Решение № 2340 от 26.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2340 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. А.А при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Административно наказателно дело № 20251110204749 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН вр. чл. 30а ал. 2 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ)

С Наказателно постановление № VI - 134/02.03.2025 г., издадено от заместник - началник на 01 РУ - СДВР, на основание чл. 25 ал. 1 ЗООРПСМ на А. С. А., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят А. А., който го атакува със срочно подадена въззивна жалба чрез упълномощения си процесуален представител – адв. К. А. от САК, с искане за отмяната му поради неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение. Навежда се, че скиорската термо – шапка тип „ски-маска“ е била открита в джоба на якето на жалбоподателя, той не я е укривал, не е прикривал лицето си с нея и не е извършвал действия, които да затруднят разпознаването му. Излагат се доводи, че нормата на чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ забранява не въобще държането на маска, а поставянето й на лицето по начин, който затруднява разпознаването. Излага се, че и от граматическото тълкуване на нормата на чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ се извежда, че 1 за да е съставомерно като административно нарушение, самото носене на маска трябва да е съпроводено с действия, които прикриват лицето на човека и то с конкретна цел – да бъде затруднено разпознаването му. По изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното постановление и се претендира присъждането на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят А. С., не се явява, редовно призован. Представлява се от упълномощен представител - адв. К. А. от САК, който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по доводите в жалбата. Счита, че от събраните в съдебното следствие доказателства се установяват обстоятелствата, изложени във въззивната жалба. Прави искане показанията на свидетеля К. П. да не бъдат кредитирани.

Претендира разноски, като представя доказателства за извършването им и списък на разноските.

Наказващият орган – заместник - началник на 01 РУ - СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и от легитимирано лице. Съгласно чл. 30а ал. 2 ЗООРПСМ наказателното постановление подлежи на обжалване в 3 - дневен срок от връчването му. В случая обаче в наказателното постановление неправилно е указан по - дълъг срок за обжалване - 14 - дневен от връчването му. Съгласно трайната съдебна практика в такива случаи при преценка дали съответното действие е извършено в предвидения срок следва да се съобрази указания по дълъг срок за обжалване. В случая наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02.03.2025 г., а жалбата е подадена на 12.03.2025 г., т.е. в рамките на 14 - дневния срок за обжалване, указан в наказателното постановление. Предвид горното жалбата следва да се приеме за подадена в срок и като допустима да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.03.2025 г. на националния стадион "Васил Левски" в гр. София бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" № 38 се провеждала футболна среща между отборите на ПФК „ЦСКА – София“ и ПФК „Левски – София“ с начален час 14.00 часа. Около 13:30 часа жалбоподателят А. С. А., неговата приятелка, както и свидетелят Ц. А. – брат на жалбоподателя, отишли в района на стадиона, за да присъстват на спортното мероприятие. В джоба на якето си 2 жалбоподателят А. А. носел 1 брой черна текстилна скиорска маска с качулка за главата, удължение за покриване на врата и с прорези за носа и устата, която била негова собственост. Около 13:45 часа при преминаване през КПП – 5 на сектор „В“ на влизане в спортното съоръжение свидетелят К. П., на длъжност старши полицай в сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ – СДВР, ангажиран с охраната на обществения ред при провеждане на спортното мероприятие, извършил проверка на жалбоподателя и установил маската в джоба на якето му. Жалбоподателят заявил на свидетеля П., че маската е негова. Свидетелят П. предложил на жалбоподателя да остави маската и да присъства на спортното мероприятие, но въззивникът отказал.

С протокол за доброволно предаване от 02.03.2025 г. въззивникът А. А. предал на М.И. – инспектор при 01 РУ – СДВР установената в него маска за лице.

Жалбоподателят А. А. бил задържан със заповед за задържане на лице рег. № 225з-346/02.03.2025 г., издадена от свидетеля К. П., и бил транспортиран до сградата на 05 РУ – СДВР, а впоследствие – до сградата на 01 РУ – СДВР.

На същата дата – 02.03.2025 г. Момчил Недялков, на длъжност полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ – Средец на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ – СДВР, съставил АУАН № VI 134/02.03.2025 г., с който повдигнал против жалбоподателя А. А. административнонаказателно обвинение затова, че на 02.03.2025 г. около 13:45 часа преди провеждане на футболна среща между отборите на ПФК „ЦСКА – София“ и ПФК „Левски – София“ с начален час 14:00 часа на Национален стадион „Васил Левски“, находящ се на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 38, на КПП -5 на сектор „В“ е извършил противообществена проява (спортно хулиганство), изразяваща се в носенето в себе си на черна маска – административно нарушение по чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя, като бил предявен на последния за запознаване и му бил връчен препис. При предявяване на АУАН жалбоподателят не направил възражения.

На същата дата – 02.03.2025 г. Г.В.Г. –заместник - началник на 01 РУ – СДВР, издал обжалваното Наказателно постановление № VI - 134/02.03.2025 г., с което на основание чл. 25 ал. 1 ЗООРПСМ наложил на А. С. А., ЕГН **********, административно наказание "глоба" в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ.

Отново на 02.03.2025 г. Г.В.Г. –заместник - началник на 01 РУ – СДВР издал и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-VI-134-0182/02.03.2025 г., с която на основание чл. 30 ал. 1 т. 1 ЗООРПСМ наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 41 т.

1 ЗООРПСМ „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз 3 основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите Ц. С. А. и К. П.; писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК: АУАН № VI 134/02.03.2025 г., наказателно постановление № VI - 134/02.03.2025 г., заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25- VI -1340182/02.03.2025 г., докладна записка от 02.03.2025 г., изготвена от свидетеля К. П., заповед за задържане на лице рег. № 225зз-346/02.03.2025 г., протокол за личен обиск на лице от 02.03.2025 г., протокол за доброволно предаване от 02.03.2025 г., сведение от А. А. от 02.03.2025 г., разписка от 07.03.2025 г., заповед № 225з-105/26.01.2024 г. на Началник на 01 РУ – СДВР, удостоверение рег. № 513р-42291/23.04.2025 г., издадени от Началник на 03 сектор към отдел "Човешки ресурси" – СДВР, удостоверение рег. № 513р42297/23.04.2025 г., издадени от Началник на 03 сектор към отдел "Човешки ресурси" – СДВР, формуляр за изготвяне на длъжностни характеристики и протокол за запознаване на служителите с длъжностна характеристика рег. № 513р-16647/12.06.2015 г., справка от Единния автоматизиран регистър по ЗООРПСМ рег. № 3286р))-28433/02.05.2025 г., както и вещественото доказателство – 1 брой черна маска, съхранена в полиетиленов плик, запечатан със стикер на МВР № **********.

Съдът кредитира частично показанията на свидетеля Ц. А.. В частите относно времето, мястото, посещението на спортното мероприятия, обстоятелството, че жалбоподателят е носел в себе си скиорска маска и че тя е била установена в джоба на дрехата му, показанията на свидетеля Ц. А. кореспондират на показанията на свидетеля К. П., на писмените доказателства, както и на вещественото доказателство – 1 брой черна маска.

По отношение собствеността на маската обаче показанията на свидетеля Ц. А. се оборват от показанията на свидетеля К. П.. Така свидетелят Ц. А. дава показания, че скиорската маска е принадлежала на приятелката на жалбоподателя, които противоречат на показанията на свидетеля П., който възпроизвежда извънпроцесуално изявление на жалбоподателя, че маската е негова собственост. При съпоставката на гласните доказателствени средства съдът намери, че следва да отдаде предпочитание на показанията на свидетеля П., за когото не се установява да има лична обвързаност с жалбоподателя.

Свидетелят П. се е намирал на мястото във връзка и по повод изпълнение на служебните си задължения, поради което не са налице основания да се подозира заинтересованост и тенденциозност в показанията му. От друга страна свидетелят Ц. А. е брат на жалбоподателя, което обуславя и заинтересоваността му от изхода на производството. На следващо място, показанията на свидетеля Ц. А. настоящият съдебен състав прецени и като житейски нелогични. Свидетелят А. дава показания, че маската е принадлежала на приятелката на жалбоподателя, която я използвала, за да се чувства комфортно, предвид метеорологичните условия, но сочи и че тя дала маската на въззивника, за да я държи у себе си, без да излага конкретни причини за това нейно действие. Предвид всичко гореизложено съдът 4 прецени показанията на свидетеля Ц. А., че маската не е била собственост на брат му, като недостоверени и насочени към обслужване защитната теза на въззивника. По изложените вече съображения за липсата на основания за заинтересованост на свидетеля П. от изхода на производството, съдът се довери и на показанията му по отношение поведението на жалбоподателя по време на проверката и непосредствено след установяване на маската – че на въззивника е било предложено да остави маската извън обекта и да влезе и присъства на спортното мероприятие, но той е отказал. По отношение на мястото, на което е установена маската в жалбоподателя – в джоба на якето му, показанията на свидетелите П. и А. са напълно еднопосочни и съдът им се довери.

Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите кореспондират на показанията на разпитаните свидетели по отношение времето, мястото и обстоятелствата, при които е задържан жалбоподателят.

Въз основа на писмените доказателства съдът формира и изводите си за компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.

При формиране на фактическите си изводи съдът се основа и на вещественото доказателство – 1 брой маска, предадена с протокол за доброволно предаване от жалбоподателя, което изцяло корелира на писмените доказателства и на гласните доказателствени средства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 26. ал. 1 ЗООРПСМ за извършени противообществени прояви по този закон органите на МВР с полицейски правомощия съставят акт за установяване на нарушението в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания. АУАН е съставен от Момчил Недялков, на длъжност полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ – Средец на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ – СДВР. Съгласно чл. 30 ал. 1 т. 1 ЗООРПСМ в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10. Като писмено доказателство е приета Заповед № 225з-105/26.01.2024 г., с която 5 началникът на 01 РУ – СДВР оправомощава заместник - началниците на 01 РУ при СДВР да издават наказателни постановления за нарушения по ЗООРПСМ и да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки.