Решение № 1308 от 28.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. Бургас, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120106666 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200267101, представлявано от Л.Д., против К. С. Т., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, претендирани на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***/09.01.2023 г.: 677,34 лв.главница, ведно със законната лихва от 11.09.2025 г. (датата на подаване на молбата по чл.

390 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, 50,66 лв.- договорна лихва за периода 09.02.2023 г.- 09.08.2023 г., и 195,09 лв.- обезщетение за забава за периода 10.08.2023г.11.09.2025г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***/09.01.2023 г., по силата на който ищецът, като кредитор, е предоставил на ответника- кредитополучател кредит в размер на 677,34 лв., който е следвало да бъде върнат на 7 равни месечни вноски всяка в размер на 104 лв., като падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 09.08.2023 г. Уговорена била и договорна лихва, определена при фиксиран ГЛП- 37,39 %. Така, общо дължимата от ответника сума била в размер на 728 лв. Главницата била получена от ответника. Твърди се, че кредитополучателят не е заплатил нито една погасителна вноска.

Ищецът е поискал и е било допуснато обезпечение на бъдещите искове, предявени с настоящата молба, като по обезпечителното производство е издадена обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 4630/2025 г. на РС- Перник, въз основа на която е образувано изпълнително производството при ЧСИ Т.М..

Впоследствие е извършена конкретизация на исковете с оглед приемане на Закона за 1 въвеждане на еврото в Република България, като е направено и оттегляне на исковете, касаещи сумата от 50,66 лв.- договорна лихва за периода 09.02.2023 г.- 09.08.2023 г., и сумата от 195,09 лв.- обезщетение за забава за периода 10.08.2023г.- 11.09.2025г. Сочи се, че се претендира единствено главницата по договора в размер на 346,32 евро /677,34 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Съдът констатира, че е пропуснал да се произнесе по така направеното оттегляне на претенциите, като няма пречка това да бъде сторено с настоящото решение. Дадено е било право на становище на ответника, чийто особен представител не е изразил такова. Ето защо производството следва да бъде прекратено досежно предявените претенции за сумата от 50,66 лв.- договорна лихва за периода 09.02.2023 г.- 09.08.2023 г., и сумата от 195,09 лв.обезщетение за забава за периода 10.08.2023г.- 11.09.2025г., както и за законната лихва върху главницата от 346,32 евро за периода от 11.09.2025 г. до 10.10.2025 г.- датата на подаване на исковата молба. Остава висяща единствено претенцията за сумата от 346,32 евро /677,34 лв./, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който исковете се считат за допустими, но неоснователни, тъй като процесният договор е недействителен. Твърди се, че лихвата е посочена на едно място в договора като конкретна сума- 50,66 лв., а на друго като процент към датата на подписване на договора- 19 %, и в този смисъл липсвало яснота относно приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Отделно уговореният лихвен процент и договорната мораторна неустойка, били нищожни поради противоречие с накърняване на добрите нрави, като прекомерни. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***/09.01.2023 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника- кредит в размер на 677,34 лв., който е следвало да бъде върнат на 7 равни месечни вноски всяка в размер на 104 лв., като падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 09.08.2023 г. Уговорена била и договорна лихва, определена при фиксиран ГЛП- 37,39 %.

От приложената, неоспорена от ответника, разписка се установява, че сумата от 677,34 лв. е била получена от Т.. Не се оспорва и обстоятелството, че последният не е заплатил нито една от погасителните вноски.

От страна на особеният представител на ответника са направени твърдения за нищожност на договора поради противоречието му със ЗПК. Твърди се, че лихвата е посочена на едно място в договора като конкретна сума- 50,66 лв., а на друго като процент към датата на подписване на договора- 19 %, и в този смисъл липсвало яснота относно приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Отделно, уговореният лихвен 2 процент и договорната мораторна неустойка, били нищожни поради противоречие с накърняване на добрите нрави, като прекомерни.

Съдът намира, че с оглед оттегляне претенциите, касаещи договорна и законна лихва за забава, е безпредметно да се изследва въпроса дали е налице недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК или накърняване на добрите нрави на клаузите, касаещи договорна лихва. Това е така, тъй като каквото и да се приеме в случаянедействителност на целия договор или само на клаузите му, касаещи лихвите, то винаги за потребителя съществува задължение да върне чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. при всеки един случай ответникът ще дължи сумата от 346,32 евро, представляваща именно чистата стойност на кредита.

С оглед изложеното и предвид липсата на спор, че от страна на Т. не са постъпвали никакви плащания по договора за кредит, претенцията за главницата се явява основателна и следва да бъде уважена.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължат сторените разноски. Видно от приложения списък от дружеството се претендира сумата от 204,52 евро- адвокатско възнаграждение, 76,69 евро- държавна такса, 210 евро- възнаграждение за особен представител, всички суми като разноски в настоящото производство. Съдът, като взе предвид, че за две от претенциите производството е прекратено поради оттеглянето им, намира, че на ищеца му се следват сумата от 25,56 евро- държавна такса, сумата от 119,63 евро- адвокатско възнаграждение, сумата от 122,84 евро- съответната част от възнаграждението за особен представител.

Направено е и искане за присъждане на сумите в размер на 204,52 евро- адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, сумата от 20,45 евро- държавна такса, 204,52 евро- адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително производство, сумата от 51,35 евро- такси по изпълнителното дело. На основание т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, разноските направени в обезпечителното производство се дължат съобразно изхода на спора. В тази връзка на ищецът следва да бъдат присъдени сумата от 119,63 евро- възнаграждение за водене на обезпечителното производство и същата сума за адвокатско възнаграждение за образуваното изпълнително дело. Сумата от 51,35 евро се дължи в цялост предвид на това, че справките, за които се дължат таксите, следва да бъдат направени дори и само за претенцията, която е уважена. Същото важи и за сумата от 20,45 евро- такса за образуване на изп.д. Или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 579,09 евро, съставляваща съответната на уважения иск част.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6666/2025 г. по описа на РС- Бургас по отношение претенциите на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200267101, представлявано от 3

Л.Д., против К. С. Т., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,66 лв.- договорна лихва за периода 09.02.2023 г.- 09.08.2023 г., сумата от 195,09 лв.- обезщетение за забава за периода 10.08.2023г.- 11.09.2025г., както и законната лихва върху главницата от 346,32 евро за периода от 11.09.2025 г. до 10.10.2025 г.- датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА К. С. Т., ЕГН **********, да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200267101, представлявано от Л.Д., сумата от 346,32 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/09.01.2023 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 10.10.2025 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 579,09 евро, представляваща разноски съобразно уважената част.

Решението, в частта, с която се прекратява производството, има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването на страните, пред Окръжен съд- Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4