Решение № 260212 от 05.04.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ ……… гр. Варна, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА

РАЙКОВА при секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1103 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от М.Н.К. срещу А.Ю.Н. и И.М.К. пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, с адрес ***с площ от 741 кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване на имота – ниско застрояване (до 10 м.) и с граници и съседи – имоти с идентификатори № 0446.502.273, 0446.502.276, ***, *** и 0446.502.840.

Твърди се в исковата молба, че ищецът и праводателката на ответниците са били в брачни отношения през периода 1983 г. – 1992 г., като по време на брака са закупили процесния недвижим имот с нотариален акт от 1985 г.

Поддържа се, че след развода им имотът е останал в обикновена съсобственост между тях при равни квоти. Навежда се довод, че ищецът узнал, че Р.Д.е присвоила неговата част от имота и се е снабдила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност от 31.01.2018 г., след което на 05.02.2018 г. е продала на ответниците А.Ю.Н. и И.М.К. целия имот. Излага, че имотът е бил придобит от него и съпругата му с цел инвестиция и от 1985 г. до сега празното място не е обработвано или застроявано, нито от него, нито от Р.Д..

Поддържа, че последната не е осъществявала фактическо владение върху имота и не е придобивала по давност притежаваните от него ½ ид. ч. Излага аргументи за наличие на правен интерес от предявяване на положителните установителни искове за собственост, поради което моли за тяхното уважаване и да му се присъдят сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците И.М.К. и А.Ю.Н., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че ищецът не притежава никакви права по отношение на имота, тъй като целият имот, в който дълги години са били разположени преместваеми бунгала, от които към момента е останало едно такова, което се ползва като склад и място за съхранение на инвентар, е владян само от тяхната праводателка, а след това и от самите ответници. Не се оспорва, че по силата на представения по делото нотариален акт майката на първата ответница е придобила по реда на ЗСГ процесния недвижим имот. Твърди се, че ищецът не е страна по сделката, защото няма принос в придобиването и не е станал собственик на имота. Релевира се възражение за пълна трансформация на придобитото по време на брака имущество, поради закупуването му с изцяло лични средства на праводателката на ответниците и съпруга на ищеца от банков влог, открит на нейно име и със средства на нейния баща преди брака. Навежда се довод, че ищецът не е станал собственик на имота и поради забраната на чл. 30 ЗСГ за придобиване на жилищни недвижими имоти от лица, които не са жители на населеното място, където е имотът, а към момента на сделката ищецът е бил жител на гр. Русе. Излага се, че дори и да се приеме, че ищецът е станал собственик на имота при закупуването му, към момента на предявяване на иска той е изгубил правото си на собственост, защото е придобито от неговата съпруга на основание давностно владение.

Сочи се, че ищецът е изоставил имота и напълно се е дезинтересирал от него, като е заявил пред близки, че имотът е само на бившата му съпруга. Така след развода праводателката на ответниците установила фактическа власт върху имота само за себе си, като след 1992 г. е подновила оградата на имота, който е ползван за земеделско производство, като добивите били само за нея, по нейно искане и с нейни средства били монтирани няколко бунгала, които през летния сезон се ползвали от близки, а понастоящем едно от тях се намира и ползва от ответниците. Инвокира се възражение за придобиване на целия поземлен имот по давност от продавачката по сделката, с която ответниците са придобили имота, както и самите тях за дела на ищеца в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност, при присъединяване на владението им към владението на праводателката им. Поддържа се, че владението е било явно, спокойно и несмущавано, съчетано с намерение за своене, начиная още от 1992 г. При тези съображения се моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с Определение № 265283/23.07.2021 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 28.10.2021 г., че бившата съпруга на ищеца Р.Д.е закупила процесния недвижим имот по време на брака си с ищеца, за което е съставен Нотариален акт № 190/21.10.1985 г., който имот впоследствие на 05.02.2018 г. е продала на ответниците И.М.К. и А.Ю.Н.. Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените от ищеца писмени доказателства – Нотариален акт за продажба на недвижим имот чрез народен съвет по ЗСГ от 21.10.1985 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.02.2018 г., Акт за граждански брак от 16.04.1983 г. и Решение от 26.11.1992 г., постановено по гр.д. № 3584/1992 г. по описа на Районен съд – Варна. Видно от същите ищецът и Р.И.Д.са сключили граждански брак през 1983 г., а на 21.10.1985 г. по време на брака си с ищеца съпругата е закупила празно дворно място, находящо се в с. Близнаци с площ от 685 кв.м., съставляващо урегулиран парцел XII, пл. № 501 в кв. 54 по плана на селото, срещу продажна цена от 1741,50 лв., като бракът им е прекратен с развод през 1992 г.

Изяснява се от приложения Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност от 31.01.2018 г., че на посочената дата въз основа на извършена обстоятелствена проверка по нот. дело № 15/31.01.2018 г. на Нотариус

Людмила Гонова, рег. № 116 на НК, на основание чл.

587, ал. 2 ГПК бившата съпруга Р.И.Д.се е сдобила с констативен нотариален акт за собственост на поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 741 кв.м. по КККР, одобрени със Заповед РД 18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, с адрес с. Близнаци, община Аврен, област Варна, ул. „Осъм“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 501, квартал – 54, парцел – XII, при съседи по скица: имоти с идентификатори № 0446.502.273, 0446.502.276, ***, ***.

Не се спори между страните, че горепосоченият недвижим имот е идентичен с придобития по време на брака на ищеца с Р.И.Д., както и с този, който същата е продала на ответниците при равни квоти на 05.02.2018 г., видно от приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.02.2018 г. Съгласно представената скица на поземлен имот № 15-203270-25.02.2021, издадена от СГКК – гр. Варна, актуалните данни за съседи на процесния имот са имоти с идентификатори № 0446.502.273, 0446.502.276,

***, *** и 0446.502.840.

Приобщени към доказателствения материал са удостоверение за промени на постоянен адрес от 22.11.2021 г., издадено от Община Варна, писмо от 10.01.2022 г. от Община Русе и акт за раждане № 1474/08.06.1984 г., като според отразената информация в същите в регистъра на населението и регистрите по гражданско състояние на Община Русе не е наличен регистрационен картон на ищеца, но към м. юни 1984 г. е бил с местожителство в гр. Русе, а регистрираните му постоянни адреси са в гр. Варна до 06.11.2000 г. и след тази дата в с. Близнаци, общ. Аврен.

Според представеното от ответниците удостоверение от 29.12.2021 г., издадено от „Банка ДСК“ АД, в архива на банката няма данни за жилищно-спестовен влог с титуляр Р.И.Д..

По искане на ответниците са разпитани свидетелите Р.И.Д.(майка на ответницата И.М.К. и бивша съпруга на ищеца) и П.И.С.. Св. Д.излага пред съда, че е имала жилищен влог, открит в гр. Варна от баща ѝ преди да се омъжи, с цел да бъде подсигурена финансово. Свидетелства, че впоследствие решили със съпругът й да купят място и да постоят къща в с. Близнаци, където да се устроят. Започнали да живеят трайно в селото на квартира от преди раждането на дъщеря им през 1986 г.

Мястото било закупено изцяло с парите от този влог, но не построили нищо в него, въпреки че изтеглили заем за строеж и разполагали с всички необходими документи, тъй като отношенията на свидетелката със съпругът ѝ станали нетърпими и се разделили през 1989 г. – 1990 г. След раздялата им ищецът си заминал и св. Д.не знаела къде е, като дълго време живели във фактическа раздяла докато приключил разводът им. Свидетелства, че погасила изцяло ипотечния заем със собствени средства, тъй като се страхувала, че може да загуби мястото и започнала да се грижи за него и да го стопанисва. След развода (1992 г.) засадила заедно с децата си зеленчукова и плодова продукция, която събирали за консумация и приготвяне на зимнина. Твърди, че закупила две бунгала от туристически бази за чехи, които поставила в имота, освежила ги и боядисала.

Бунгалата се използвали за пренощуване в имота от нея и децата, когато оставали там. Свидетелства, че след фактическата им раздяла ищецът не е идвал в имота, никога не получавал продукция от него, нито е проявявал интерес към мястото.

Втората разпитана свидетелка П.И.С.излага пред съда, че се запознала с майката на ответницата И.М.К. през 1978 г. в къмпинг „Рай“ на к.к. Камчия, където работела на рецепция Свидетелства, че през 1979 г. бащата на Р.Д.решил да ѝ направи влог, след като починала майка ѝ, и внесъл сумата от 3000 лв., за да си закупи жилище. Р.Д.и ищецът живеели на квартира в селото, когато придобили процесния имот с парите от влога на съпругата. Свидетелката разбрала през 1992 г., че в семейството вече нямало хармония и съпругата, заедно с двете деца, отишла да живее в кв. Струга, а през 1993 г. в кв. Владиславово. Свидетелката посещавала имота в с. Близнаци през почивните дни, като от петък отивала с Рада Стоянова, за да оберат плодовете от овощните дръвчета (ябълки, череши), както и да съберат ягоди за децата. Свидетелства, че в имота Р.Д.поставила две конусни бунгала, които купила от „Балкантурист“. След 1992 г. - 1993 г. свидетелката не е виждала ищеца да посещава имота или да има претенции за него. Изяснява се от показанията на св. Пенка Стоянова, че ищецът трайно се е дезинтересирал от семейството си след раздялата със съпругата си, като ответницата (негова дъщеря) отишла в гр. Русе на 17-годишна възраст да се запознае с него, но той не я приел.

При така констатираните обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:

Установено е по делото, че ищецът и съпругата му са закупили през 1985 г. процесния недвижим имот по време на брака им, който е прекратен с развод през 1992 г., поради което за имуществените им отношения е приложим СК от 1985 г. (отм.).

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК (отм.) вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като в ал.

3 на същата разпоредба е установена оборима презупция за наличие на принос и на двамата брачни партньори.

В конкретния случай обаче от събраните гласни доказателства се установява, че процесният имот е придобит със средства от паричен влог, открит на името на съпругата Р.Д.от нейния баща преди сключването на брака ѝ с ищеца, поради което на основание чл. 21, ал. 1 СК (отм.) правото на собственост върху поземления имот, като придобит през време на брака изцяло с нейно лично имущество, принадлежи на съпругата. Дори и да се приеме, че този извод се разколебава от информацията, отразена в удостоверението, издадено от „Банка ДСК“ АД, относно липсата на данни в архива на банката за жилищно-спестовен влог с титуляр Р.И.Д., респ., че след прекратяване на брака двамата съпрузи са притежавали в обикновена съсобственост при равни квоти имота, категорично по делото се установява, че след развода на ищеца със съпругата му през 1992 г. единствено тя е стопанисвала процесния имот, обработвала го е, засаждайки овощни дървета, плодове и зеленчуци, събирала е продукцията, поставила е в него две бунгала, които да се ползват от нея, децата и приятели, като ищецът никога след раздялата им не идвал в имота, не е извършвал никакви действия в него, нито е предявявал някакви собственически претенции към същия. Самият ищец в исковата молба заявява, че никога не е обработвал мястото.