Определение № 1930 от 22.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1930 гр. Варна, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100500619 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 57185/12.07.2024г. от „Ати Оперейшънс София“ ЕООД, ЕИК 131298318, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.

„Н.Вапцаров“, № 3Г, ет. 5, офис 10, представлявано от Даниела Кръстанова Павлова, чрез адв. И. К., против решение № 2296/17.06.2024г. по гр.д. № 202223110106544 по описа за 2022г. на ВРС, с което е допуснат до съдебна делба съсобствения между съделителите : ищците Б. В. Т., ЕГН **********, с адрес: ******************** и И. И. Т., ЕГН ********** , с адрес: ******************** и ответниците А. Д. И., ЕГН ********** , с адрес: ********************, Л. В. Т. - Л., ЕГН ********** ,с адрес :******************** и „Ати Оперейшънс София“ ЕООД, ЕИК 131298318 , със седалище и адрес на управление : гр.Варна, ул. „ Никола Вапцаров „ № 3 Г, ет.5, офис 10, управлявано и представлявано от Даниела Кръстинова Павлова, недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********.2259, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Бриз“, целият с площ от 2325 кв.м по КК и КР на гр.Варна, одобР. със Заповед № РД – 18 -92 /14.10.2008 г. на ИД на АГКК , с последно изменение засягащо поземления имот от 03.05.2022 г., с адрес на поземления имот гр.Варна , р-н Приморски, ж.к.Бриз , трайно предназначение на територията : урбанизирана , начин на трайно ползване : за друг вид застрояване ,с площ по КК КР от 2325 кв.м., идентичен с имоти с идентификатори ********.1989 и ********.1988, с номер по предходен план от 258, идентичен с имоти с пл. № 1820 и 1821 по кадастрален план от 1977 г. на местност „Свети Никола – Бриз“, при сегашни граници на имота - имоти с идентификатори ********.1563, ********.1564, ********.235, ********.246, ********.247, ********.1946, при квотите в съсобствеността , определени от съда, съобразно действителните права, притежавани от съделителите, при площ по документи за собственост за целия имот 2180 кв.м. и при измерена на място площ от в.л.Вл.А. на целия имот от 2328 кв.м, показана на комбинирана скица № 5 към СТЕ , на л. 419 –ти по делото, която скица, приподписана от съда е неразделна част от решението , както следва : 122.50/2180 кв.м ид.ч.

/5.619% /за А. Д. И. ; 483.75/2180 кв.м ид.ч. /22.19%/ за И. И. Т. ; 161.25/2180 кв.м ид.ч /7.397%/ за Л. В. Т. – Л. ; 402.50/2180 кв.м ид.ч. /18.463 %/ за Б. В. Т. и 1010/2180 кв.м ид.ч./46.33 %/ за „Ати Оперейшънс София„ ЕООД .

1

Съдът не е взел предвид в решението си, че между границите на имота на място и тези по КК има недопустими по смисъла на чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, отклонения в два участъка и по този начин имотът не съвпада по граници със заявения в исковата молба. Искът за делба на имота е само за площ от 2180.00кв.м., както е уточнено в проведеното на 24.03.2023г. о.с.з., въпреки, че според страната е с актуална площ от 2325.00кв.м., което означава, че за разликата в площите делба не се иска. Освен това и квотите в съсобствеността са неправилно определени. Съдът не се произнесъл по възражението на въззивното дружество, че ако няма спор за границите на имота, както в случая, решаваща е площта на имота по КК , посочена в исковата молба от 2325кв.м. Това е и според страната площта на делбения имот.

Би следвало да бъдат посочени квотите като дроб със знаменател 2325, а не 2180 и се моли да бъде взето предвид от въззивния състав. Намирна за доказано, че площта на имота, измерена на място е в допустимите отклонения по чл. 19 от Наредба № 02-20-5 от 15.12.2016г. Поради това разликата в площите не се счита за грешка, съгласно чл. 20, ал. 2 от същата Наредба. Неправилно е приел съдът, че възражението на дружеството в условията на евентуалност за придобИ.е на имота по давност са недоказани, защото недоказано е останало намеР.ето за своене. Става въпрос за добросъвестно владение на спорните части от имота. Управителят на дружеството не е знаел, че праводателите не са били собственици на продавана част на имота, т.к. завещанието в полза на бащата на ответницата А. И. не е било вписано. Налице е и субективния елемент от фактическия състав на владението. Владяло е дружеството спорните ид.ч., дори целия имот в периода от 2015г. до датата на исковата молба. Управителят е обработвал и полагал грижи за имота. Той го е заключвал и ограничавал достъпа до него. Тенденциозни и неприемливи са в тази връзка показанията на св. М. Т.. Дружеството е станало собственик на прехвърлените му ид.ч. от имота.

Моли се за отмяна на обжалваното решение, като квотите в съсобствеността бъдат определени от съда според правата на съделителите в съсобствеността. Моли се и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 71776/09.09.2024г. от Б. В. Т. ЕГН ********** от ******************** и И. И. Т. ЕГН ********** от ********************, чрез адв. В. В., в който страните изказват становище за неоснователност на въззивната жалба и искат да бъде оставена без уважение, като бъдат присъдени и стоР.те разноски.

Първото несъстоятелно оплакване е, че съдът не е изложил мотиви по изложеното от тях, че искът за делба бил недопустим, респективно неоснователен, като имотът бил погрешно заснет в в КК с площ от 2325кв.м., че решението е незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Площта на имота не е индивидуализиращ белег на имота, но действително се установиха права на собственост само по отношение на 2180кв.м., при нормално според заключението по изслушаната СТЕ отклонение в площта на имота по документи за собственост и при заснемане в КК. Влязлата в сила КК досежно процесния имот не е титул за собственост, посочен в разпоредбата на чл.

77 от ЗС, въз основа на което да се направи извод за възникнала съсобственост и няма вещно-прехвърлителен ефект, нито може да погаси или измени правото на собственост, нито да възникне съсобственост.Дори и да е допусната грешка в КК, това не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността. Правилно ВРС е приел, че е налице съсобственост само по отношение на 2180кв.м., която площ не се доказа да е увеличавана, вследствие на влязла в сила регулация и придаване на части от друг имот.

Неправилно е виждането на въззивното дружество, че щом ПИ е неправилно отразен в КК, то искът за делба е недопустим, съответно неоснователен, съгласно приетото в т. 4 от ТР № 8/23.02.2016г. по ТД № 8/2014г. на ОСГК, а по силата на т. 5 от същото ТР се приема, че производство по иск с правно осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР не е обуславящо по смисъла на чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК за производството за делба. По иска за делба съдът се произнася и по въпроса за принадлежността на правото на собственост и приетото с това ТР следва да 2 намерят приложение и по настоящия казус. Второто неоснователно оплакване , че се иска делба на 2180кв.м. от ПИ, а не на целия, както е отразен по КК от 2325кв.м. Като се е произнесъл ВРС за делба на имота с площ 2325кв.м., не е допуснал порок на съдебното решение.Неоснователно е и оплакването, че съдът неправилно е определил квоти в съсобствеността. Неправилно е и оплакването на въззивното дружество, че съдът не е признал изтекла в негова полза придобивна давност на ид.ч., на което се е позовал в отговора на исковата молба. Позовава се и на разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ за придобИ.ето на реални части от имот по давност.

Въззивната жалба е изцяло неоснователна.

В писмен отговор А. Д. И. ЕГН ********** от ********************, чрез адв. Д. Й. също оспорва въззивната жалба., като неоснователна, а обжалваното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно.

Твърдят се недопустими отклонения в границите на процесния имот, допуснат до делба относно неговата площ и квотите в съсобствеността, както и собственост в по-голям дял, предвид изтекла в негова полза придобивна давност на ид.ч. от имота. ВРС е изложил подробни аргументи, с които детайлно е обсъдил очертания проблем, възприемайки изцяло заключенията по двете СТЕ и по-точно това на в.л. Вл.А.. Това заключение не е било оспорено, а прието без възражения. Отклонението в площта е в рамките на допустимото, но възражения в смисъла, който се влага от въззивника, не следва да бъдат обсъждани на въззивна инстанция. Квотите в съсобствеността са правилно изчислени. Несъстоятелна е позицията на дружеството за придобИ.е на ид.ч. от недвижимия имот, по силата на изтекла придобивна давност, заявена в условията на евентуалност.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно, мотивирано и законосъобразно.

Постъпила е и частна жалба вх. № 83882/21.10.2024г. от Б. В. Т. ЕГН ********** от ********************, чрез адв. В. В., против определение № 10616/20.09.2024г. по гр.д. № 20223110106544 по описа за 2022г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решение № 2296/17.06.2024г. по гр.д. № 202223110106544 по описа за 2022г. на ВРС, в частта за разноските.

Моли се да бъде отменено обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат присъдените направените разноски.

В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че при наличието на спор по правата на съделителите, респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, приложение намира разпоредбата на чл. 78 /чл. 64 от ГПК отм./, цитирайки обилна практика.

В писмен отговор от В. Д. Д. ЕГН ********** от ********************, чрез адв. К.

К. изказва становище за неоснователност на молбата с правно осн. чл. 248 от ГПК.

Тя самата не е оспорила наличието на съсобственост между посочените от ВРС съделители. Тя е изключена от делбата.

Моли се да бъде потвърдено обжалваното определение.

Настоящият състав приема, че постъпилите въззивна и частна жалби са редовни и отговорят на изискванията на закона–подадени са в срок, от надлежни страни, срещу актове, подлежащи на обжалване и съдържат всички необходими приложения. Следва делото да бъде насрочено в о.с.з.

Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 57185/12.07.2024г. от „Ати Оперейшънс София“ ЕООД, ЕИК 131298318, със седалище и адрес на управление гр. Варна, 3 ул. „Н.Вапцаров“, № 3Г, ет. 5, офис 10, представлявано от Даниела Кръстанова Павлова, чрез адв. И. К., против решение № 2296/17.06.2024г. по гр.д. № 202223110106544 по описа за 2022г. на ВРС, с което е допуснат до съдебна делба съсобствения между съделителите : ищците Б. В. Т., ЕГН **********, с адрес: ******************** и И. И. Т., ЕГН ********** , с адрес: ******************** и ответниците А. Д. И., ЕГН ********** , с адрес: ********************, Л. В. Т. - Л., ЕГН ********** ,с адрес :******************** и „Ати Оперейшънс София“ ЕООД, ЕИК 131298318 , със седалище и адрес на управление : гр.Варна, ул. „ Никола Вапцаров „ № 3 Г, ет.5, офис 10, управлявано и представлявано от Даниела Кръстинова Павлова, недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********.2259, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Бриз“, целият с площ от 2325 кв.м по КК и КР на гр.Варна, одобР. със Заповед № РД – 18 -92 /14.10.2008 г. на ИД на АГКК , с последно изменение засягащо поземления имот от 03.05.2022 г., с адрес на поземления имот гр.Варна , р-н Приморски, ж.к.Бриз , трайно предназначение на територията : урбанизирана , начин на трайно ползване : за друг вид застрояване ,с площ по КК КР от 2325 кв.м., идентичен с имоти с идентификатори ********.1989 и ********.1988, с номер по предходен план от 258, идентичен с имоти с пл. № 1820 и 1821 по кадастрален план от 1977 г. на местност „Свети Никола – Бриз“, при сегашни граници на имота - имоти с идентификатори ********.1563, ********.1564, ********.235, ********.246, ********.247, ********.1946, при квотите в съсобствеността , определени от съда, съобразно действителните права, притежавани от съделителите, при площ по документи за собственост за целия имот 2180 кв.м. и при измерена на място площ от в.л.Вл.А. на целия имот от 2328 кв.м, показана на комбинирана скица № 5 към СТЕ , на л. 419 –ти по делото, която скица, приподписана от съда е неразделна част от решението , както следва : 122.50/2180 кв.м ид.ч.