Решение № 46 от 20.06.2025, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Елена, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20254130100056 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „С.И.Г“ ООД гр. С., представлявано от Н.И.Г., чрез адв. Н. К., против „А.-С.“ ЕООД с. С., общ. Златарица, представлявано от Г.К.Т.. В същата твърди, че между страните бил сключен Договор за наем на земеделска земя № ВТ2037/25.07.2018 г. с предмет 7.129 дка земеделска земя. Договорът бил сключен за една стопанска година, считано от 01.10.2018 г. Ищецът изпълнил задълженията си по договора и предал на ответника фактическата власт върху имота - предмет на него. В чл.

7 от договора страните уговорили дължимо годишно наемно плащане в размер на 64.16 лв., на което падежът бил на 31.08.2018 г. Ответникът не заплатил дължимата сума по сключения договор за наем.

Ищецът заявява, че между страните бил сключен Договор за наем на земеделски земи № ВТ2033/27.07.2018 г. с предмет 133.835 дка земеделски земи. Договорът бил сключен за пет стопански години, считано от 01.10.2018 г. Ищецът изпълнил задълженията си по договора и предал на ответника фактическата власт върху процесните имоти. В чл. 7, ал. 2 от договора страните уговорили дължимо годишно наемно плащане в размер на 1435.28 евро. В чл. 8, ал. 1 от договора било посочено, че всички дължими суми ще се 1 заплащат в лева по централния курс на БНБ. С оглед на това, дължимото годишно наемно плащане било в размер на 2806.97 лв. Падежът на задължението на наемателя да заплати дължимото годишно наемно плащане за всяка стопанска година бил 31 август. За петте стопански години по посочения договор общата сума била в размер на 14034.85 лв. Ответникът не заплатил дължимата сума по сключения договор за наем.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за наем на земеделска земя № ВТ2230/30.07.2019 г. с предмет 7.128 дка земеделска земя.

Договорът бил сключен за една стопанска година, считано от 01.10.2019 г.

Ищецът изпълнил задълженията си и предал на ответника фактическата власт върху процесния имот. В чл. 7 от договора страните уговорили дължимо годишно наемно плащане в размер на 35.64 лв., платимо в срок до 31.12.2019 г.

Ответникът не заплатил дължимата сума по сключения договор за наем.

Ищецът заявява, че ответникът не заплатил дължимите суми, посочени в процесните 3 броя договори за наем на земеделски земи. На 27.10.2021 г. страните сключили споразумение, съгласно което ответникът безусловно и неотменимо признал всяко едно от вземанията на ищеца по посочените 3 броя договори за наем, с което давността за вземанията била прекъсната. Освен това, били предоговорени падежите на задълженията на наемателя по посочените договори, а именно на 01.10.2022 г.

На 07.08.2023 г. страните сключили ново споразумение, съгласно което ответникът признал всяко едно от вземанията на ищеца по процесните 3 броя договори, с което давността на вземанията отново била прекъсната, като бил договорен и падеж на задълженията, а именно на 31.01.2024 г. В чл. 3 от споразумението от 07.08.2023 г. страните постигнали съгласие за срока от първоначалния падеж на всяка дължима годишна наемна вноска по договорите за наем наемателят да заплати на наемодателя годишна лихва, която била договорена в размер на 3%.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК. Образувано било ЧГД № 477/2024 г. по описа на Районен съд - Елена. Издадена била заповед за изпълнение в полза на ищеца „С.И.Г.“ ООД за претендираните суми за главница и лихва, като били присъдени и разноски в размер на 786.45 лв.

Ответникът обаче подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение 2 по чл. 414 от ГПК и за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми:

- 14034.85 лв., представляваща наемно плащане за стопанските 2018/2019 г.; 2019/2020 г.; 2020/2021 г.; 2021/2022 г. и 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2033/27.07.2018 г., изменен със Споразумение от 27.10.2021 г. и Споразумение от 07.08.2023 г.;

- 64.15 лв., представляваща наемно плащане за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2037/25.07.2018 г., изменен със Споразумение от 27.10.2021 г. и Споразумение от 07.08.2023 г.;

- 35.64 лв., представляваща наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2230/30.07.2019 г., изменен със Споразумение от 27.10.2021 г. и Споразумение от 07.08.2023 г.;

- 252.63 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806.97 лв. (наемно плащане за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2033/27.07.2018 г.) за периода 24.10.2021 г. - 24.10.2024 г.;

- 5.76 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 64.15 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2037/25.07.2018 г.) за периода 24.10.2021 г. - 24.10.2024 г.;

- 252.63 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806.97 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2033/27.07.2018 г.) за периода 24.10.2021 г. - 24.10.2024 г.;

- 3.21 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 35.64 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2230/30.07.2019 г.) за периода 24.10.2021 г. - 24.10.2024 г.;

- 252.63 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806.97 лв. (наемно плащане за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2033/27.07.2018 г.) за периода 3

24.10.2021 г. - 24.10.2024 г.;

- 252.63 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806.97 лв. (наемно плащане за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2033/27.07.2018 г.) за периода 24.10.2021 г. - 24.10.2024 г.;

- 168.42 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806.97 лв. (наемно плащане за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2033/27.07.2018 г.) за периода 24.10.2022 г. - 24.10.2024 г., ведно с дължимата годишна договорна лихва в размер на 3% върху главниците, считано от 28.10.2024 г. до изплащане на вземането.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника „А.-С.“ ЕООД, чрез пълномощникът му адв. М.

Г.. В същия се взема следното становище: Предявеният иск е допустим.

Същият обаче е частично неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните съществуват търговски отношения и са сключени 3 броя договори за наем на земеделска земя, а именно: Договор за наем на земеделска земя № ВТ2037/25.07.2018 г., Договор за наем на земеделска земя № ВТ2033/27.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя № ВТ2230/30.07.2019 г. Ответникът обаче счита, че задълженията му относно стопанските години: 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г. по посочените договори за наем са погасени по давност. На следващо място, счита, че е неоснователна претенцията на ищеца относно дължимата договорна лихва, тъй като, за да породи правно действие, е следвало при сключване на допълнителните споразумения по договорите за наем да бъде спазена формата на сключения първоначален договор, а именно с нотариална заверка на подписите и същите да са вписани в имотния регистър. Моли съда да отхвърли частично предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът „С.И.Г.“ ООД не се представлява.

Пълномощникът му адв. Р.Т. депозира писмено становище, от което е видно, че поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответникът „А.С.“ ЕООД не се представлява.

Същият депозира писмено становище чрез пълномощника си адв. М. Г., от 4 което е видно, че частично оспорва предявения иск, като го намира за неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър, ищецът „С.И.Г.“ ООД е със седалище и адрес на управление в гр. С. и е вписан в Търговския регистър, като се представлява от Н.И.Г., В.С.Г. и Л.В.З..

От извършената справка в Търговския регистър се установява, че ответникът „А.С.“ ЕООД е със седалище и адрес на управление в с. С., общ.

Златарица и е вписан в Търговския регистър, като се представлява от Г.К.Т..

Същият е с предмет на дейност производство, преработка и търговия със селскостопански продукти, извършване на всякаква селскостопанска, производствена и търговска дейност и други.

Видно от Договор за наем на земеделска земя № ВТ2037/25.07.2018 г., същият е сключен между ищеца „С.И.Г.“ ООД, действащ в качеството на наемодател, и ответника „А.С.“ ЕООД, действащ в качеството на наемател, съгласно който първият предоставил на втория за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи с обща площ 7.129 дка, находящи се в землището на с. Водно, общ. Стражица, за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г. Ищецът се задължил да предаде земеделските земи – предмет на договора за наем в състояние, което отговаря на начина им на трайно ползване. Ответникът се задължил да заплати на ищеца наемна цена в размер на 64.16 лв. за посочената стопанска година в срок до 31.08.2018 г. В чл. 8 от сключения между страните договор било отбелязано, че всички дължими суми ще се заплащат в български лева.

От Договор за наем на земеделска земя № ВТ2033/27.07.2018 г. се установява, че същият е сключен между ищеца „С.И.Г.“ ООД, действащ в качеството на наемодател, и ответника „А.С.“ ЕООД, действащ в качеството на наемател, съгласно който първият предоставил на втория за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи с обща площ 133.835 дка, находящи се в землището на с. С., общ. Златарица, за срок от пет стопански години, считано от 1.10.2018 г. до 30.09.2023 г. Ищецът се задължил да предаде земеделските земи – предмет на договора за наем в състояние, което 5 отговаря на начина им на трайно ползване. Ответникът се задължил да заплаща на ищеца наемна цена в размер на 1435.28 евро за всяка една стопанска година в срок до 31 август. В чл. 8 от сключения между страните договор било отбелязано, че всички дължими суми ще се заплащат в български лева, по централен курс на БНБ към датата на падежа на плащане на съответната наемна вноска.

Видно от Договор за наем на земеделска земя № ВТ2230/30.07.2019 г., същият е сключен между ищеца „С.И.Г.“ ООД, действащ в качеството на наемодател, и ответника „А.С.“ ЕООД, действащ в качеството на наемател, съгласно който първият предоставил на втория за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи с обща площ 7.128 дка, находящи се в землището на с. Водно, общ. Стражица, за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. Ищецът се задължил да предаде земеделските земи – предмет на договора за наем в състояние, което отговаря на начина им на трайно ползване. Ответникът се задължил да заплати на ищеца наемна цена в размер на 35.64 лв. за посочената стопанска година в срок до 31.12.2019 г. В чл. 8 от сключения между страните договор било отбелязано, че всички дължими суми ще се заплащат в български лева.

От Споразумение от 27.10.2021 г. се установява, че страните сключили такова във връзка с Договор за наем на земеделска земя № ВТ2037/25.07.2018 г., Договор за наем на земеделска земя № ВТ2033/27.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя № ВТ2230/30.07.2019 г., поради това, че ответникът не изпълнил задължението и не заплатил на ищеца дължимата наемна цена за четири стопански години, а именно: 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., както следва: по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2037/25.07.2018 г. в размер на 64.15 лв., по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2033/27.07.2018 г. в размер на 2806.97 лв. за всяка една стопанска година, като общата наемна цена била в размер на 11227.88 лв., и по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2230/30.07.2019 г. в размер на 35.64 лв. Ответникът безусловно и неотменимо признал всяко едно от посочените вземания. Освен това, страните постигнали съгласие падежът на всяко едно от посочените задължения да бъде променен на 01.10.2022 г.