Решение № 2335 от 23.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2335 гр. Пловдив, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20215330120527 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът К. Т. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез пълномощник *** А.Д., е предявил против „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от *** ***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 350 леваглавница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди- направени разходи за адвокатско възнаграждение в производството по изп. дело № ***, както и сумата от 60 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 30.03.2019 г.- 29.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба- 30.12.2021 г. до окончателното плащане.

В исковата молба е посочено, че по изп. дело № ***, той като длъжник ползвал юридическа помощ за защита, като заплатил сумата от 350 лева. Изпълнителното дело било образувано по изпълнителен лист, издаден на *** г. по гр. дело № 3479/ 2006 г. на ПРС, но той бил обезсилен с постановеното по гр. дело № 3663/ 2020 г. на ПРС, IX гр. с-в решение.

По изпълнителното дело бил наложен запор върху банкови сметки и с оглед постъпилите суми делото било прекратено. За ищеца направените разноски представлявали имуществени вреди, които подлежали на възстановяване. Претендира се и лихва за забава от извършеното плащане- 30.03.2019 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва. Моли и за разноските по настоящото дело. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен 1 отговор, в който оспорва иска. твърди се, че не били налице предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността му. Липсвала вина и противоправност, защото непрекратяването на изп. дело не представлявало противоправно деяние, а перемпцията настъпвала по силата на закона. Нямало и реално претърпяна вреда, защото не било необходимо да се ангажира ***, който да поиска прекратяване на изпълнението поради изтекла давност. В исковото производство на ищеца били присъдени разноски и било недопустимо те да търсят повторно и в изпълнителното. Не била налице и причинна връзка между деяние и вреда, като в тази връзка не били представени доказателства. Моли за отхвърляне на иска, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното в копие гр. дело № 3663/ 2020 г. на ПРС, IX гр. с-в, се установява, че с влязло в сила на 12.10.2020 г. решениe в отношенията между страните е прието, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 309, 20 лева- главница, дължима за потребена питейна и отведена канална вода за периода от 31.03.2000 г. до 12.05.2003 г., ведно със законна лихва върху главницата от *** г. до окончателното й изплащане, по изпълнителен лист от *** г., издаден по гр. дело № 3479/ 2006 г. на ПРС, III бр. с-в, за принудителното изпълнение на които е образувано изп. дело № *** г., поради погасяването й по давност преди образуване на изпълнителното производство.

По така издадения изпълнителен лист е първоначално е било образувано изпълнително дело № ***. По същото са извършвани действия по събиране на вземането, като с молба от 30.05.2016 г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело и изтегляне на изпълнителния лист. С постановление от 01.06.2016 г. изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

По същия изпълнителен лист е било образувано ново изпълнително дело № ***, с молба на ответника като взискател от 03.10.2016 г., по което също са извършвани действия по събиране на дълга. По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 24.02.2020 г., по който длъжникът е платил в брой на пълномощника си *** А.Д. сумата от 500 лева- възнаграждение за оказването му на правна помощ в производството. С разпореждане от 08.05.2020 г. *** е приключил изпълнителното дело, поради пълното издължаване на длъжника.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разходи в хода на водено срещу него изпълнително производство. Доколкото липсва конкретна процесуална норма, която да урежда начина за възстановяване на извършени разходи в изпълнението (тъй като разпоредбата на чл. 79 от ГПК регламентира въпроса само за исковия процес), единственият път за защита е тези разноски да се 2 претендират по общия ред, под формата на вреди от непозволено увреждане. В този смисъл и правната квалификация на предявения иск е по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Фактическият състав на тази деликтна отговорност изисква да се установи наличието на следните предпоставки- виновно и противоправно поведение, от което са причинени вреди; същите да са причинени от лице, на което е възложена конкретна работа, като вредите да са предизвикани при или по повод изпълнението на тази работа.

Няма спор в случая, че кредиторът по изпълнителния лист е образувал изпълнително дело срещу длъжника. Само по себе си образуването на едно изпълнително дело с цел защита на правата на кредитора не представлява противоправно действие, освен ако не е свързано със злоупотреба с права, каквато тук не е имало. От значение е само, че молбата за конституиране е подадена от юрисконсулт, с приложено пълномощно, който е натоварен по силата на изпълняваната от него функция при ответника да го представлява и в изпълнителни дела. В този смисъл е налице възлагане на работа по чл. 49 от ГПК от законния представител на дружеството и оттук- възложителят носи гаранционнообезпечителна отговорност при виновно и противоправно поведение на своите служители.

Именно това следва да бъде проверено по делото- дали има такова поведение, от което да са настъпили вреди за длъжника, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.

Принципно отговорността за разноски по чл. 79 от ГПК е обективна, безвиновна и тя не произтича от противоправно поведение на някоя от страните в процеса, напротивразноските са законна последица от изхода на делото и се понасят от загубилата страна или пък от тази, която е дала повод за завеждане на делото. Както вече по- горе се посочи, в изпълнителния процес не е уреден въпросът относно отговорността на разноските на взискателя спрямо длъжника, който не може да бъде репариран за извършените от него разходи в изпълнителния процес, защото произнасянето по въпроса не е в компетентността на ***. Затова и тук се предявява самостоятелен иск за тези имуществени вреди, като следва да се докаже от ищеца, че взискателят/ натовареното от него лице в изпълнението, комуто са възложени представителни права, със своето поведение е предизвикал настъпването на вредите за длъжника.

Видно от влязлото в сила решение по установителния иск, по което е признато за установено, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, образуваното срещу длъжника изпълнително производство по изпълнително дело № ***, е касаело изначално погасени по давност вземания, след 23.07.2009 г., когато по право (по силата на закона- чл. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК) е настъпила перемпцията по първото изпълнително дело № ***.

Това именно е и противоправното поведение на служителя на ответника- образуване на ново изпълнително дело за вземания, които вече са били перемирани по предходно изпълнително дело, прекратено поради бездействие на взискателя.

По изпълнителното дело, което е било висящо спрямо длъжника, той е ангажирал адвокатска помощ, в която връзка е направил разходи за заплатен хонорар на пълномощника си. Именно в това се изразява и причинно- следствената връзка между противоправното поведение на служителя на ответника и настъпилата имуществена вреда (разходите за ***).

3

В случая е без значение това каква точно правна работа е извършил този ***, имало ли е въобще необходимост от ангажирането му, прекомерен ли е размерът на възнаграждението му и т.н., които проблеми не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Те са относими към нормата на чл. 79 от ГПК за разноските в исковия процес и се явяват неприложими в изпълнителния, за който е от значение това, че в следствие на поведението на ответника ищецът е направил разходи. Такива нямаше да бъдат сторени, ако взискателят не беше образувал второто изпълнително дело. Следва да се отбележи още, че кредиторът по листа не само е поддържал висящостта на изпълнителния процес, а и в рамките на паралелно образуваното исково дело е оспорвал претенцията за погасено по давност вземане по този лист, като е поддържал становище, че няма изтекла погасителна давност. Точно, за да се защити срещу поведението на кредитора си, длъжникът е потърсил адвокатска помощ, която е заплатил и тези разходи следва да му бъдат възстановени изцяло. Пак е правно ирелевантно обстоятелството кога в хода на принудителното изпълнение длъжникът е ангажирал ***, защото разноските му са дължими не с оглед момента на оказаната му правна помощ, а тъй като тя е реализирана в рамките на изпълнително дело за вземане, по което изпълнението е било прекратено по силата на закона.

В заключение се налага изводът, че ищецът по делото доказва наличието на всички елементи на деликта, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за настъпилите имуществени вреди. Необходимо е да се отбележи обаче, че според приложения в изпълнителното дело договор за правна защита размерът на адвокатския хонорар на пълномощника на длъжника е в размер на 500 лева, за които е отбелязано, че са заплатени в брой. Същевременно, с исковата молба се претендира само сумата от 350 лева и доколкото няма изменение на иска или каквото и да е уточнение в тази връзка, съдът не може да присъди в повече от поисканото, поради което искът ще се уважи в предявения му размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 30.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на акцесорния иск за мораторна лихва, следва да се посочи, че същият е поставен в зависимост от главния, поради което при наличие на установена главница, следва да се дължи и лихва за забава, доколкото се касае за неизпълнено парично задължение. Тъй като правното основание на главния е иск е деликт, по смисъла на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД в такива случаи не е необходимо за изпадане в забава да се изпраща нарочна покана, каквато е случая би била исковата молба. Тук изискуемостта на вземането възниква директно с извършеното плащане на адвокатския хонорар, или началният момент на лихвата е от 24.02.2020 г.- денят, в който е било платено адвокатското възнаграждение на пълномощника на длъжника в изпълнителното дело. Доколкото обаче лихвата се търси от по- ранен момент- 30.03.2019 г., до момента на плащането на хонорара, тя следва да се отхвърли като период. За установяване на точния размер на дължимата сума, съдът намира, че в случая следва да приложи нормата на чл. 162 от ГПК и да определи лихвата посредством справка с електронен калкулатор върху главница от 350 лева, за периода 24.02.2020 г.- 29.12.2021 г. (денят, предхождащ подаването на исковата молба, защото от 4 следващия ден вече се начислява законна лихва, каквато се присъжда с решението). Тук обаче следва да се изключи периодът на обявеното в страната извънредно положение на основание чл. 6 от ЗМДВИП, или за периода 13.03.2020 г.- 14.05.2020 г. лихва не следва да се присъжда. Така дължимата мораторна лихва възлиза в размер на 59, 70 лева, до който размер следва да се уважи иска.