Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 504 от 10.08.2023, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 271/2023
Вид
Определение № 504
Подписан
10.08.2023
В сила
10.08.2023
Състав
Веселина Топалова, Симона Миланези, Ива Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. Габрово, 10.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20234200500271 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу разпореждане № 1119 от 01.06.2023 г. на РС Габрово по ч.гр.д. № 824/2023 г., с което съдът е отхвърли заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Излага се, че заявителят в заповедното производство няма задължение да представя договора си за цесия с цедента, въз основа на който претендира вземането, тъй като същият не е част от потребителския договор, който да подлежи на преценка от съда за неравноправност на клаузите му по см. на чл. 410 и сл. от ГПК. Моли да се отмени атакуваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде приета за процесуално допустима.

Габровският районен съд е сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, с което поискано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника О. Ж. Г., за сумите от: 300 лв. главница; 242, 71 лв. обезщетение за забава за периода от 1

13.03.2021 г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане. В т. 12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит сключен между „4финанс“ ЕООД и О. Ж. Г., което е цедирано на заявителя. Изложено е, че длъжникът не е изпълнил задължението си да заплаща взетия заем, който е следвало да върне в едномесечен срок от сключване на договора.

За да отхвърли така подадената заявление и за да остави същото без уважение, съдът е приел, че към заявлението не е приложен договора за цесия, по който заявителят е придобил вземането по договора за потребителски кредит, поради което е приел, че искането следва да бъде отхвърлено, тъй като се явява в противоречие със закона.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното:

В заповедното производство, цесионерът няма задължение да се легитимира пред заповедния съд с договора за цесия, по който е придобил процесното вземане и е достатъчно твърдението му, че е активно легитимиран да предяви заявление по чл. 410 от ГПК. Като приложение към заявлението, законът в нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, въвежда изискването да се представи договора, от който произтича вземането, само ако същият е сключен с потребител в писмена форма и приложенията към него. Предвид изложеното изводът на заповедния, че заявителя не е доказал, че е кредитор на длъжника, на осн. договор за цесия е неправилен.

Договорът, от който черпи права заявителя, по своята правна характеристика и съдържание, представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Съдът е длъжен служебно в производството по чл. 410 от ГПК да извърши, проверка дали искането е в противоречие със закона и добрите нрави, дали се основава на неравноправни клаузи в договора или е налице обоснована вероятност за това.

От представения договор за потребителски кредит № ********** от 2

10.02.2021 г. сключен между „4финанс“ ЕООД и О. Ж. Г. , както и от приложения анекс към договора от 11.02.2021 г., се установява, че кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 300 лв. при стандартен лихвен процент 40, 97 %, не е посочено ГПР, като е уговорено кредитът да бъде погасен в срок от един месец при лихвен процент за срока на кредита 0 %. В приложените общи условия към договора е предвидено при забава кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на наказателна лихва формирана от включения стандартен лихвен процент, посочен в специалните условия на договора и законната наказателна лихва за забава в размер на 10 %, а в случай, че кредита е с промоционална лихва от 0 %, при забава на кредитополучателя кредиторът има право да изиска погасяване на сумата изчислена на база стандартния лихвен процент върху главницата.

От извършената служебна проверка, съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на заявителя само за главницата по претендирания договор за потребителски кредит в размер на 300 лв.

По отношение на претендираната лихва за забава, съдът намира, че заявеното в т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК - претендиране на обезщетение за забава в размер на законната лихва (10%), освен че не съответства на уговореното в договора, не съответства и фактически претендираното обезщетение за забава в размер 242, 71 лв. за периода от 13.03.2021 г. до подаване на заявлението (30.05.2023), което се твърди, че е изчислено върху главницата от 300 лв., т.е не може да се установи съответствие на заявеното с изчисленото от заявителя обезщетение, което навежда на съмнение за определяне на претендираното обезщетение за забава в противоречие с добрите нрави.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено само в частта, в която е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за главницата в размер на 300 лв., като неправилно и да се укаже на заповедния съд да издаде исканата заповед за изпълнение, както и разноските за заповедното производство в размер на 69, 18 лв. , като в останалата отхвърлителна част следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ разпореждане № 1119 от 01.06.2023 г. на РС - Габрово по ч.гр.д. № 824/2023 г., в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против О. Ж. Г., за главница, вместо което постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД , ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. ***, *** , ****, офис 4, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника О. Ж. Г., ЕГН ***, гр. ***, за сумата от 300 лв. – главница по договор за потребителски кредит № № ********** от 10.02.2021 г. сключен с „4финанс“ ЕООД, както и разноски за заповедното производство в размер на 13, 83 за държавна такса и 55, 35 лв. за юрисконсутско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1119 от 01.06.2023 г. на РС Габрово по ч .гр. д. № 824/2023 г. в останалата му част.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4