Решение № 1492 от 04.11.2019, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№......... 04.11.2019 г. Гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Трети граждански състав

На 15 октомври 2019 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА гр.дело № 1613 по описа за 2019 година.

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди в исковата си молба, че на 25.10.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Т.Д.Ц. /Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № 3065050, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждал от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните били постигнали съгласие, че договорът за заем имал силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължил да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1751,00 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 251,00 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 23.08.2018 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 175,10 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 26.11.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска - 23.08.2018 г.

Твърдят, че с подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че желаел договорът да бъде сключен.

На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забавил заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв.

На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.

Твърдят, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаряло на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход трябвало да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не бил заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да нямал неплатени осигуровки за последните две години; да нямал задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад трябвало да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителите подписвали договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да била валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.

Предвид обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1190,50 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер на 119,05 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с конкретно определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят е в общ размер на 294,15 лева.

Заявяват, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 27.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва била 97,36 лева, която е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Отвеникът не извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.

Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 23.08.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

На 01.05.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3065050/25.10.2017 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

„Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********.

Считат, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. З от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ на ответника Т.Д.Ц. било изпратено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/3065050 от 04.05.2018 г. Уведомлението било изпратено от „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с известие за доставяне /обратна разписка/ на постоянния адрес, който бил посочен от ответника в подаденото възражение, като в обратната разписка било отбелязано, че същото е получено. В случай, че ответникът оспорвал действията по извършеното уведомяване, следвало същият да се счита за уведомен за извършената цесия с приложеното към настоящата искова молба, Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/3065050 от 04.05.2018 г. от „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Доколкото законът не поставял специални изисквания за начина, по който следвало да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не можело да бъде игнорирано - така и съгласно практиката на ВКС на РБ по чл. 290 от ГПК - Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.

Заявяват, че в тази връзка, за „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. 6238/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора била издадена Заповед за изпълнение. Срещу заповедта било входирано възражение, което от своя страна обуславяло подаването на настоящата искова молба.

Молят съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на Т.Д.Ц., ЕГН **********, че същият дължи на ,Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми:

- 1500 лв. /хиляда и петстотин лева

/ - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението;

251 лв. /двеста петдесет и един лева/ - договорна лихва за периода от 26.11.2017 г. до 23.08.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска);

- 45,00 лв. /Четиридесет и пет лева/

- Такса разходи;

- 1190,50 лв. /Хиляда сто и деветдесет лева и 50 стотинки/ - Неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.11.2017 г. до 23.08.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска)

- 97,36 лв. (Деветдесет и седем лева и 36 стотинки) - Обезщетение за забава за периода от 27.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, или обща сума в размер на 3083.86 лв. (три хиляди осемдесет и три лева и 86 ст.) Молят да им бъдат присъдени и разноските за държавна такса в размер на 61.68 лв. (шестдесет и един лева и 68 ст.) както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 13, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и направените по ч.гр.д. № 6238/2018 г.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Т.Д.Ц.. Извън срока по чл. 131 от ГПК, на 2.07.2019 г. по делото е постъпила молба от адв. Елена Иванова, пълномощник на Т.Д.Ц., в която заявява, че поради служебна ангажираност не е възможно да се яви в съдебно заседание, моли да се даде ход на делото, няма да сочи нови доказателства, взема становище по съществото на спора. Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие. На 10.10.2019 г. по делото е постъпила молба от адв. Елена Иванова, пълномощник на Т.Д.Ц., в която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие, да се приеме заключението на експертизата. Моли съда да отхвърли иска. Моли за определяне на срок за писмени бележки, както и претендира направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 6238/2018 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 3559 от 11.12.2018 г. по чл. 410 от ГПК, с която Т.Д.Ц. е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от сумата 1500 лв. – главница по договор за паричен заем № 3065050 от 25.10.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд – 7.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 251 лв. - договорна лихва за периода от 26.11.2017 г. до 23.08.2018 г.; сумата 45,00 лв.

- Такса разходи; сумата 1190,50 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.11.2017 г. до 23.08.2018 г., сумата 97,36 лв., обезщетение за забава за периода от 27.11.2017 г., както и 61.68 лева ДТ и 75,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Видно от договор за паричен заем № 3065050 от 25.10.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД гр.София, като Кредитор и Т.Д.Ц. като Кредитополучател е сключен договор за паричен заем.

Съгласно сключения договор, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя в заем, сума в размер на

1500 лв., представляваща главница, който кредитополучателя е следвало да върне на 10 вноски по 175.10 лв. на посочените в договора дати за плащане – чл.