Определение № 4580 от 13.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4580 гр. София, 13.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002101645 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца А. М. Д., касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България и касационна жалба на ответника Областна дирекция на МВР – Стара Загора срещу въззивно решение № 35 от 13.01.2025 год., постановено по в. гр. дело № 1965/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд, 12 с-в.

Ищецът обжалва въззивното решение в частта му, в която, като е потвърдено решение № 1257 от 05.03.2024 год., постановено по гр. дело № 10557/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-10 с-в, са отхвърлени предявените от него солидарно срещу Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР – Стара Загора искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., за сумата от 7 500 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от продажба на автомобил и за сумата от 14 935 лв. – имуществествени вреди, явяващи се пропуснат доход от възнаградителна лихва по банков влог на иззета в наказателното производство сума в размер на 19 000 лв. за периода от 18.07.2011 год. до 10.10.2022 год.

Ответниците Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР – Стара Загора обжалват въззивното решение в частта му, в която, като е потвърдено решение № 1257 от 05.03.2024 год., постановено по гр. дело № 10557/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-10 с-в, са уважени предявените солидарно 1 срещу тях от А. М. Д. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2022 год. до окончателното й изплащане, а ответникът Областна дирекция на МВР – Стара Загора – и в частта, в която са уважени предявените от А. М. Д. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 26 434 лв. – обезщетение за имуществени вреди от пропуснат доход от неплатено трудово възнаграждение за периода от 15.07.2011 год. до 06.12.2013 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2022 год. до окончателното й изплащане.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на всяка от жалбите.

В жалбата на ищеца се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд декларативно бил посочил въз основа на кои обстоятелства приема, че размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди – 25 000 лв., се явява справедлив, като не бил взел предвид всички обстоятелства, имащи значение за преценката. Не бил обсъдил как продължителността на процесното наказателно производство била повлияла на ищеца. Към момента на задържането и привличането в качеството на обвиняем ищецът бил публична личност, ползвал се с доверие и уважение в обществото, като заемал ръководна длъжност. Не било обсъдено в пълнота и заключението по съдебномедицинската експертиза, от което се установявало, че в резултат на незаконно обвинение здравословното състояние на ищеца се било влошило. Въззивният съд не бил съобразил продължителността на задържането на ищеца, общественоикономическите условия в страната към момента на увреждането, както и че обвинението било станало достояние на широк кръг, в т.ч. поради публичното задържане на ищеца. Неправилно въззивният съд бил приел, че не е представен документ, удостоверяващ сделката, имаща за предмет собственото на ищеца МПС. За сключването на предварителен договор за продажба на МПК не било необходимо съставянето на документ. Достатъчно било страните да са постигнали устно съгласие за предмета на договора, неговата цена и кога ще се сключи окончателната сделка.

Ответниците не били оспорили наличието на въпросната договорка, а нейното сключване се доказвало от показанията на свидетелката Д.а. Неправилно въззивният съд бил приел, че иззетата в наказателното производство сума от 19 000 лв. не е собствена на ищеца, тъй като била изтеглена от банковата сметка на свидетелката Д.а.

2

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси /като първите четири от тях са обобщени и уточнени от настоящия съдебен състав, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год./:

1/ За определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за необходимите мотиви, с които съдът е длъжен да го обоснове?

2/ Как се доказва стойността на сключени предварителни договори при условие, че за тяхното сключване, валидност и правопораждащо действие не е необходимо изготвяне на писмен документ?

3/ Допустими ли са гласни доказателства за установяване на размера на договорената цена за отчуждаване на вещ, собственост на ищеца, в полза на трето лице, когато двамата са сключили устен договор, в който са определили вещта, която е негов предмет и цената за отчуждаване? Представлява ли пропусната полза за ищеца въпросната цена да не се получи от него поради невъзможност да изпълни поетия ангажимент и да не сключи окончателен писмен договор с нотариална заверка на подписите, поради обстоятелството, че върху договорената за продажба вещ е наложено обезпечение по искане на органите на досъдебното производство? Следва ли при липса на писмен предварителен договор да се извърши преценка от съда каква е била пазарната стойност на процесната вещ към момента на договорката за нейната продажба, съответно сочената от свидетелите цена за това достоверна ли е и следва ли такава претенция да се уважава и до какъв размер?

4/ Как се определя правото на собственост върху парични средства, които се държат, стопанисват и управляват от съпруг?

5/ Представляват ли изключителна собственост на единия съпруг парични средства, намиращи се по банковата сметка на другия съпруг и за които средства е налице изрично признание от страна на лицето, в чиято сметка се намират въпросните средства, че същите в действителност са собственост на другия съпруг и се намират в конкретна банкова сметка поради наличие на договорка между съпрузите за това?

6/ Относно задължението на съда да изложи собствени мотиви за причинната връзка между причинените вреди на ищеца и незаконното обвинение, както и за задължението на съда да обсъди и даде отговор на всички доводи и възражения на страните, отправени до него в сезиращата жалба?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно 3 обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /цитирана в изложението/, както и че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответниците по касационната жалба Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР – Стара Загора не са депозирали писмени отговори.

В жалбата на ответника Прокуратурата на Република България се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е нарушил принципа на справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди бил завишен. В решението не били изложени мотиви за значението на всяко едно от установените обективни обстоятелства за размера на обезщетението. Въззивният съд не бил отчел следните обстоятелства: за ищеца не били настъпили трайни вредни последици, в т.ч. по отношение на неговото физическо и психическо здраве; в досъдебното производство мерките за неотклонение се вземат и контролират от съда; фактическата и правна сложност на наказателното производство, продължителността му в съдебната фаза и причината за тази продължителност; възрастта на ищеца; широката медийна разгласа на процесното обвинение не можела да бъде определена като източник на неимуществени вреди с по-голям интензитет, а и по делото нямало данни, че Прокуратурата на Република България неправомерно била предоставила невярна информация за хода на наказателното производство; съдебната практика по аналогични случаи; обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода на увреждането. Въззивният съд не бил изложил и мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са поставени два въпроса, които обобщени от настоящия съдебен състав, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., се свеждат до следния въпрос: За определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за необходимите мотиви, с които съдът е длъжен да го обоснове?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно 4 обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968 год., т. 3 и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 год., ОСГК, т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2000 год., ОСГК, решение № 179 от 19.03.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1156/2023 год., ІV г. о., ГК, решение № 50298 от 16.12.2022 год. на ВКС по гр. дело № 912/2022 год., ІV г. о., ГК и решение № 159 от 09.10.2019 год. на ВКС по гр. дело № 89/2019 год., ІІІ г. о., ГК.

Ответникът по касационната жалба А. М. Д. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно в обжалваната от ответника част.

В жалбата на ответника Областна дирекция на МВР – Стара Загора се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че изложените в обжалваното решение мотиви са напълно идентични с мотивите към първоинстанционното решение. Така въззивният съд не бил изпълнил задължението си да изложи мотиви по доводите на страните, изложени във въззивните жалби и отговорите по тях. По делото липсвали доказателства дали през периода от 15.07.2011 год. /датата на задържането, което продължило 24 часа/ до 08.02.2012 год.

/отстраняването от длъжност/ ищецът бил получавал трудово възнаграждение или не, респ. по каква причина не бил получавал трудово възнаграждение. Липсата на трудови доходи представлявала вреда, която не се предполагала, а подлежала на доказване. Не било ясно дали през периода от 15.07.2011 год. до 19.08.2011 год. /когато била взета мярката за неотклонение „задържане под стража“/ ищецът бил полагал труд и получавал ли е трудово възнаграждение. В мотивите на обжалваното решения не бил изяснен начина, по който въззивният съд бил изчислил конкретния размер на обезщетението за имуществени вреди от пропуснато трудово възнаграждение.