Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2252 от 07.07.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 18209/2021
Вид
Решение № 2252
Подписан
07.07.2022
В сила
29.07.2022
Състав
Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 2252 гр. Варна, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20213110118209 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА” ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” № 33 срещу С.Д.

К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. *********** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 4401/25.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.

№ 12016/2021 г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 198,60 лева, представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от 16.10.2017 г. до 15.11.2018 г., по партида с абонатен № ********, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. ***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 49,87 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 198,60 лева, за периода от 20.12.2018 г. до 12.08.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП; сумата от 161,12 лева, представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от 16.10.2017 г. до 16.12.2019 г., по партида с абонатен № *******, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. ***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.08.2021 г. до 1 окончателното изплащане, сумата от 37,75 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 161,12 лева, за периода от 20.12.2018 г. до 12.08.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП. Претендират се и направените по делото разноски.

Изложени са обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ул. ***********, които се отчитат по партиди с абонатен № ******** и абонатен № *******. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат услугите в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Ответникът не заплатил дължимите за услугите суми. Претендираната сума за главница представлявала цена на реално доставени и отчетени ВиК услуги за процесния имот и период.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният от съда особен представител на ответника е депозирал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се иска по основание и по размер. Твърди се, че ответницата не дължи претендираните суми.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника оспорва исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Представена от ищеца е справка за недобора на частен абонат от 13.12.2021 г., в която за описани задълженията за абонатен № ******* с титуляр С.Д. К. за периода от 20.11.2018 г. до 12.08.2021г.

Приети по делото са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.

Представен от ищеца е и опис на отчети на абонат № ******** за периода от 05.12.2018г. до 13.06.2022г. от таблет, модул самоотчет.

Представени са и карнетни листи по партидата на абонатен № ******* за периода от 18.02.2013г. 15.11.2018г.

2

Видно от представена от ищеца справка № 718550/13.06.2022г. от Служба по вписванията-Варна е налице вписано подновяване/новиране на договорна ипотека от 24.11.2021г. върху недвижим имот с адрес гр. Варна, ул.

„В.“ № ***********, представляващ жилище, апартамент с кредитор: „Банка ДСК“ АД и ипотекарни длъжници С.П.К. и С.Д. К., както и вписана възбрана върху същия имот от 04.02.2016г. по отношение на кредитор ТД на НАП Варна и длъжник С.Д. К..

Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, общият сбор на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен номер ******* по издадена фактура от 20.11.2018г. . възлиза на 198,60 лева, а сумите за лихва за забава върху главницата по фактурата до 12.08.2021 г. /с изключение на периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г./ е 49,87 лева. общият сбор на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен номер ******** по издадени фактури за периода от 20.11.2018г. до 18.12.2019г. възлиза на 161,12 лева, а сумите за лихва за забава върху главниците от падежа на всяка фактура до по фактурата до 12.08.2021 г. /с изключение на периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г./ са в общ размер от 37,75 лева. Не е налице плащане по фактурите за процесните периоди.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Исковете са предявени след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете са основателни.

Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик/ползвател за процесния имот, че ищецът е предоставил твърдените количества услуги за сочения от него период, че са налице твърдените основания за начисляване на служебно количество ВиК услуги за останалия период, както и размера на дължимите плащания за тях, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в 3 забава и дължи лихва за забава за посочения период в претендираните размери, а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт (плащане, давност и пр.).

От ответника е оспорено качеството му на потребител на ВиК услуги за част от процесния период.

Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.

Съдът намира, че от представената Справка от Служба по вписванията Варна не се установява обстоятелството, че ответникът е собственик/ползвател на имота. Съгласно справката е налице вписване на договорна ипотека, както и на възбрана върху имота за дългове на ответницата, което не означава непременно, че същата е собственик на имота.

Има различни хипотези, при които възбрана/договорна ипотека би могла да бъде вписана и върху имота, който не е собственост на длъжника.

Изложеното е достатъчно да обоснове неоснователност на исковите претенции, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че недоказана се явява и доставката на процесните количества ВиК услуги. Представените карнетни листи за аб. № ******* не са подписани от представител на абоната.

По отношение на аб. № ******** е представен електронен карнет, снет от таблет. В чл. 32, ал. 4 от Наредба от 11.09.2004г. на МРРБ е разписано, че отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път, т.е. изискването за подпис на потребителя в карнета отпада само, ако отчитането се извършва по електронен път, което означава чрез СТИ с дистанционно отчитане, т.е. предполага електронен обмен на информация от СТИ, подавана директно до ВиК оператора, и изключва отчитане на СТИ чрез физически достъп до него от дл.лица на оператора. В казуса отчитането е извършвано чрез електронен карнет, което не може да се 4 приравни на отчитане по електронен път. Отчитането чрез електронен карнет изисква отново достъп на инкасатора до водомера на потребители и сваляне показания на водомера от него, които обаче вместо да бъдат вписани от инкасатора на хартиен носител, биват нанасяни на електронно устройствотаблет. Затова и изискването за подпис на потребителя по см. на чл. 32, ал. 4 от Наредбата при отчитане чрез електронен карнет, не отпада, независимо, че в чл. 23, ал. 4 от ОУ на оператора е разписано обратното и явно в противоречие на нормативния акт.

Предвид липсата на подпис на абоната или негов представител, както на хартиения, така и на електронния карнет, фактът на реална доставка на услугите е останал недоказан.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за установяване на главницата се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за обезщетение за забава.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 срещу С.Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.

*********** искове с правно основание чл.422 вр. 415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че С.Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. *********** дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 следните суми: сумата от 198,60 лева, представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от 16.10.2017 г. до 15.11.2018 г., по партида с абонатен № ********, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. ***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 49,87 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 198,60 лева, за периода от 20.12.2018 г. до 12.08.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП; сумата от 161,12 лева, 5 представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от 16.10.2017 г. до 16.12.2019 г., по партида с абонатен № *******, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. ***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 37,75 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 161,12 лева, за периода от 20.12.2018 г. до 12.08.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за които суми е издадена Заповед № 4401/25.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 12016/2021 г. по описа на ВРС.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6