Решение № 992 от 17.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20231110208061 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена на 30.05.2023 г. от „***“ ЕООД, ЕИК:

***, представлявано от управителя Р. В. Х., срещу Електронен фиш № 0039871/15.12.2021 г., издаден от СДВР, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, за което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.

В жалбата си „***“ ЕООД излага съображения, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като не съдържа задължителни реквизити, отразеното в него описание не съответства на приложената санкционна норма, не е посочено мястото на извършване на нарушението и административнонаказващият орган неправилно е приложил разпоредбите на Кодекса за застраховането, като неправилно е определил правната квалификация на деянието.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от процесуалния си представител в съдебното заседание по делото. Постъпили са писмени бележки от адв. Е., съгласно които електронният фиш бил издаден при допускане на процесуално нарушение при съставянето му, което е ограничило правата на жалбоподателя, тъй като не е била поставена правилна правна квалификация на деянието и липсвало пълно, точно и ясно словесно описание на нарушението.

Административно-наказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява от процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от юрк. П., която е поискала от съда да остави в сила оспорвания електронен фиш като правилен и законосъобразен.

Изложила е съображения, съгласно които са били спазени разпоредбите на 1

ЗДвП и КЗ във връзка с установяване на нарушението, определяне на правната квалификация на деянието и налагането на наказание. Направила е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 15.12.2021 г., в 10:49 ч., в гр. ***, по бул. *** срещу магазин „***“ с посока от ул. „***“ към гр. ***, с Автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ № SD2D0030, било установено и заснето управление на МПС марка „***“, модел ***“, с регистрационен номер ***. Автомобилът е бил регистриран в Република България, не е бил спрян от движение и по отношение на него към онзи момент не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради това на дружеството „***“ ЕООД, ЕИК: ***, собственик на МПС, е бил издаден електронен фиш Серия Г № 0039871 от органите на СДВР. С него на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 461, т.

1 от КЗ на дружеството – собственик на МПС е била наложен имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.

В деня на издаването на електронния фиш, Р. В. Х., законен представител на „***“ ЕООД е превела сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева по сметката на Гаранционен фонд, като в основанието за плащане са били посочени номера и датата на електронния фиш. По делото няма доказателства обжалваният електронен фиш да е бил връчен на жалбоподателя.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът възприе изложената фактическата обстановка по делото въз основа на събраните по делото писмени доказателства: електронен фиш Серия Г № 0039871/15.12.2021 г., платежно нареждане, наредено от управителя на „***“ ЕООД по сметката на Гаранционен фонд, снимка, направена с АТСС, справка за собственост на МПС с рег. № ***, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 и допълнение № 18.07.5133.1 към удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, списък с намерени фишове, издадени на името на жалбоподателя, справка от Гаранционен фонд.

Съдът намира, че приобщените по делото писмени доказателства са непротиворечиви, изчерпателни и взети заедно навеждат до единен и недвусмислен извод за авторството, за времето, мястото, начина на извършване на деянието, за компетентността на органите, издали електронния фиш и за изправността на АТСС, с което е заснето нарушението. Поради това съдът ги кредитира в цялост и следва да ги вземе предвид при постановяване на решението по настоящото дело.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съдът установи, че обжалваният електронен фиш е издаден на 15.12.2021 г. - в деня на установяване на нарушението. От приложеното по 2 делото платежно нареждане (л. 9), е видно, че на 15.12.2021 г. Р. В. Х., управител на санкционираното дружество, доброволно е заплатила по сметката на Гаранционен фонд сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева, като в основанието за плащане са посочени номерът и датата на обжалвания електронен фиш. Следователно имуществената санкция е била заплатена от санкционираното лице. Това навежда на извода, че на осн. 43, ал. 8 от ЗАНН електронният фиш е бил надлежно връчен на жалбоподателя на 15.12.2021 г.

Следователно 14-дневният срок за обжалването му започва да тече от тази дата и изтича на 29.12.2021 г. (включително). Предвид това, подадената на 30.05.2023 г. жалба се явява просрочена и съдът би следвало да я остави без разглеждане като недопустима.

От друга страна обаче, в съпроводителното писмо от административнонаказващия орган (л. 2) е посочено, че в информационните системи на МВР – АИС – АНД няма отразена дата на връчване на електронния фиш, и в ОПП – СДВР също няма доказателства за връчването на същия. Следователно не е известно дали и кога е бил връчен електронният фиш на жалбоподателя.

Съдът установи, че разпоредбата на чл. 43, ал. 8 от ЗАНН е влязла в сила на 31.03.2024 г. Нарушението е установено на 15.21.2021 г., а жалбата, както бе посочено, е подадена на 30.05.2023 г. Поради това съдът намира, че следва да се приложи правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който „ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.“ В случая разпоредбата следва да бъде тълкувано разширително и да намери приложение и относно елетронния фиш. Като взе предвид тази разпоредба, съдът намира, че по-благоприятно за жалбоподателя би било, съдът да приеме, че обжалваният електронен фиш не е бил връчен на 15.12.2021 г. Следователно, с оглед на това, че жалбата е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване и невлязъл в сила акт, същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Дружеството „***“ ЕООД е санкционирано за нарушение на чл. 638, ал.

4 вр. с ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, като му е наложено наказание – имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди лева/. От обективна страна нарушението се състои в управление на МПС, за ко е т о няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Обстоятелството дали има, или няма сключен такъв договор се преценява към момента, в който е установено управлението на МПС. Нарушението е формално и е осъществено чрез бездействие от страна на собственика на МПС, което МПС е надлежно регистрирано в Република България и не е спряно от движение. За довършването му е достатъчно да бъде установено, че се управлява МПС, по отношение на което не е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – именно към момента на управление на МПС.

По делото бе безспорно установено, че на посочените в електронния 3 фиш дата и място, е бил управляван лек автомобил марка „***“, модел ***“, с регистрационен номер ***, собственост на жалбоподателя – „***“ ЕООД.

Установено бе още, че към 10:49 ч. не е съществувал валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, със страна „***“ ЕООД и с предмет – горепосочения лек автомобил. Автоматизираното техническо средство/система, с което е заснето нарушението, е било изправно към момента на извършване на деянието, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 и допълнението към него № 18.07.5133.1.

Съдът установи, че в деня на нарушението – 15.12.2021 г., е било извършено плащане от „***“ ЕООД по сметката на Гаранционен фонд. Като основание за плащането са били посочени номерът и датата на обжалвания електронен фиш. Видно от справка от Гаранционен фонд от 15.12.2021 г., МПС с ДКН *** е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ към тази дата. Посочено е обаче, че началният момент на покритието е бил

15.12.2021 г., 14:00 ч. – три часа след установяване на нарушението. Поради това съдът намира, че към 10:49 ч., когато е било установено нарушението с АТСС, не е имало валидно сключен договор за застраховка със страна ***“ ЕООД и с предмет автомобил марка „***“, модел ***“, с регистрационен номер ***.

Съдът намира още, че след като жалбоподателят е решил да заплати застраховката на описаното МПС след като е бил санкциониран, той би следвало да е знаел, че преди това не е бил налице валиден договор за застраховка. Ето защо съдът приема, че нарушението е извършено с форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

Предвид горното, съдът намира, че е доказано по безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна страна извършеното нарушение от страна на жалбоподателя „***“ ЕООД. Поради което обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

ПО РАЗНОСКИТЕ

С писмените бележки, приложени по делото от юрк. П., процесуален представител на СДВР, осн. чл. 37 от Закона за правната помощ е поискано присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото, липсата на фактическа и правна сложност, обстоятелството, че по делото е проведено едно единствено открито съдебно заседание, като в това заседание процесуалният представител на АНО не се е явил, съдът намира, че на осн. чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр.с чл. 27а от Наредбата за заплащането на правната помощ, на СДВР следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно – 80,00 /осемдесет/ лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти състав,

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН електронен фиш № № 0039871, издаден от Столична дирекция на вътрешните работи, с който на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Р. В.

Х., на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл.

461, т. 1 от КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.

ОСЪЖДА ***“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Р. В.

Х., на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от НЗПП да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5