Решение № 304 от 02.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Варна, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20223001000419 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба вх.№ 12201/25.05.22г. , предявена от името на Л. А. А., ЕГН ********** и А. А. Т., ЕГН **********, чрез пълномощник срещу решение № 142 от 15.04.2022г., постановено по ТД №700/2021г. по описа на ОС-Варна (електронно дело) в частта, с която са били отхвърлени предявени от тях на осн.чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗД“Бул Инс“АД частични искове за определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди поради смърт на близък родственик, причинени от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист за горници над 180 000лв. до размер от 200 000лв. за майката и над 100 000лв до 200 000лв. за дядото на починалия, ведно със законната лихва върху главниците. Същото решение е обжалвано и с въззивна жалба вх.№12781/31.05.2022г. и от пълномощник на застрахователя, в частта с която претенциите на двамата увредени са уважени за размерите над 120 000лв за обезщетението на майката и за целия определен на дядото на починалия размер от 100 000лв и са разпределени разноските.

Приетите за общо разглеждане жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно упълномощени процесуални представители на насрещните страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването на съответната неизгодна за всеки от въззивниците части от решението и са процесуално допустими. Въззивниците – ищци са били освободени от внасяне на такси. Застрахователят е внесъл авансово дължима такса за обжалване на осъдителна част от решението.

1

Всяка от жалбите на въззивниците отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана.

В срока по чл. 263 ГПК всяка от страните е упражнила право на отговор по жалбата на насрещната страна.

Въззивниците Л. А. А. и А. А. Т., чрез адв. Ч. излагат оплаквания за неправилно приложени законови критерии за определяне на размера на обезщетенията на родствениците на починало при ПТП дете, като сочат, че не са отчетени в достатъчна степен както особеностите на интензитета на семейната връзка между младежа на 16г. с майка му и дядото, заместил с фактически грижи неизвестния биологичен баща, така и тежките и непреодолени до момента последици както върху психиката на майката, която още не можела да повярва, че синът и вече го няма и без медикаменти не можела да се справи с болезнената мъка и мъчителното изживяване на прекъсната изключително тясна връзка между дядото и внука му, която осмисляла живота му. Считат, че не е съобразена и динамиката на икономическите условия в страната при определяне на конкретния имуществен еквивалент на понесени вреди според установените в съдебната практиката размерите на справедливи обезщетения в аналогични случаи.

Насрещната страна оспорва тази жалба, като счита, че няма основание за определяне на обезщетения в завишени размери, като сочи, че не е била доказана интензивност на връзка между син и майка, която е живяла в друго населено място с ново семейство, а отношенията на дядото с внука не надхвърлят обичайни за този вид родство.

К а т о въззивник застрахователя ЗД“Бул Инс“АД също излага оплаквания за неправилно приложени критерии за оценяване на вредите, понесени от майка на починал при ПТП младеж, довели до необосновано висок размер на обезщетението, като посочва, че не са били отчетени достатъчно установените факти, на отсъствието на майката от дома, в който починалия е живял заедно с дядо си след създаване на новото й семейство, както и заключението на експерта за постепенно снижаване на интензитета на психичните страдания в резултат от загубата на първородния й син. Счита за необоснован и извода за породено право на дядото да бъде компенсиран за изключителни по своя характер и интензитет страдания, тъй като със събраните твърде общи свидетелски показания не са били установени нито привързаност над обичайната за този вид родство, нито необичайно тежка психическа травма като предпоставки, изведени в задължителната тълкувателна практика. Напротив, според въззивника експертното психиатрично заключение потвърждава, че ищецът изживява предпоследна фаза на обичайно протичаща фаза на преодоляване на траурна тъга.

Отделно този въззивник се оплаква и за допуснати от съда нарушения при разглеждане на възражението за съпричиняване, като сочи, че неправилно е игнорирано значението на установената употреба на алкохол от починало дете, което управлявало блъсната от автомобилиста каруца, а обстоятелствата по липсата на каквато и да е обезопасителна светлинна сигнализация по теглено от животинска тяга ППС изобщо не е било обсъдено в мотивите на първата инстанция. Счита, че и двете обстоятелства самостоятелно участват като фактори в причиняването на произшествието и 2 следва да бъдат отчетени за допълнително редуциране на справедливи размери на обезщетение, дължимо от застраховател.

Насрещно, като въззиваеми увредените лица оспорват жалбата на застрахователя, като от името на Т. пълномощникът обосновава със събраните гласни доказателства установена изградена с дядото от раждането на детето връзка, изцяло заместваща липсваща такава с неизвестен за детето биологичен баща и изключително тежко понасяне на незаместима загуба, проявяваща се в отказ да се приеме отсъствието на младежа и отпадане на мотивация за продължаване на живота без него. От името на двамата се излагат отново доводи за доказано понесени вреди и от двамата роднини, които следва да бъдат компенсирани поне до предявените частични размери.

Пълномощникът се позовава на събраната автотехническа експертиза, въз основа на която не може да се установи, че липсата на сигнализация на каруцата е улеснила сблъсъка, както и на заключението на медика за липса на алкохолно повлияване на младежа от употребен алкохол. Счита, че при тези доказателства възражение за съпричиняване не може да бъда уважено.

В пледоариите по съществото на делото преупълномощен адвокат на въззивниците – ищци поддържа доводите за недостатъчно оценени доказани значителни по размер вреди, понесени от майка и дядо, чиято връзка с внук е била идентична с обичайна такава между баща и син, и моли за допълнително присъждане на горниците до претендираните от двамата увредени справедливи обезщетения.

Преупълномощеният представител на въззивника застраховател поддържа в бланкетно становище по съществото на делото с гореизложените доводи за неоснователност на претенцията на дядото в цялост и за неоснователно присъдено обезщетение на майката над достатъчен, евентуално редуциран след отчитане на съпричиняването, размер от

60 000лв.

И двете насрещни страни претендират за определяне на разноски за настоящата инстанция, като увредените въззивници са посочили конкретно искане за изплащане на възнаграждение на адвокат, предоставил безплатни услуги в списък по чл. 80 ГПК (л. 55) и са оспорили претенцията по списъка за разноски на другата страна(л.48).

За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ на предявени като обективно съединени искове от две увредени от ПТП лица две преки претенции срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществените щети.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с два частични иска на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на части от по 200 000лв от дължимо застрахователно обезщетение, поискано но неизплатено от ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност от по 250 000лв. по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на 3 автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

Ползващите се от застраховката родственици на починал участник в движението А. А. (управляващ каруца) са основали претенциите си на твърдения за понесени психични страдания от смъртта на син и внук, в резултат на ПТП, предизвикано на 13.08. 2021г. на път между с. Царевци и с.

Синдел от водача Г. И. Г.ев, застрахован за управление на л.т.а. “Мицубиши л200“, рег.№ В1406ТА при ответното търговско дружество. Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования, така и конкретно размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания от всеки от пострадалите ищци.

Оспорена е отговорността на застрахователя спрямо лице извън непосредствен семеен кръг на починалия. Изрично е заявено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на самия пострадал, като са конкретизирани твърдения за допуснати нарушения от негова страна като водач, управлявал превозно средство с животинска тяга без съответна обезопасителна светлинна сигнализация и под въздействие на употребен алкохол.

Решението, в частта, с която е била присъдена сумата от 60 000лв., като дължимо обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от изтичане на срока за произнасяне на застрахователя на 09.10.2021г. до окончателно изплащане, не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече установяване на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП при управление на т.а. “Мицубиши л200“, рег.№ В1406ТА. Същевременно не е обжалвано и отхвърлянето на претенцията за лихва от момента на деликта 13.08.2021г до 08.10.2021г, което налага и настоящият съд да се ограничи при отчитането на акцесорното вземане в този период.

Обжалваните части от съдебното решение включват само горница от компенсация за вреди, понесени от майка при смърт на непълнолетен син и основанието за ангажиране на отговорност на застрахователя за справедливо обезщетяване на вреди, понесени от дядото на детето, евентуално основание за редуцирането на определени обезщетения поради уваженото възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от пострадалия участник в движението.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорни пред Варненския апелативен съд са родствените връзки на починалия с всяко от претендиращите обезщетение лица: Л. А. е негова майка, а А. А.- дядо по майчина линия. Не се спори и за поетия от застрахователя риск по застраховка гражданска отговорност на водача на л.т.а „Мицубиши“ Л200, с рег. №В1406ТА.

Няма оплаквания по фактите по механизма на вредоносното събитие, установен от първата инстанция със заключението на автоексперт въз основа 4 на официално удостоверени в протоколи от ПТП, оглед на местопроизшествие и МПС и фотоалбум следи от движение на двете превозни средства и техническите им параметри. Няма спор, че ударът е настъпил на 13.08.2021г. около 20.50ч. на път между с. Царевци и с. Синдел, като управляван от застрахован водач Г. И. Г.ев л.т.а „Мицубиши“ Л200, с рег. №В1406ТА застига със скорост около 77 км/ч и удря с предната си част, задна лява част на каруцата, управлявана със скорост около 18км/ч. от А. ЛИ.

А.(тогава на 17 години) в дясна част от пътното платно. След началния удар, автомобилът продължава движението си напред и в дясно и се преобръща в тревна площ извън платното, а каруцата е била избутана при удара напред и в дясно в посока на предходното си движение, като фрагменти от нея са започнали да се отделят при удара и откъсването на задното ляво колело. При това движение на тялото на пострадалия водач са причинени удари както в елементи от набора на каруцата, така и в предната дясна част на автомобила(където е открита следа) и тези удари са увредили организма на младежа по начин, несъвместим с живота(тежка черепно – мозъчна травма и дихателна недостатъчност от вдишваната кръв в трахея, бронхи и бели дробове).

Разпечатката съдържа 36 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75870a85-3461-4ac8-9c9a-dbfdfc9b521f