Решение № 37 от 18.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20211001000772 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 900316/27.05.2021 г. – п.к. 25.05.2021 г., подадена от „Планински Капитал“ ООД срещу решение № 900561/21.04.2021 г., постановено по търг. дело № 150/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено решението на Общото събрание на съдружниците на „Планински Капитал“ ООД, проведеното на 28.08.2019 г., с което е изключен като съдружник „Еделвайс Мениджмънт“ ООД, като незаконосъобразно, поради противоречието му с императивни разпоредби на закона и дружествения договор.

Жалбоподателят счита решението за недопустимо и неправилно.

Относно възражението за недопустимост на решението жалбоподателят посочва следното:

1) По търг. дело № 150/2019 г. и търг. дело № 176/2019 г., двете по описа на Окръжен съд – Благоевград, била налице пълна идентичност в твърдените факти и обстоятелства, както по отношение на иска по чл. 124 ГПК за нищожност на решение на Общото събрание на съдружниците в „Планински капитал“ ООД, проведено на 28.08.2019 г., така и по отношение на конститутивния иск, предмет на търг. дело № 150/2019 г., т.е. налице бил както субективен - страните по двете дела били едни и същи, така и обективен идентитет (пълна идентичност в твърдените факти и обстоятелства) в двете дела по отношение на тези 1 искове. Следвало да се има предвид, че порокът за нищожност бил по-тежък от порока незоконосъобразност. Изходът по търг. дело № 176/2019 г. безспорно бил от значение за произнасянето по основателността на иска по търг. дело № 150/2019 г., поради което била налице връзка на преюдициалност между двете производства, като производството по търг. дело № 176/2019 г., макар и последващо, се явявало преюдициално спрямо производството по търг. дело № 150/2019 г. Поради това, било налице основание по чл. 219, ал. 1. т. 4 ГПК за спиране на производството по търг. дело № 150/2019 г. до приключване на търг. дело № 176/2019 г. с влязло в сила решение в какъвто смисъл било направено изрично искане от страна на ответното дружество „Планински Капитал“ ООД. Отделно от това, било налице и основание по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по търг. дело № 150/2019 г. предвид образувана преписка с УРИ № 244000-19058/2020 г. в ОД на МВР – Благоевград, за което съдът бил изрично запознат. Съдът обаче не уважил искането на жалбоподателя за спиране на производството по търг. дело № 150/2019 г. и постановил недопустимо решение, като жалбоподателят счита и че пред въззивната инстанция били налице основания за спиране на производството по делото до приключване на търг. дело № 176/2019 г. с влязло в сила решение.

2) Така предявеният иск от „Еделвайс Мениджмънт” ООД срещу „Планински капитал“ ООД с правно основание чл. 74 ТЗ бил процесуално недопустим, тъй като бил предявен извън преклузивните срокове, предвидени в цитираната разпоредба.

В случай, че въззивният съд счете, че обжалваното решение е допустимо, то жалбоподателят излага съображения за неправилност на съдебния акт:

1) Съдът постановил решението си при неправилно установена фактическа обстановка;

2) Общото събрание било свикано изцяло в изпълнение на разпоредбата на чл. 26 от дружествения договор; 3) Лицето А. О. Д. била надлежно упълномощено да извършва всички действия във връзка с дейността на „Планински Капитал“ ООД, включително да свиква общо събрание, както и с дейността на „Саванна крик“ ЕООД; 4) Решението за изключване било взето при изискуемия се от закона кворум, тъй като изключеният съдружник не гласувал и неговият дял от капитала се приспадал при определяне на мнозинството; 5) Заседанието на общото събрание на „Планински Капитал” ООД било редовно свикано, съдружниците били редовно поканени, както и в самата покана изрично било отразено, че ще се разглежда въпросът за изключване на съдружника „Еделвайс Мениджмънт“ ООД и 6) По делото било установено наличието на основания за изключването на съдружника „Еделвайс Мениджмънт“ ООД от „Планински Капитал” ООД.

Жалбоподателят твърди и че атакуваното решение било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила:

1) Била опорочена процедурата по връчване на обжалваното решение; 2) Било допуснато нарушение на чл. 172 ГПК – в мотивите на атакуваното решение липсвало изложение на обстоятелствата, поради какви причини съдът дал вяра на показанията на разпитания по делото свидетел Б. Г.; 3) Съдът в съдебното заседание от 31.07.2020 г.

2 изрично задължил „Еделвайс Мениджмънт“ ООД да представи документа на лист 68 от делото на електронен носител и същият не бил представен, съдът не предприел следващите се от непредставянето на документа на електронен носител процесуални действия от страна на ищцовото дружество, а вместо това именно въз основа на този документ съдът достигнат до своите правни изводи и постановил едно недопустимо решение; 4) Съдът допуснал нарушение на чл. 235. ал. 2 ГПК – постановил решението си, без да извърши цялостен анализ на събраните по делото доказателства; 5) Било допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, при което съдът постановил едно недопустимо решение и 6) Нарушена била разпоредбата на чл. 151 ГПК, като съдът неоснователно оставил искането на жалбоподателя без уважение, а предоставил звукозаписа за проведеното на 26.10.2020 г. само частично.

По тези оплаквания в жалбата си, „Планински Капитал“ ООД моли апелативния съд да постанови решение, с което да обезсили така обжалваното решение на Окръжен съд – Благоевград като недопустимо и да прекрати производството по делото, а ако счете, че то е допустимо, то да постанови решение, с което да отмени като неправилно решението на окръжния съд и вместо него постанови друго, с което да остави без уважение предявения иск от „Еделвайс Мениджмънт“ ООД. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Жалбоподателят е направил доказателствени искания, по които настоящият съдебен състав се е произнесъл с определение № 628/11.10.2021 г., с които те са оставени без уважение.

Жалбоподателят е направил и искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което е уважено от въззивния съд с цитираното по-горе определение, а с определение № 519/14.08.2023 г. производство по делото е възобновено поради отпадане пречката за движението му.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по делото „Еделвайс Мениджмънт“ ООД чрез адвокат М. А. от АК – Благоевград е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и по изложените съображения моли апелативния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателят „Планински Капитал“ ООД чрез адвокат А. Х. поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Впоследствие представя и писмена защита.

Въззиваемата страна „Еделвайс Мениджмънт“ ООД чрез адвокат М. А. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а 3 разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Окръжен съд – Благоевград е образувано по искова молба на „Планински Капитал“ ООД вх. № 3405/11.10.2019 г. ( коригирана с молба вх. № 3418/14.10.2019 г. ) срещу „Планински Капитал“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразно поради противоречието му с императивни разпоредби на закона и дружествения договор на решението на общото събрание на съдружниците на ответното дружество, проведеното на 28.08.2019 г., с което ищецът е изключен като съдружник.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество притежавало дружествен дял равен на 50 % от капитала на ответното. На 28.08.2019 г. в гр. Банско било проведено общо събрание на съдружниците в „Планински Капитал“ ООД, на което било взето решение за изключването на съдружника „Еделвайс Мениджмънт“ ООД на основание чл. 16, т. б, в и г и чл. 20, т. а, в, г, д от дружествения договор във вр. с чл. 124 и чл. 126, ал. 3, т. 1, 2 и 3 ТЗ.

Ищецът не бил уведомен и не присъствал на въпросното общо събрание. Същият узнал за провеждането му на 09.10.2019 г., на която дата бил уведомен от счетоводителя, че по решение на общото събрание „Еделвайс Мениджмънт“ ООД било изключено от съдружието в „Планински Капитал“ ООД и по партидата на последното в търговския регистър били заявени промени, свързани със заличаването му като съдружник.

Ищецът счита, че посоченото решение било незаконосъобразно, тъй като били нарушени императивни изисквания на закона относно свикването и провеждането му, както и специалните законови изисквания за изключване на съдружник, в каквато връзка твърди, че процедурата по приемането му и самото решение имали следните пороци: 1) Общото събрание било свикано в нарушение на чл. 139 ТЗ и чл. 26 от дружествения договор; 2) Общото събрание било свикано в нарушение на чл. 138 ТЗ; 3) Общото събрание било проведено при липса на кворум, а при вземането на решения не било съобразено изискването на чл. 137, ал. 6 ТЗ; 4) Решението било взето при липса на задължителните предпоставки по чл. 126, ал. 3 ТЗ; 5) Решението не отговаряло на изискванията на чл. 20 изр. посл. от дружествения договор.

В подкрепа на тези с доводи, ищецът твърди, че: 1) Общото събрание не било свикано редовно, тъй като до съдружник не била отправена писмена покана, каквото било изискването на закона. Управителят на ищцовото дружеството не бил уведомен надлежно за насроченото общо събрание вкл. дневния ред и мястото на провеждането му. Констатациите в протокола от проведеното заседание били неистински. Към момента на провеждане на общото събрание ищецът притежавал 50 % от капитала на ответното дружеството.

Управителят му не присъствал лично или чрез представител, тъй като не бил уведомен за насроченото събрание, което не било свикано редовно и не била отправяна покана за свикването му, както законът повелявал. Ищецът не бил оправомощавал друго лице да получава покани или да го представлява на събранието. 2) Общото събрание било свикано от лице без представителна власт. Съгласно разпоредбата на чл. 138 ТЗ общото събрание се свиквало от управителя, което в конкретния случай не било сторено. Това било съществено 4 нарушение на правилата, което обуславяло формалната нередовност на проведеното събрание. 3) На общото събрание не бил надлежно представен нито един от съдружниците, тъй като представителят на „Саванна Крик“ ЕООД се легитимирал с общо, а не с изрично пълномощно. В тази връзка, гласуването било извършено в нарушение на 137, ал. 6 ТЗ и пълномощникът не разполагал с права да участва в общо събрание, още по-малко да гласува за изключване на съдружник. 4) По съображенията и фактите изложени в т. 1 ищецът счита, че решението било незаконосъобразно тъй като не било спазено императивното изискване на чл. 126, ал. 3 ТЗ, предвиждащо връчването на предупреждение за изключване, като задължително условие за действителност на решението за изключване. В конкретния случай предупреждение не било връчвано на ищеца, което само по себе си и независимо от останалите пороци било достатъчно основание за уважаване на иска за отмяна на решението. Независимо от горното, следвало да се има предвид и следното: предвиденото от законодателя задължение за връчване на предупреждение не било формалност, а имало за цел предоставянето на възможност на провинилия се съдружник за преустановяване на вредоносното поведение и нормализиране на отношенията. В тази връзка предупреждението следвало да съдържа индивидуализация на непоносимото поведение и съответен срок за преустановяването му, като преди гласуването за изключване било необходимо задължително да се установи липсата на промяна в поведението. Индивидуализацията на виновните действия била необходима и с цел преценката за адекватност между нарушението и приложението на крайна санкция, каквато била изключването на съдружник. В конкретния случай подобен срок не бил предоставен, а липсата на индивидуализация на нарушенията препятствала възможността за преценка на резултатите от уведомлението. 5) Решението не било съобразено с изискването на чл. 20 от дружествения договор, а именно: липсвала конкретизация на основанието за изключване, липсвали и мотиви за решението.