Решение № 114 от 10.07.2020, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е № град Свиленград, 10.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар:

Т.Т.като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 253 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-1253-002241 от 06.03.2020 година на Началник Група в Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОДМВР - Хасково, с което на Е.К.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.Г., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба

№ Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки (пункт

1) и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 2).

Жалбоподателят Е.К.С. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и необоснован - издаден при нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, наложените наказания били несправедливи. Сочи, че не била извършила нарушенията, за които била санкционирана.

В съдебната фаза, редовно призована, респ. уведомена, жалбоподателят С., не се явява. С Писмена молба процесуалният представител на жалбоподателя С. - адвокат Г.Г., моли за цялостна отмяна на обжалвания Акт, тъй като липсвал субективният елемент от състава на нарушението по пункт 1 и тъй като НП не отговаряло на формалните изисквания на материалния закон. Претендират се разноски по делото.

Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) - Началникът на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 04.07.2019 година е сключена застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите” за процесния лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен номер Х 39 16 ВМ - собственост на Х.К.Г. (видно от Справка на РУ - Свиленград). На същия ден е платена застрахователната премия и е издадена и съответната Полица № BG/01/119001867373, приложена в кориците на делото.

Посочената Полица не е осчетоводена в определения период от страна на застрахователното дружество, което след 20-я ден е довело автоматично до прекратяването й.

На 02.10.2019 година в светлата част от денонощието около 16.30 часа свидетелят П.В.М. и колегата му Х.М.Т. (служители в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПАМ”) към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения се намират на Автомагистрала (АМ) № А-4 (АМ „Марица”), при км. 94 + 143 (пътният възел за Република Гърция), находящ се на територията на община Свиленград, област Хасково, на пътя Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан Андреево”. Посочените полицейски служители спират около 16.50 часа за проверка моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен номер Х 39 16 ВМ, управлявано от жалбоподателя С. и движещо се в посока към град Харманли. С. пътува сама в автомобила. При изпълнение на служебните си задължения двамата посочени по-горе служители на МВР констатират (след справка в Регистрационната система за отдалечен достъп (РСОД) и със служител в КАТ - Хасково), че МПС-то, което управлява жалбоподателят е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 26.09.2019 година – поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

На посочената дата и в кръга на службата си, Х.М.Т. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР - Хасково, която длъжност е идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя С. и в нейно присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с бланков № 2110. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано управление на МПС с прекратена регистрация (т.е. не е регистрирано по надлежния ред), както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предложение първо от ЗДвП, която вписва за нарушена. Отделно от това вписва и квалификация на нарушение по чл. 100, ал. 1, т.

1 от ЗДвП, без да излага описание на същото и на обстоятелствата по извършването и откриването му. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е. Сочи, че няма възражения против констатациите на Акта, което и е вписано в съответната графа. АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя.

Непосредствено след проверката е сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „Алианц България” Застрахователно АД, считано от 19.20 часа на 02.10.2019 година. В този смисъл е и служебно направената справка в сайта на Гаранционния фонд, който е общодостъпен в интернет – пространството.

За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля М..

Срещу

Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 19-1253-002241 от 06.03.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на първото нарушение, дадена от контролния орган - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на по 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Отделно от това вписва и квалификация на нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, без да излага описание на същото и на обстоятелствата по извършването и откриването му и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 07.05.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. От Справката за нарушител/водач, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП) също е видна датата на връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката към НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Х.М.Т. заема длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР –

Хасково” и предвид факта, че З.Т.И.заема длъжността „Началник на

Група в Сектор „ПП” към

ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че С. има наложена само една санкция с влязъл в сила Фиш за нарушение на ЗДвП, както и че не са й налагани принудителни административни мерки.

Представена е и е приета като доказателство по делото

Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на жалбоподателя С., видно от която последната има две малолетни деца, получава месечно възнаграждение в размер на 600 лв. и притежава лек автомобил марка „Фолскваген”, модел „Поло” и мотопед марка „Ямаха”.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.

59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозирането й в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния

Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда

– чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.

189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория.

В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 02.10.2019 година актосъставителят Х.М.Т. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” (идентична с длъжността „Младши инспектор”), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят Х.Т. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. В тази насока е и изявлението на свидетеля М., направено в открито съдебно заседание, проведено на 16.06.2020 година. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е служебно известно на Съда.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят

С. е имала качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП.

В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят – полицейски служител, е категоричен, че именно С. е била водач на процесния лек автомобил, тъй като именно тя го е управлявала и на нея е съставен АУАН, при което тя не е възразила, не е подала Възражение, не е посочила подобно възражение и в Жалбата си. Дори в съдебно заседание не оспорва това обстоятелство. Тъй като в случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.