Решение № 199 от 15.11.2021, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. гр. Хасково, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20215640201008 по описа за 2021 година установи, че:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Й. ХР. П. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 11 – 01 – 92 от 29.07.2021 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, град София, с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35 , ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че при започването на административно наказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и връчване на предварително написан, в негово отсъствие, акт за установяване на административно нарушение. Той, от своя страна, не отговарял на изискванията по чл. 42, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което водело до накърняване правото му на защита и препятстващи възможността за осъществяване на съдебен контрол, като излага конкретни съображения. Възразява се и за нарушения на материалния закон, като излага конкретни фактически твърдения, обосноваващи тезата му за неправилно тълкуване на съдържанието и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, като обстойно аргументира доводите си в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, град София по изложените съображения, а при условията на евентуалност, моли съдът приеме наличие на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

1

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Й. ХР. П. от град Хасково, редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа подадената жалба, като в хода по същество се придържа към заявените в нея доводи в подкрепа на искането му за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган - Директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител – главен юриск. Н.С., оспорва жалбата и в хода по същество и представени писмени бележки навежда конкретни и подробни доводи за нейната неоснователност, респ. за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Отправя искане за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

В хода на извършена, от свидетелите Г. Й. Й. - държавен финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция и Г. М. М. - старши финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция, проверка по отношение на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково, възложена със Заповед № ФК – 10 – 1705 от 01.02.2020 г. на Директора на АДФИ, град София, във връзка с утвърден Годишен план за 2020 година, изменена със Заповед № ФК – 10 – 82 от 20.01.2021 г. на Директора на АДФИ, град София относно срока на извършване на финансовата инспекция, било установено, че управител на дружеството в периода 26.11.2014 г. до 04.03.2020 г. бил жалбоподателят Й. ХР. П., а в периода 01.06.2017г. до 06.01.2021г. главен счетоводител на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково е било лицето М.К.К.. С Констативен протокол от 06.01.2021 г., приет по делото като писмено доказателство, и изготвен на същата дата в присъствието на С.А.Б. – ръководител направление „Синя зона“, е констатирано, че не са налични и не се представят доказателства, при извършване на проверката, удостоверяващи утвърдени и въведени „Вътрешни правила за финансово управление и контрол в „Тролейбусен транспорт“ЕООД, град Хасково към 31.12.2018 г.

Установено, в хода на извършваната финансова инспекция, било също така, че на 01.11.2018 г., в град гр. Хасково, община Хасково, област Хасково, бил сключен договор 01.11.2018 г. за строителство, между „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково, наричан в договора Възложител, представлявано от управителя Й. ХР. П. и „ЕТ „ГАРАНТ ТОДОР КОСТАДИНОВ - П.П.", с. Минерални бани, наричана за краткост Изпълнител.

Предмета на договора бил за строителство на ограда, в „Тролейбусен транспорт" ЕООД, гр.

Хасково, именно строеж подпорна стена ПИ ***, УПИ V, кв. 7 гр.Хасково, с който е поел задължение за извършване на разход с прогнозна стойност 9 530,00 лв. без ДДС /11 436,00 лв. с ДДС/, без същият да е подписан от лицето, отговорно за счетоводните записвания в „Тролейбусен транспорт" ЕООД, гр. Хасково. договора бил подписан единствено от Й. ХР. П., в качеството си на управител на „Тролейбусен транспорт" ЕООД, гр. Хасково и от управителя на горното дружество – П.П..

След като било прието от контролните органи на АДФИ, че „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково е организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС, а жалбоподателят Й. ХР. П., в качеството си на управител на дружеството и ръководител на такава организация, не бил приложил контролна дейност „система за двоен подпис“ при сключване на процесния Договор за строителство на ограда, в „Тролейбусен транспорт" ЕООД, гр. Хасково, именно строеж подпорна стена ПИ ***, УПИ V, кв.

2

7, гр.Хасково, от 01.11.2018 г., без полагане на подпис от лицето, отговорно за счетоводните записвания в дружеството, достигнали до извод за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.

В резултат, на горното на 03.02.2021 г. бил съставен от свид. Г. Й. Й. Акт за установяване на административно нарушение № 11 – 01 – 92/03.02.2021 г., като техническото му изготвяне станало в отсъствие на лицето, сочено като нарушител, след което изгответният акт за установяване на административно нарушение бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, а в съответната предвидена за това графа, вписал че има възражения без конкретно да ги изложи. Екземпляр от процесния АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата – 03.02.2021г. срещу подпис, видно от приложената разписка в акта. Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение са постъпили в законоустановения срок от дата на връчването му.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган, възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и след като приел подадените възражения за неоснователни, както и че нарушението било доказано и била установена самоличността на нарушителя, а случаят не е маловажен, наложил процесното административно наказание.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Й. Й. и Г. М. М. относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тази около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това, съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, разпоредбите на този закон се прилагат в организациите от публичния сектор. Според чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС, в редакцията относима към датата на извършване на твърдяното деяние, по смисъла на този закон, организации от публичния сектор са търговските дружества по чл. 61 от Търговския закон, а според актуалната редакция - държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. По силата на т. 8 от цитираната норма, и търговските дружества, включително лечебните заведения, с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала.

В редакцията на нормата на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, относима към датата на деянието е предвидена система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания.

По силата на чл. 13, ал. 1 от ЗФУКПС, действащ към настоящият момент ръководителите на организациите по чл. 2 осигуряват контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска, а според ал. 3 действаща сега , контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко: 1. система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания; 2. правила за достъп до активите и информацията; 3. политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност; 4. политики и процедури за текущ контрол върху изпълнението на поети финансови ангажименти и сключени договори;

5. политики и процедури за последващи оценки на изпълнението; 6. политики и процедури 3 за обективно, точно, пълно, достоверно и навременно осчетоводяване на всички стопански операции; 7. политики и процедури за управление на човешките ресурси; 8. политики и процедури за спазване на лична почтеност и професионална етика. Тоест с изменението на закона горните изисквания не са отпаднали и са на лице същите нарушения.

По силата на чл. 32, ал. 1, от Закона за държавната финансова инспекция, при упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват: т. 1 за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв., а според чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ, нарушенията по чл. 32, 32а, 32б и 33 се установяват с актове, съставени от финансовите инспектори, а наказателните постановления се издават от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица. Следователно, деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта в отсъствие на лицето, сочено като нарушител, доколкото в случая се касае за предварителното техническо изготвяне на проекта на АУАН, предвид обема на неговото съдържание, доколкото, с предявяване и връчването му лично на жалбоподателя, е изпълнена целта на закона на същия да бъде осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която възможност се е възползвал. Следва да се отбележи, че процесният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за необходимите реквизити и твърдяното нарушението е описано откъм необходимите признаци, характеризиращи го от обективна страна. Налице са ясни и безпротиворечиви твърдения за датата и мястото на извършване на деянието, както и начина на осъществяването му, а по отношение на дадената правна квалификация е налице особеност, свързана с принципа на действие на материалния закон по време, който е изцяло съобразен, отчитайки вида и характера на твърдяното нарушение. Включително и в аспекта на неговата наказуемост и то по реда, по който това е сторено в конкретната хипотеза. Ето защо според съда , възраженията на жалбоподателя, изложени в подадената жалба за несъответствие на съставения акт за установяване на административно нарушение с изискванията за реквизити по чл. 42, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН следва да се приемат за неоснователни. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, по който въпрос не е налице спор между страните, в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, приложим по арг. от разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗДФИ, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити отново и в частност тези, отнасящи се до надлежното описание нарушението и правната квалификация на деянието, съответно приложената от наказващия орган санкционна норма.