Решение № 661 от 13.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20241001000490 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, с която обжалват решение № 260 956 от 12.07.23 г., постановено по гр. д. № 2 363/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което съдът е отхвърлил исковете на Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД срещу „Банка ДСК“ АД за установяване в отношенията между страните, че поради изтекла погасителна давност Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД не дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД заплащане на сумата общо 30 677.98 евро, с левова равностойност 60 000 лв., частично от 804 850.29 евро, с левова равностойност 1 574 150.34 лв., от които както следва:

15 000 евро с левова равностойност 29 337 лв., частично от 451 093.41евро - непогасена главница; 15000 евро с левова равностойност 29 337 лв., частично от 349 906.45 евро непогасена законна лихва; 101.91 евро - разноски по застрахователна премия; 1 126.69 лв. частично от 7 331.47 лв. - такси и разноски по изпълнителни дела, представляващи задължение по договор за ипотечен кредит от 20.12.2008 г. сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за задълженията по който е издадена запис на заповед от 20.12.2008 г. от „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, авалиран от Ц. Н. Ц., за които е издаден изпълнителен лист въз основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.11.2011 г., по ч. гр. д. № 46 692/11г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл.

124, ал. 1 ГПК и е осъдил Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД да заплатят на „Банка ДСК“ АД сумата 450 лв., представляваща сторените в производството съдебни 1 разноски, формирани от възнаграждение за защита от юрисконсулт.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Твърди се, че в периода 2017 г. - 2021 г. не са извършвани изпълнителни действия, които могат да доведат до спиране на давностните срокове като последното изпълнително действие е извършено на 04.09.2017 г., а изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 04.09. 2019 г.

Инвокират се доводи, че претендираните суми са недължими поради погасяването им по давност в съответствие с даденото разрешение с ТР 2/13 на ОСГТК. Твърди, че прехвърлянето на изпълнителното дело от ЧСИ С. Я. на ЧСИ И. Л. не представлява изпълнително действие по смисъла на даденото разрешение в горецитираното тълкувателно решение. Твърди, че молбата на банката вх. № 004510/10.05.2018 г. следва да бъде преценявана до колко е реална или симулативна, като дори да се приеме, че същата прекъсва сроковете по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, първото изпълнително действие след горепосочената молба е извършено на 27.08.2020 г. от ЧСИ Н. Д. по настоящето изпълнително дело чрез налагане на възбрана на недвижими имоти. Твърди, че и след това действие е изтекъл срока, в който взискателя е бездействал. Инвокира доводи, че с оглед дадените разрешения в тълкувателното решение следва да бъдат обезсилени извършените изпълнителни действия след 04.09.2017 г. Твърди, че с оглед датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение не следва да се прилага разпоредбата на чл.117, ал. 2 от ЗЗД и следва да се приложи кратката тригодишна давност, тъй като претендираното вземане произтича от запис на заповед.

Твърди, че представеното постановление за прекратяване на производството е само с цел да не се постанови благоприятно решение за ищците. С оглед на наведените твърдения моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се уважи предявеният отрицателен установителен иск, като претендира и разноски.

Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Прави анализ на установените по делото факти, от които прави извод, че първоинстанционният съд правилно е приел, че до датата на приключване на съдебното дирене не е изтекъл период, през който да не са извършвани изпълнителни действия двугодишен, който би бил основание за прекратяване на производството поради перемпция или петгодишен, при изтичането на който да се приеме, че вземанията на Банка ДСК АД са погасени по давност. Твърди, че срокът на перемцията е ирелевантен по отношение на изтичането на петгодишната давност, а дори да се приеме, че е релевантен, то към датата на подаване на исковата молба същият не е изтекъл. Оспорва твърдението, че от ССчЕ се установява, че не са извършвани изпълнителни действия. Твърди, че е правилен изводът на първоинстанционния съд относно приложението на общата петгодишна давност за вземанията по процесната заповед за незабавно изпълнение. Моля да оставите без уважение въззивна жалба и претендира разноски за настоящето производство.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в жалбата и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 260 956 от 12.07.23 г., постановено по гр. д. № 2 363/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 състав, съдът е отхвърлил исковете на Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД срещу „Банка ДСК“ АД за установяване в отношенията между страните, че поради изтекла погасителна давност Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД не дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД заплащане на сумата общо 30 677.98 евро, с левова равностойност 60 000 лв., частично от 804 850.29 евро, с левова равностойност 1 574 150.34 лв., от които както следва: 15 000 евро с левова равностойност 29 337 лв., частично от 451 093.41евро - непогасена главница; 15000 евро с левова равностойност 29 337 лв., частично от 349 906.45 евро непогасена законна лихва; 101.91 евро - разноски по застрахователна премия; 1 126.69 лв. частично от 7 331.47 лв. - такси и разноски по изпълнителни дела, представляващи задължение по договор за ипотечен кредит от 20.12.2008 г. сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за задълженията по който е издадена запис на заповед от 20.12.2008 г. от „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, авалиран от Ц. Н. Ц., за които е издаден изпълнителен лист въз основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.11.2011 г., по ч. гр. д. № 46 692/11г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е осъдил Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД да заплатят на „Банка ДСК“ АД сумата 450 лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски, формирани от възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 260 249 от 23.04.24 г., постановено по гр. д. № 2 363/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 състав съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2 363/12.07.2023 г. постановено по гр. д. № 2 363/21 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 състав, като навсякъде в решението, вместо вписаното: „Ц. Н. Ц., ЕГН ********** и „София реалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, ЕИК 175106100“, да се чете: „Ц. Н. Ц., ЕГН ********** и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, ЕИК 175106100“.

Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че „Банка ДСК“ АД се снабдила с изпълнителен лист от 17.11.2011 г., въз основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издаден по ч. гр. д. № 46 692/11 г., по описа на Софийски районен съд, за вземанията си по сключен между нея, като кредитор и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, като кредитополучател и Ц. Н. Ц., като ипотекарен длъжник, по договор за ипотечен кредит от 20.12.2008 г., за задълженията по който е издадена запис на заповед от 20.12.2008 г. от „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, авалиран от Ц. Н. Ц..

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че въз основа на така издадения изпълнителен лист банката е образувала изп. д. № 20128440401244 по описа на ЧСИ С. Я.. Не се спори, че по образуваното изпълнително производство ЧСИ е връчил покани за доброволно изпълнение на длъжниците, както и че същите не са подали възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Не се спори, а се установява и от доказателствата, че по образуваното изпълнително дело е извършена публична продан на недвижим имот на 04.09.2017 г.

3

От доказателствата, намиращи по изпълнителното делото се установява, че по същото за периода след извършване на публичната продан от 04.09.2017 г. по делото са постъпвали искания от взискателя за осъществяване на изпълнителни действия.

Не се спори, а се установява и от доказателствата, че след преместване на изпълнителното дело при ЧСИ Л., с молба от 10.05.2018 г. визскателя е поискал насрочване на опис и публична продан на недвижим имот собственост на ипотекарния длъжник, находящ се в с. ***, обл. ***.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 07.02.20 г., след преместване на делото при ЧСИ Д., банката е поискала опис и насрочване на публична продан на имотите собственост на „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, както и че е обявена публична продан за същите в периода от 10.11. до 10.12.2020 г. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в резултат на проведената публична продан за купувач е обявено трето лице, което е внесло предложената цена на 14.12.2020 г.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да се признае за установено, че Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД не дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД заплащане на сумата общо 30 677.98 евро, с левова равностойност 60 000 лв., представляваща част от общо претендирана сума от 804 850.29 евро, с левова равностойност 1 574 150.34 лв., от които 15 000 евро с левова равностойност 29 337 лв., представляваща част от общо претендирана сума от 451 093.41евро - непогасена главница; 15 000 евро с левова равностойност 29 337 лв., представляваща част от общо претендирана сума от 349 906.45 евро непогасена законна лихва; 101.91 евро - разноски по застрахователна премия; 1 126.69 лв. частично от 7 331.47 лв. - такси и разноски по изпълнителни дела, представляващи задължение по договор за ипотечен кредит от 20.12.2008 г. сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за задълженията по който е издадена запис на заповед от 20.12.2008 г. от „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, авалиран от Ц. Н. Ц., за които е издаден изпълнителен лист въз основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.11.2011 г., по ч. гр. д. № 46 692/11 г. по описа на Софийски районен съд, поради погасяването им по давност.

С атакуваното решение № 260 956 от 12.07.23 г., постановено по гр. д. № 2 363/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 състав, съдът е отхвърлил исковете на Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД срещу „Банка ДСК“ АД за установяване в отношенията между страните, че поради изтекла погасителна давност Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД не дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД заплащане на сумата общо 30 677.98 евро, с левова равностойност 60 000 лв., частично от 804 850.29 евро, с левова равностойност 1 574 150.34 лв., от които както следва: 15 000 евро с левова равностойност 29 337 лв., частично от 451 093.41евро - непогасена главница; 15000 евро с левова равностойност 29 337 лв., частично от 349 906.45 евро непогасена законна лихва; 101.91 евро - разноски по застрахователна премия; 1 126.69 лв. частично от 7 331.47 лв. - такси и разноски по изпълнителни дела, представляващи задължение по договор за ипотечен кредит от 20.12.2008 г. сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за задълженията по който е издадена запис на заповед от 20.12.2008 г. от „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, авалиран от Ц. Н. Ц., за които е издаден изпълнителен лист въз основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.11.2011 г., по ч. гр. д. № 46 692/11г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е осъдил Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД да заплатят на „Банка ДСК“ АД сумата 450 лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски, формирани от 4 възнаграждение за защита от юрисконсулт.