установително е преминало в осъдително предвид липсата на действаща заповед за изпълнение, обосноваваща допустимостта на иск по чл. 422 ГПК. Последното прави цитираните в жалбата постановки на т. 11 "Б" от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т. д. № 4/201Зг. на ОСГТК неотносими, доколкото касаят изменение на основанието на претенцията в рамките на установителното производство, в което е необходимо да е налице обективен и субективен идентитет между заповедта за изпълнение и исковата молба, докато настоящите искове са надлежно изменени в осъдителни съобразно дадените на ищеца указания.

Поради това спорът следва да бъде разгледан по същество в рамките на доводите в жалбата за неправилност на решението.

Следва да се посочи, че по отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

В случая не се оспорват фактическите и правни изводи на съда, че 3 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги (договор за кредит), вземанията по който са надлежно прехвърлени на ищеца – цесионер; че договорът е потребителски и е сключен в нарушение на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК, като съобразно констатираната недействителност на договора е приложена разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Не се оспорват и възприетите от съда експертни изводи, че неплатената главница е в размер на 1307.98 лева за периода от 27.12.2016 до 12.03.2023г, колкото е и присъдено.

Въззивният съд намира за неоснователно единственото възражение на ответника, че искът за главницата е следвало да бъде отхвърлен поради плащане на лихви в по-голям от нейния размер. От една страна, възражение за прихващане с негово насрещно вземане против ищеца за недължимо платени по нищожния договор суми не е предявен, а съдът не може служебно, без да е надлежно сезиран, да прихване суми, които не са надлежно въведени като предмет на делото чрез съответното процесуално средство за това, нито е предявен насрещен иск от ответника за осъждане на ищеца да му върне надплатени или недължимо платени суми, за да е допустимо произнасяне по този въпрос. От друга страна, като излизащо извън предмета на делото, чийто обем е определен от ищеца, подобно обстоятелство резонно не е изследвано и установено.

Поради това като краен резултат решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и претенцията за това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в минималния нормативен размер, който на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя на сумата от 200 лв. за настоящата инстанция съобразно актуалната редакция на този текст.

Неоснователно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в по – голям размер предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, извършените от пълномощника процесуални действия, изразяващи се в бланкетно подадени отговор и молба без обосноваване на доводи за неоснователност на въззивната жалба, без явяване в единственото о.с.з. и без необходимост от събиране на доказателства.

По тези съображения, СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 147 от 13.08.2025г. по гр. д. № 539/24г по описа на РС - Девин, в осъдителната му част, с която Д. Р. Х. ЕГН ********** е осъдена да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА 4

ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, въз основа на Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-******** от дата 27.12.2016 г. и Приложение № CARD-********, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ в качеството на кредитодател и Д. Р. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. К. П. в. № 24, в качеството на кредитополучател, сумата от 1307.98 лева /хиляда триста и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ - представляващи главница за периода от 27.12.2016 г. до 12.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2024г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д. Р. Х. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. Д., обл.

Смолян, ул. К. П. в. № 24 да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 200 лв – разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

В отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Смолян, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Полина П. Бешкова