Решение № 51 от 02.06.2020, Районен съд - Царево

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Царево,

02.06.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЦАРЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Мария Москова

При секретаря : Петранка Бъкларова като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 23/2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Н.Т.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат П.С. и адвокат В.Б.,*** съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки: ***, против: ***, Булстат ***, с адрес: ***

Ищецът твърди, че от 2011г. работи в системата на МВР, като през процесния период от 01.01,2017г. до 31.12.2019г. е назначен на длъжност: „***, и е със статут на държавен служител съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Изпълнявайки посочената длъжност през процесния период е полагал труд при органа по назначението на 12 часови смени по график. При нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22:00 часа до 6:00 часа /8 часа на смяна/, като отработеното време се изчислява сумарно.

През процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. е полагал извънреден труд, получен след приравняване на положените часове нощен труд на дневен такъв по коефициент 1,143 и отчитането му като извънреден по часовата ставка за извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.

Положеният от него нощен труд не е приравнен към дневен от органа по назначението, получената разлика не е отчетена като извънреден труд и не му е заплатена от органа по назначаването с дължимото се за извънреден труд възнаграждение.

С оглед на така изложеното претендира и след направено по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на размера на иска, ищецът претендира ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 2509.49 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 361.79 часа, за периода 01.01.2017г. до 31.12.2019г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефициент 1.143 и отчитането на тази часова разлика по часовата ставка за извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, сумата в размер на 339.46 лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатеното месечно допълнително възнаграждение за извънреден труд от 01.01.2017г. до датата на завеждането на иска -17.01.2020г., както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2020г. до окончателното изплащане, Претендира разноски. Прави доказателствено искане за назначаване на ССЕ, вещото лице по която да даде отговор на поставените от него въпроси.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът *** е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител.

Исковата молба се счита за допустима, но неоснователна и като такава я оспорва както по основание, така и по размер. Ответникът не спори наличието на служебно правоотношение между него и ищеца, като потвърждава, че през процесния период ищецът е заемал посочената полицейска длъжност и че е през това време е полагал труд на смени по график.

Твърди, че положеният от ищеца труд е бил надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 ч, времето на разположение и положения труд по време на официални празници, както и че положеният труд е бил заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалата към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. По отношение на претенцията за преизчисляване на нощния труд по коефициент 1,143 счита, че приложение намират разпоредбите на посочената по-горе наредба, която действаща паралелно по време е Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и урежда по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. Сочи, че в чл.3, ал.3 от предходната Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и в чл . 3, ал. 3 от действащата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Излага, че съгласно правната норма, действаща в системата на МВР за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е както по Кодекса на труда и по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. В продължение на това разрешение на правоотношенията, възникващи във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд са издадените от министъра заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и последващата 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.

В с.з. ищецът, редовно призован, се представлява от адв.Б., която заявява, че поддържа исковата молба с направеното изменение по отношение на размера на предявените искове и моли същата да бъде уважена.

В с.з. ответната страна, редовно призована, се представлява от ю.к.Д., която заявява, че поддържа писмения отговор и моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото не се спори, че за процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. ищецът е бил в служебни правоотношения с ответната страна, като е заемал длъжността „*** - Бургас, както и че е полагал труд при 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец.

По делото е назначена и изготвена съдебно– счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице М.З. се установява, че в периода от 01.01.2017г. до

31.12.2019г. ищецът е положил общо 2530 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2891.79 часа дневен труд. Съответно в заключението си вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 361.79 часа извънреден труд, който е оценен на 2509.49 лева.

Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.); Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер– с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8- 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.

В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г.

Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по- неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат, не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че "е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".