Решение № 3244 от 28.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3244 гр. Варна, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20223110106468 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от З. Т. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: **, чрез адв.С. В. срещу Б. Й. О., ЕГН ********** с постоянен адрес: **.

Молителката излага, че лицето Б. Й. О. е баща на Л. Б. О.а с ЕГН **********, родена на 16.06.2020г. Живеят на семейни начела на адрес в **.

Б. системно упражнява спрямо нея психически тормоз, който през последните години ескалира и е съпроводен със заплахи и физическо насилие в присъствието на детето им. Става агресивен безпричинно и с огромна злоба системно я пребива и унижава.

На 28.04.2022г. около 10ч. тя, детето им Л. и Б. са на паркинга до НАП Варна. Б. е ядосан тъй като не е успяла да вземе справка за здравния му статус от НАП без пълномощно. Той грабва детето поставя го на столчето в колата им и започва да крещи, като я обижда казвайки „много си тъпа, за нищо не ставаш, нищожество, боклук", след което започва да я плюе по лицето, храчи и плюе по косата, лицето, очилата и по дрехите й. Тогава той и забранява да влиза в колата и да се почиства от наплютото. Започва да и се подиграва за вида в който е, след което влиза в сградата на НАП Варна. След като си свършва работата в НАП той се връща и й позволява да влезе в колата.

На 30.04.22г. - около 10 ч. Б. е извън дома им в гр. Варна. Обажда се изнервен тъй като не можел да си намери портмонето. Разпорежда й да го 1 намери вкъщи и започна да я ругае по телефона, като я нарича идиот, мърша, копеле тъй като тя не успява да намери портфейла му. Тогава той се връща вкъщи побеснял и започва отново да я ругае със същите думи и да я удря с юмрук в раменната част на дясната ръка и в главата в областта на и над дясното слепоочие. Тя се разплаква и се свива от болка. Детето им е в непосредствена близост до тях и вижда случилото се. Л. започва да плаче истерично от уплаха.

На 04.05.22г. са в Нареченски бани за целите на нейна и на Б. рехабилитация, където и детето ги придружава.Взели са и кученцето си с тях.

Около 9,30ч. отиват до колата на Б., с която пътуват до там. Тогава виждат, че предната пасажерска седалка е изцапана от кучето и Б. й нарежда незабавно да го изчисти. Б. се ядосва, че е изцапана колата и докато чисти той започна да крещи и да я обижда като я нарича проста мърла, тъпанарка, много си тъпа.

През това време тя е стъпила с лявото коляно на предната шофьорска седалка, а с десния си крак е стъпала на земята непосредствено до колата. Тогава Б. хваща шофьорската врата и затваряйки я започва с нея да я блъска в десния крак. Това го прави няколко пъти, от което изпитва неописуема болка, като впоследствие крака й посинява. Въпреки болката която изпитва, той не посмява да извика, тъй като винаги прави всичко възможно детето им да не разбира. Л. е в непосредствена близост до тях и за съжаление вижда всичко.

Тя се разплаква и много се изплашва. Б. започва да я ругае и да крещи, че тя е виновна за страданието на детето им.

На 20.05.22г. вечерта са тримата в дома си. Б. е ядосан и избухлив безпричинно както винаги. Започва да се заяжда с нея, че е купила некачествени памперси. След което започва да я обвинява, че детето им имало неправилна походка, тъй като не е избирала правилни обувки за детето.

Тя не му опонира и той още повече побеснява, след което я предупреждава, че когато детето заспи той ще я пребие. След като изкъпва детето тя го слага на дивана, за да го облече. Докато е седнала на дивана и облича Л. Б. започна отново да крещи и да я удря с юмрук в гърба. По този начин я удря няколко пъти. Тогава тя се изправя, а той и удря два шамара по лицето. Детето започва да пищи и тогава той я взема на ръце и започва да я рита в краката. Нанася й три ритника в областта на дясното бедро. Тя трепере от болка, страх и унижение. След това той оставя Лъчезара на земята и излиза от тях. Тя успокоява Л., нахранва я и тогава Б. се връща още по-побеснял и казва крещейки заплашително, че незабавно трябва да се махне от дома му и я предупреждава, че ако веднага не стори това, то той ще я изкара от жилището с шутове. Предпочита да се подчини и да излезе, за да спре насилието пред очите на детето им. Излиза и отива до магазина. Тогава и се обажда да се върне тъй като е била забравила нещо. Когато се връща вижда пред апартамента, че той изхвърля дрехите й на площадката пред входната врата.

След това отива в дома на майка си и брат си, където ще остане да живее заедно с Л., който се намира на адрес: **.

Той я гони за трети пореден път от дома им, като предпоследния такъв е 2 през м. март тази година, отново съпроводен с истеричен скандал, обиди и побой от Б. спрямо нея и винаги в присъствието на детето им. Тогава под страх близките и да не разберат в какъв кошмар се е превърнал живота и избира да спи на една пейка при условия на минусови температури. На сутринта посещава Второ РУ и от там получава информация за възможността, която има по ЗЗДН. Докато е там той и се обажда и крещейки й заповядва да изтегли от банкомат всичките си спестявания, които са около 1400лв. Въпреки че е в полицията решава поради страха, който изпитва от него, да му се подчини и изтегля спестяванията си. След това отива в тях и му предава парите, като му се моли да я пусне и той се съгласява. Имало редица случаи, в които е душал, заплашвал я с физическо насилие, отправял е заплахи че „ще ме убие", че ще „забие майка ми на кол", че „ще ми вземе детето и никога няма да я видя".

Живота й постепенно се превръща в ад, след като 2015г. почива първото им дете, като през последните две години, след като се ражда Л., Б. започва системно да и нанася побой, да я заплашва, че ще и вземе детето и ще я изгони от дома им, системно я унижава посредством обиди и подигравки, включително свързани със здравословното и състояние.

На 23.05.2022г. подава сигнал във Второ РУ, в който описва гореизложените обстоятелства и факти.

Детето им въпреки, че е на възраст близо две години, все още не е проговорило и само издава звуци. С решение на ТЕЛК е оценена като 100% неработоспособна без чужда помощ, поради диагаостицирането й с диабетна ретинопатия и полиневропатия.

Действията на Б. представляват физическо, емоционално и психическо насилие, по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, изразяващо се в обиди/ побоища и заплахи, както и обидно и унизително поведение и са в състояние да окажат негативно въздействие на психиката й .

Всичко описано по-горе, приема като заплаха за живота и здравето й, както и като актове на домашно насилие изразяващи се в емоционално, психическо и физическо такова.

Предвид гореописаното моли съда да издаде заповед за незабавна зашита от домашно насилие и да наложи на ответника подходящи мерки по чл.5 от ЗЗДН, а именно:

1) Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу нея.

2) Забрана на Б. Й. О. с ЕГН **********, да доближава до нея на разстояние не по-малко от 100м. за срок от една година 3) Забрана на Б. Й. О. с ЕГН ********** да доближава жилището в което живее в момента, находящо се в гр. Варна, гр. Варна, кв. Възраждане, бл. 54, вх. 5, ет. ет.9, ап. 133 на не по-малко от 100м. за срок от една година.

4) Задължаване на Б. Й. О. да посещава специализирани програми за 3 извършители на домашно насилие.

Моли съда след като се убеди в достоверността на изложеното по-горе, да постанови съдебен акт по силата, на който, да издаде заповед за защита, като определи мерки за такава, съответни на необходимите и предвидени в ЗЗДН, еквивалентни на поисканите такива .

С депозираното писмено становище ответникът оспорва изцяло молбата заведена по Закона за защита от домашно насилие. Счита същата за напълно неоснователна по следните съображения:

Оспорва изцяло твърденията на молителката за осъществени действия, които биха могли да се квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Счита, че категорично не отговаря на истината описаната в молбата за защита фактическа обстановка, като твърди, че не е извършвал твърдените в молбата актове на физическо и психическо насилие спрямо молителката в присъствието на дъщеря им. За конкретните дати излага подробно описание на фактическата обстановка:

В края на месец април действително са посетили офиса на НАП Варна, но ситуацията не се е развила така, както я описва молителката. Уговорката била тя да се нареди на опашката да чака, докато дойде техният ред, а той да стои с детето в колата на паркинга, а когато наближи реда им да се сменят, тъй като тя няма пълномощно от него и е било ясно, че няма как да се снабди със справка за здравния му статус. З. обаче не е запомнила и е чакала до последно и естествено не са й предоставили такава справка за него. Когато дошла на паркинга на НАП му казала, че не е могла да се снабди със справка, заради липсата на пълномощно, това го е ядосало, тъй като тя по принцип никъде не се справяла без него и била забравила да отиде да се сменят. Казал й, че за пореден път не се справя с ангажиментите, които имат да свършат и това било. Не я е обиждал, не я е оплювал и не й е забранявал да влиза в колата - най - малкото детето им било вътре и тя трябвало да стои при него, докато той влезе в НАП, да се подреди на опашката и да изчака да му дойде реда, за да си вземе справка за здравния статус.

Относно датата 30 април 2022г. също не е имало никакви физически посегателства от негова страна, нито пък психически такива - обадил се на З. да я помоли да провери дали портфейлът му не е някъде у тях, защото го нямало в него. Тя му казала, че не може да го намери и не знае къде е, поради което единственото, което се случило като разговор между тях е да й направи забележка, че за пореден път у тях е ужасно разхвърляно, мръсно и неподредено, каквото всъщност било почти постоянно. З. не се справяла с домакинските задължения, налагало се е да наема и помощница в къщи, тъй като не можел да допусне, че детето им ще расте в такава среда. В един момент тя започнала да го упреква, за това, че е наел жена да й помага с домакинството и той я помолил повече да не идва. Чувствала се неудобно да и помагал чужд човек в домакинството, съобразил се с нейното желание и това било. Но единственият период, в който в къщи са имали нормални 4 условия за живот бил именно периодът, в който имали домашна помощница.

Освен това той до голяма степен се стараел да я отменя в част от домакинската работа, а най - вече с грижите за детето. Не я е удрял, обиждал и т.н., най - малко пък в присъствието на детето. Твърди, че не отговаря на истината изложеното от молителката и въпреки твърденията за непрестанния тормоз според нея на който я е подлагал и „синините" , които й е причинявал очевидно нито веднъж не се е снабдила с медицинско удостоверение за наличието на такива, както и до момента, въпреки твърденията, че животът й след 2015г. с него се превърнал в ад по нейни думи, нито веднъж не е търсила съдействие от полиция или съд. На следващо място от 2015г. до настоящия момент са изминали 7 години и не звучи сериозно да търпи този „ад", както го нарича в продължение на толкова дълго време. Освен това не се твърди да я е ограничавал да си тръгне и да прекрати тяхното съжителство, щом като то е било толкова тежко за нея. За всички години, в които са живели заедно са имали епизодични неразбирателства и понякога са се карали, но винаги е било заради несправянето от нейна страна с елементарни на пръв поглед битови и домакински задължения. Това го е изнервяло, чувствал се много некомфортно, но никога не си е позволявал да удря З., както тя твърди или пък да упражнява по отношение на нея психически тормоз, още по - малко пък както тя твърди в присъствието на детето.

Излага, че по същия начин стоят нещата и с другите два описани от молителката „актове на насилие" - на 04 май 2022г. в Нареченски бани и на 20.05. вечерта в дома им. Нито веднъж Л. не е възприела поведението му като заплаха за нея, нито пък за З. и не са се случвали „истеричните плачове", които се твърдят. Детето нямало и навършени две години и нямало как обичайните спречквания между тях от битов характер да възприеме като застрашаващи.