Определение № 162 от 17.05.2021, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Велико Търново , 17.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо Томов като разгледа докладваното от Христо Томов Частно наказателно дело № 20214100200228 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК.

С постановление от 15.04.2021 година, Окръжна прокуратура гр. В.Търново е прекратила досъдебното производство под № 30/2020 г. по описа на ОСлО в ОП-В.Търново и прокурорска преписка с вх. № 3717/2019 г. по описа на прокуратурата, водено за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

Срещу този прокурорски акт е подадена жалба от Е. С. П. от гр. В Т, ул. „Г Б" №, в х . , ет., а п . , като пострадала и внучка на починалата, и м а щ а материална легитимация да иска конституиране, по повод настъпилата смърт на Т С П.. В нея се прави оплакване, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се още, че то е немотивирано, противоречиво и неразбираемо по отношение на назначената и извършена съдебно медицинска експертиза /СМЕ/.

Анализът на възраженията сочи, че по съществото си те представляват несъгласие и бележки досежно и със събраните доказателства, основно с изготвената по досъдебното производство под № 30/2020 г. съдебномедицинска експертиза по писмени данни, както твърдения за непълнота на доказателствения материал, и за допуснати нарушения от страна на медицинския персонал в МБАЛ - П и МОБАЛ - В Т, съответно за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на наказателното производство.

1

От страна на жалбоподателката са направени твърдения, че вина и отговорност за влошаване на състоянието на пострадалата и нейна баба Т СП. основно има медицинския персонал от МБАЛ - П, който е извършвал и осъществявал първоначалния диагностично - лечебен процес върху пациента П.. Позовава се на обстоятелството според нея, че било известно това лечебно заведение да разполага със скенер, каквито изследвания обаче изобщо не били назначени на пострадалата , като лекарите се ограничили единствено до нейното хоспитализиране и пасивното наблюдение. Наведени са твърдения за неустановена диагноза през целия период на хоспитализацията в МБАЛ - П, като при това били поставяни различни диагнози вместо да бъдат извършени всички възможни и подходящи диагностични дейности, не били търсени причините за състоянието, а се е реагирало само на текущи симптоми. Съответно действията на лекарите не били адекватни и своевременни според жалбоподателката, не била поставена своевременно правилната диагноза „остър перитонит“ , която изисквала провеждане на операция незабавно, а не както се посочва, след повече от 35 часа, което от своя страна довело до утежняване състоянието на пациента. Неправомерно болната била оставена без достатъчно и адекватно наблюдение, което навежда на извод за немарливост при изпълнение на присъщите за лекарската професия служебни задължения, немарливост довела до сериозни и непоправими вреди за здравето и оттам - за живота. Неправилна била и преценката на лекуващия екип на и за състоянието на пациентката преди нейната хоспитализация в МОБАЛ - В Т, тъй като в противен случай резултатът не би трябвало да е летален, или в случай, че е съществувал риск, то същата е следвало да бъде в реанимация за активно наблюдение, нови изследвания и интензивно лечение.

Следователно, нито лекарската преценка, нито предприетите чак на 30.10.2019 г. от лекарите в МБАЛ - П действия са били адекватни на действителното здравословно състояние на починалата. Невярно и манипулативно било вписването в документацията, че пациентката Т С П. имала бъбречни камъни през 2018 г., като на посочената в документацията дата същата дори не се намирала на територията на Република България, а била в чужбина, поради което е нямало как да са извършвани прегледи и изследвания, тоест налице е според изнесеното, невярно документиране.

Недоказано било и съмнението на д-р Б, че пациентката е получила инфаркт в МБАЛ П.

Изтъкнато е още в жалбата, че в разглеждания случай е налице бездействие на медицинския персонал в МБАЛ - П, и основно на д-р Т Д С лекар в хирургично отделение, който напуснал при странни обстоятелства предишната си месторабота в гр. С. Не били разчетени правилно резултатите от извършените изследвания и това именно довело до липсата на правилно поставена диагноза.

2

В обобщение на направените бележки и възражения е прието от Е. С. П., че разследването не е водено с необходимата пълнота , задълбоченост и всестранност, което е оставило делото неизяснено от фактическа страна.

Нарушена е била процедурата по допускането на експертизата и възлагането без изпращане писмо до директора на МБАЛ „Л" - С, както и за исканите от там специалисти. Оспорва се компетентността на вещите лица, останалите двама хирурзи извън определената доц. М Г, тъй като само тя била включена в списъка за вещи лица на СГС, включително и заради това, че са поискани други специалисти, извън специалностите на назначените, обстоятелство останало неуважено от разследващите.

Според П. обжалваният акт се явява и необоснован, като постановен от една страна при непълнота на събраните доказателствата, а от друга - в противоречие със събраните такива. Моли съда да отмени постановлението и върне делото на прокурора със задължителни изрични указания за продължаване на наказателното производство,извършване на нови процесуално следствени действия и събиране на нови доказателства чрез назначаване на нова съдебно медицинска експертиза от необходимите подходящи специалисти , които сама посочва.По нататък в жалбата се излагат аргументи съобразно вижданията на Е. С. П., която от своя страна твърди, че разследваното не е извършено с необходимата прецизност и задълбоченост , като при него не са събрани необходимите доказателства , свързани с лечението на починалата баба, както от страна на личния лекар д-р М К Д, така и от оказаната спешна помощ от екип на ЦСМП описана във Фиш, амб. лист № 5169 от д-р Т. При проведеното разследване и назначената СМЕ е останало неизяснено качеството на оказаната спешна помощ и лечение в „М Б А Л - П" с лекуващ лекар д-р Т С и д-р Х Х - н-к на ”Хирургично отделение" , както и на проведеното такова хирургическо лечение в МОБАЛ „Д-р Ст. Ч" АД гр. В Т, съответно и на терапията в следоперативния период.

Сочат се конкретни възражения, включително и по извършената и оспорена експертиза, както и това че поставените задачи в нея не били довели до изясняване най-важните въпроси, свързани с оказаната медицинска помощ от личния лекар д-р М К Д, от спешния екип на ЦСМП д-р Тошева, от лекарския екип в „МБАЛ - П", който първоначално е приел пациентката, назначил изследвания и организирал, съответно извършил хоспитализирането. Не било ясно след пристигането на ТС П. в спешния кабинет на „М Б А Л - П", кой лекар конкретно какво е извършил във връзка е определената ѝ работна диагноза „панкреатит".

Изразява се и съмнение в качеството на оказаната медицинска помощ, която изобщо не е била предмет на разследването в посочените по-горе лекари, структури и лечебни заведения. Споделя се от жалбоподателката, че всичко е проведено и извършено формално, едностранчиво, без изясняване на фактическата обстановка, без да са преодолени противоречията, както между свидетелите, така и без да са разпитани всички лекари, участвали в лечението на починалата, а в случаите когато са проведени 3 такива разпити - същите страдали от формализъм, проведени без задаване на конкретни въпроси, свързани с оказаната от тях медицинска помощ и без да се констатират/преодоляват несъответствията и противоречията между лекуващите лекари.

Е. С. П. оспорва заключенията на вещите лица по отделните пунктове от медицинската експертиза, като твърди противно на установеното, че пострадалата Т С П. няма хронична калозна язва на стомаха, левокамерна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест, нито пък бъбречно - каменна болест, т.е. няма според нея никаква доказателствена информативна сила, отговореното от експертите по първи въпрос. Жалбоподателката прави опит да опровергае и останалите заключения и направени изводи от трите вещи лица доц. д-р М М Г, д.м. - специалист по съдебна медицина и деонтология, доцент по съдебна медицина и вещо лице по списъка на СГС и CAP, доц. д-р РП Г, д.м. - специалист по хирургия, Началник на хирургична клиника и хирург при МБАЛ “Л”, доцент по хирургия при МФ на СУ „Св. К О“ и д-р В И М специалист по хирургия, хирург при МБАЛ “Л” и асистент по хирургия при МФ на СУ „Св. К О“.

Съдът след като взе предвид законосъобразността на постановлението, събраните доказателствата по делото и съобрази оплакванията на жалбоподателката, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в указания от закона срок и от лице имащо права по реда на чл. 243, ал. ал. 4 от НПК, като такова явяващо се низходящо до втора степен на пострадалата и починала Т С П., и това е така съобразно Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК. В този аспект и настоящият съдебен състав е задължен да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, в изпълнение на което свое задължение той не се счита за предубеден..

Съдът констатира, че трябва да се произнесе по жалбата на материално легитимираното, явяващо се низходящо до втора степен на пострадалото/починало лице, тъй като тя е подадена в срок и от материално и процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество жалбата обаче се явява неоснователна.

От материалите по делото е видно, че досъдебното производство е образувано с постановление на Окръжна прокуратура - В Т от 05.03.2020 г. за това, че на 30.10.2019 г. в ОАРИЛ на МОБАЛ „Д-р С Ч“ АД, гр. ВТ, е причинена смъртта на Т С П. от с. К, обл. ВТ, поради незнание или немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и с оглед на извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

По делото, са събрани множество гласни и писмени доказателства, извършени са възможните действия по разследването, целящи да установят здравословното състояние на пациентката Т С П. преди приема в МБАЛ - П, както и диагностично лечебния процес проведен в това лечебно заведение и в МОБАЛ „Д-р С Ч“ АД гр. В 4

Т, за да може да се извърши преценка на това дали са допуснати действия и/или бездействия от страна на медицинския персонал в двете лечебни заведения, които да са в нарушение на нормативни актове и/или правила на добрата медицинска практика.

В тази посока в цялост и в оригинал са приобщени историята на заболяването на пациента, налична в посочените лечебни заведения, ведно с всички извършени на пациента изследвания и резултати от тях, включително иззетите по време на операцията на пациента в МОБАЛ В Т хистологични проби. Проведени са и необходимите разпити на медицинския персонал от лечебните заведения , изискани са документите от ИА „Медицински надзор“ , извършени са справки в РЗОК и др., като фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване са били установени в цялост.

При разследването и от събраните по делото доказателства се възприема и установява следната фактическа обстановка:

Пострадалата Т С П., живеела в с. К, общ. П заедно със семейството на сина си, С Б П. Общопрактикуващ лекар на Т по това време бил д-р М К Д, с адрес на лекарската практика в с. К, общ. П.

Към края на месец октомври 2019 г. Т П. била с тежки, дългогодишни, соматични заболявания - автоимунно заболяване ревматоиден артрит, лекуван с „Метотрексат“ и несистемно, контролирано заболяване, хронична калозна язва на стомаха, атрофичен хроничен гастрит, хипертонична болест на сърцето, предсърдно мъждене и трептене, левокамерна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест, бъбречно каменна болест.

Във връзка със здравословното си състояние Т С П. не е спазвала режим на профилактични прегледи за контрол на основните заболявания и нямало отразени данни за обострени коремни оплаквания. Същата е посещавала епизодично кардиолог или друг лекар и не е провеждала под контрол системно лечение, от каквото се е нуждаела. Тя самата не е оценявала здравословното си състояние, водела активен живот, работела в къщи, в градината и била ангажирана с животните, които семейството отглеждало въпреки множеството си тежки, хронични и животозастрашаващи заболявания, като повече от десет години не е контролирала и автоимунното си заболяване. Не е бил извършван ежегоден профилактичен контрол на общото здраве, което било нейно задължение, а не единствено на общопрактикуващия лекар.

Разпечатката съдържа 33 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75969c9f-ff6d-4149-8e80-515241aa9fe0