Решение № 20397 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20397 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20251110119228 по описа за 2025 година

Ищецът „Л.И.“АД е предявил срещу ответника З.Б.И.” АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1708,60лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 16.12.2024г. до пълното изплащане на сумата, както и сумата от 439,32 лева лихва за забава изтекла за периода от 11.05.2023г. до 01.04.2025г. Претендира направените по делото разноски. Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 05.11.2022г. ПТП в гр. София, е настъпило ПТП при което водачът на л.а „***“ с рег. № *** при движение по бул. „Хенрик Ибсен“ с посока на движение бул. „Черни връх“ и срещу №15 при излизане от крайпътна територия – паркинг не пропуска и предизвиква ПТП с движещия се по бул. „Хенрик Ибсен“ л.а. „***“ с рег. № ***, като във връзка със заведена щета №0000-1261-22-253274 е изплатил сумата от 5897,15лв. Твърди, че л.а „***“ с рег. № *** е застрахована при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че ответното дружество е поканено да заплати процесната сума, като чрез прихващане е получена сума в размер на 4188,25лева. Посочва че за процесното ПТП е съставен Протокол за ПТП№1826318/05.11.2022г., както и е съставено Наказателно постановление № 22-4332026655/16.12.2022г. на СДВР, като с него е призната вината водачана л.а „***“ с рег. № ***.

Ищецът претендира остатъка от общото изплатено обезщетение възлизащ на процесната сума, както и лихва за забава върху нея от датата на прихващането до датата на исковата молба, както и направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З.Б.И.“АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по размер, като твърди, че погасената чрез прихващане сума съответства на дествително причинените вреди по увредения автомобил. С оглед недължимостта на главницата, оспорва дължимостта и на претендираната лихва за забава. Прави искане за конституиране на трето лице помагач водачът на л.а „***“ с рег. № *** Претендира разноски.

Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран П. И. Г. – водач на л.а „***“.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който 1 поддържа предявения иск.

Ответникът „Б.И.“АД се представлява от процесуален представител, който оспорва предявения иск.

Третото лице помагач се представлява от процесуален представител, който оспорва предявения иск и иска същият да бъде отхвърлен.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

Обявени за безспорни в отношенията между страните са обстоатилствата, че л.а.

„***“ с рег. № *** е застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско“; л.а л.а „***“ с рег.

№ *** е застрахован по застраховка ГО при ответника, че ищецът е изплатил сума в размер на 5897,15лв, а ответникът е изплатил на ищцовата страна сумата от 4188,25лв. чрез прихващане.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и еднопосочно и всички събрани писмени доказателства /застрахователни полици, двустранен протокол за ПТП, уведомление за щета, уведомлениея за прихващане, преводно нареждане и др./, както и извършеното от ответника плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани и приема за установено по делото, че на 05.11.2022г. ПТП в гр. София, е настъпило ПТП при което водачът на л.а „***“ с рег. № *** при движение по бул. „Хенрик Ибсен“ с посока на движение бул. „Черни връх“ и срещу №15 при излизане от крайпътна територия – паркинг не пропуска и предизвиква ПТП с движещия се по бул. „Хенрик Ибсен“ л.а. „***“ с рег. № ***. Безспорно е, че в причинно-следствена връзка с процесното ПТП са настъпили щети по задна степенка, дясна лява джанта и задна лява вежда на лекия автомобил, застрахован при ищцовото дружество.

По искане на третото-лице помагач е разпитана съпругата му М. Г.а, която е присъствала по време на пътно-транспортното произшествие.

Приобщена е по делото административно-наказателна преписка образувана във връцка с процесното ПТП, документирана с Протокол за ПТП №18626318/05.11.2022г., както и издаденото АНП №22-4332-026655/16.1.2022г.

От приетите по делото доказателства и разпита на свидетелката Г.а се установява, че в конкретния случай не се касае за напуснал местопроизшествието водач, доколкото се установи, че между странните не е съществувал спор относно вината за настъпването на процесното ПТП.

Спорът между страните е концентриран само върху размера на дължимото обезщетение. В тази връзка е изслушана съдебна-автотехническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението всички повреди по лекия автомобил л.а. „***“ с рег. № ***, са настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване установения механизъм на настъпването му. Вещото лице посочва, че за автомобил с характеристиките на процесния не се предлага странична степенка от алтернативен 2 доставчик, както и задна лява алуминиева джанта. По средни, пазари цени към датата на ПТП (05.11.2022 г.), размерът на щетите нанесени на процесното МПС *** G 63 AMG, рег.№ ***, възлиза на 6033.23 лв.

По делото са поставени допълнителни задачи на вещото лице, като той посочва, че задната лява джанта, както и степенка лява са били технически изправни преди възникване на процесното ПТП, като за да бъдат използвани по предназначение е следвало да бъдат здрави. При проучване относно възникналото ПТП и отремонтиране на процесния автомобил МПС *** G 6 3 AMG, рег.№ ***, е била необходима замяната на степенката с нова. По отношение на задната лява джанта е посочено, че ако същата е леко увредена във външния си борд с нараняване на алуминиевия профил, без отнемане на материал, над 1,5 мм, то след проучване в град София са налични два сервиза - сервиз К.Т. и фирма Д.К..

Същите разполагат с необходимото оборудване и биха направили максималното, за да възстановят в цялост увредената джанта. Осреднената стойност за възстановяване на джантата съобразно направеното проучване и спрямо размера на джантата възлиза на 700 (седемстотин) лева с вкл.ДДС. Отразено е в експертизата, че при ремонт на задна лява джанта (алуминиева), към датата на ПТП (05.11.2022 г.), размерът на щетите по МПС *** G 63 AMG, рег.№ ***, би възлязъл на 5178,83 лв.

Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", като обемът на отговорността по регреса е обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя. Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие.

По делото са представени доказателства, че за отстраняване повредите от процесното ПТП, ищецът е изплатил на обезщетение в обш размер 5897,15 лева.. Съгласно заключението на съдебнато автотехническата експертиза стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил „***“ с рег. № *** , изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 6033,23лв .

Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, принципно не би репарирало в пълна степен вредата за застрахованото лице по арг. от чл. 386, ал. 2 КЗ, вр. чл.

400, ал. 1 КЗ. Действително вещото лице посочва, че в зависимост от вида на уврежданията по процесната джанта би могло тя да бъде отремонтирана в определени посочени в експертизата сервизи, но такива данни по делото няма. Същевременно застрахователят е отпуснал сума на застрахованото лице, съобразно представената от оторизирания сервиз на марката проформа фактура, което съответства и на задължението му да репарира стойността на действително причинените вреди. Доколкото съдът приема за действителна стойност на причинените вреди сумата от 6033,23лв. то предявеният иск за сумата от 1708,60 лева е основателен и следва да се уважи изцяло.

По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.

Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). По делото като писмено доказателство е прието писмо от ищцовото дружество от 10.05.2023г. видно от което е направено изявление за прихващане на дължимите между двете застрахователни дружества суми. Размерът на лихвата за забава изчислен по реда на чл.162 ГПК с онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва същата е в размер на 439,32 лв. което прави искът основателен до пълния предявен размер.

Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъди и поисканата законна лихва от датата на предявяване на иска /02.04.2025г./ до окончателното 3 плащане.

По разноските:

При този изход на спора, с оглед разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в пълен размер съобразно представения списък по чл.80 ГПК, които възлизат на 750лв. – 150лв. държавна такса, 200лв. – депозит САТЕ, както и 400лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА З.Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати н а ЗК „Л.И.” АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 5186,53лв лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Автокаско" за вреди на лек автомобил л.а „***“ с рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.11.2022 г. в гр. София ведно с включени разходи за определянето му, ведно със законната лихва от 02.04.2025г. до погасяване на задължението, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 439,32лв. – лихва за забава за периода от 11.05.2023г. до 01.04.2025г, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 750лв. – разноски по делото.

Решението постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – П. И. Г..