Решение № 5389 от 21.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 617/2024
- Вид
- Решение № 5389
- Подписан
- 21.08.2025
- Състав
- Николай Димов, Велина Пейчинова, Евгени Стоилов Станоев
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344 · Граждански процесуален кодекс
- чл.34, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.34,ал.3 · Закон за собствеността
- чл.14, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.14, ал.1,т.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.17 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.17, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.18, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.27 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.27, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.27, ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5389 гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Н.й Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Н.й Димов Въззивно гражданско дело № 20241100500617 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 13841 от 11.08.2023 г., постановено по гр.дело № 74658/2021 г. на СРС, Г.О., 68 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от К. Н. Б., ЕГН:
********** , гр.София, ул.“******** , със съдебен адрес : град София, ул.“********, вътрешна къща, партер , чрез адв.В. А. Б., против М. К. С., ЕГН: **********; П. К. М., ЕГН: **********; М. Д. Г., ЕГН: **********; С. Г. С., ЕГН: ********** и Д. Г. М., ЕГН: ********** - всичките със съдебен адрес: гр.София, ул.“******** чрез адвокат М. П., и против Х. Т. К., ЕГН: **********, град София, ул.”********, обективно и субективно съединени искове по чл.34,ал.3 ЗС за допускане на делба между ищеца и ответниците на следните имоти : 1./ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в град София, район „Кремиковци”, кв.“Орландовци”, местност „Ендеклия”, с площ от 5334 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска ; начин на трайно ползване : нива; категория на земята : 5 ; без предишен идентификатор; с номер по предходен план: 9118006010; при съседи: недвижими имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***;
***; ***, а съгласно решение № 72/19.09.1994 г. на Поземлена 1 комисия - гр.София, община „Сердика”, представляващ НИВА от 5,335 дка, пета категория, местност „Ендеклия”, имот № 006010 по плана за земеразделяне, при съседи: № 000039- полски път на община Столична ; № 006013- нива на наследниците на А.Д.Н.; № 006012- нива на наследниците на А.И.Г. ; № 006011- нива на наследниците на Д.Х.Т.; № 006009- нива на наследниците на Е.Н.К., и 2./ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в град София, район „Кремиковци”, кв.“Орландовци”, местност „Селското”, с площ от 6979 кв.м., с трайно предназначение на територията : земеделска ; начин на трайно ползване: нива ; категория на земята : 6 ; без предишен идентификатор; с номер по предходен план : 9118010003; при съседи: недвижими имоти с идентификатори: ***; ***; ***;
***, а съгласно решение № 72/19.09.1994 г. на Поземлена комисия гр.София, община „Сердика” представляващ НИВА от 6,980 дка, шеста категория, местност „Селското”, имот № 010003 по плана за земеразделяне, при съседи: № 000028- полски път на община Столична ; № 000025- полски път на община Столична ;
№ 010004- нива на наследниците на Т.Й.Б. ; № 000027- полски път на община Столична, при квоти : за ищеца К. Н. Б. - 9/27 идеални части; за ответницата М. К. С. 3/27 идеални части; за ответницата П. К. М. - 3/27 идеални части ; за ответницата М.
Д. Г. - 1/27 идеална част ; за ответницата С. Г. С. - 1/27 идеална част ; за ответницата Д.
Г. М. - 1/27 идеална част и за ответника Х. Т. К. - 9/27 идеални части. С решението на съда е осъден К. Н. Б., ЕГН: **********, гр.София, ул.“******** , със съдебен адрес: град София, ул.“********, вътрешна къща , партер, чрез адв. В. А. Б., да заплати на основание чл.9 ТДТКССГПК по сметка на Софийски районен съд държавна такса за отхвърлените искове за делба в размер на 70 лв. /седемдесет лева/.
Срещу решението на СРС, 68 с-в е постъпила въззивна жалба от К. Н. Б., подадена чрез пълномощника му адв.В. Б., с искане същото да бъде отменено изцяло, като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде допусната делба на процесния недвижим имот между страните по делото и при квотите по закон.
Твърди се, че решението е неправилно - недопустимо, необосновано, незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемите страни- съделители М. К. С., П. К. М., М. Д. Г., С. Г. С., Д. Г. М. и Х. Т. К., не вземат становище по подадената въззивна жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
2
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона и на процесуалните правила при преценка на доказателствата по делото. В процесния случай, при постановяването му неправилно е приложен материалния закон. С оглед на което същото се явява по същество неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявения от ищеца К. Н. Б. срещу ответниците М. К. С., П. К. М., М. Д. Г., С. Г. С., Д. Г. М. и Х. Т.
К., иск за делба на процесните недвижими имоти- земеделски земи. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.
Доводите на съделителят- ищец изложени в жалбата, относно неправилност на решението са основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, съдът приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящето производство е предявен от ищеца К. Н. Б. срещу ответниците М. К. С., П. К. М., М. Д. Г., С. Г. С., Д. Г. М. и Х. Т. К., иск за делба на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи. Собствеността върху земи от посочената категория се възстановява с решение на поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие/, което има конститутивно действие както относно обекта на правото на собственост, така и относно лицето, на което собствеността се възстановява.процесните недвижими имоти- земеделски земи. Реституцията по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а с нарочен административен акт- решение на ПК или ОСЗГ, сега ОСЗ, в който следва да са посочени субектите на реституцията и реституираните земеделски имоти с всичките им индивидуализиращи белези /площ, мeстност, граници и др./. Този вид индивидуални административни актове има конститутивно действие по отношение на обектите и субектите на възстановеното право на собственост и легитимират лицата като собственици, но само в случай на неоспорване от трети лица на правото на възстановяване. Реституцията по ЗСПЗЗ е деривативен придобивен способ, чието вещно- правно действие е обусловено от наличието на действително право на собственост към момента на обобществяване в полза на съответните лица или техните наследници. Процесните земеделски земи/ 3 ниви/ имат наследствен характер и с решение № 72 от 19.09.1994 г. на Поземлена комисия „Сердика“, гр.София, по чл.27 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Орландовци, ЕКАТТЕ 68134, гр.София, е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Н.Б.. От удостоверение за наследници с изх.№ 1278/27.05.2021 г., издадено от Столична община- район“ Сердика“ се установява, че К. Н.Б. е починал на 14.10.1957 г., както и кои лица е оставил за свои наследници по закон след смъртта си. Установява се също така, че майката на ищеца К. Н. Б.- К.ка С. Б.а и останалите съделители- ответници по делото са наследници по закон на К. Н.Б.. Възникването в полза на част от съделителите /наследниците по закон на К. Н.Б./ на право на собственост е обусловено от установяването на двата елемента от фактическия състав на твърдяното придобивно основание - влязъл в сила акт за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, притежавани от техния наследодател по реституция, осъществена чрез провеждане на административна процедура и настъпило универсално наследствено правоприемство. Безспорно е обстоятелството видно от нот.акт за дарение на недвижими имоти № 113, рег.№ 8285, нот.дело № 441/2021 г., че на 25.08.2021 г., че К.ка С. Б.а и съпругът й- Н. К. Б. са дарили на сина си К. Н. Б. следните идеални части от правото на собственост върху посочените в нот.акт недвижими имоти, придобити по наследство, замяна и покупко- продажба по време на брака, а именно: 1/3 идеална част от процесните земеделски земи възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решението на поземлената комисия от 19.09.1994 г. С оглед на което ищецът е собственик по силата на договор за дарение на 1/3 идеална част от процесните земеделски земи възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решението на поземлената комисия от 19.09.1994 г. Това обстоятелство не е спорно между страните по делото. С оглед на което страните по делото са съсобственици на процесните недвижими имоти- земеделски земи.
На следващо място, съдът приема, че приложима е в процесния случай разпоредбата на чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ, вр. чл.14, ал.1,т.2 вр. чл.17 ЗСПЗЗ. Съгласно чл.27, ал.3 ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт. Настоящият въззивен състав, намира за необходимо да посочи, че нормата на чл.27, ал.3 от ППЗСПЗЗ следва да се разглежда не изолирано, а във връзка със съответните разпоредби в ЗСПЗЗ, които уреждат доказателствената сила на актовете на органа по поземлената реформа - било той наречен подемлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие, според извършените в годините изменения на наименованието на този орган. До изменението на закона през 1999 г. чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда, че решението на поземлената комисия, постановено въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне, и приложената към него скица на имота, могат да бъдат последвани от нотариален акт за собственост, който се изготвя 4 по искане на собственика. Следователно, разпоредбата има същия смисъл, който впоследствие е нормативно закрепен с изменението на ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г., когато е създадено изречение шесто.
Според него "влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота". Със същото изменение са приети и § 21 и 23 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, като според § 23 разпоредбата на чл.17, ал.1, изречение шесто се прилагат и за влезлите в сила решения на поземлените комисии, придружени със скици, въз основа на които до влизането в сила на този закон не са издадени нотариални актове. Настоящият случай попада именно в тази категория - решението по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ, придружена със скица, е издадено през 1994 г., като очевидно наследниците на бившия собственик не са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Разпоредбата на чл.27, ал.3 от ППЗСПЗЗ приповтаря текста на закона - чл.17, ал.1, изр. шесто от ЗСПЗЗ, същата е ясна и не са налице обстоятелства, които да налагат тълкуването й.
Съобразно т.1 от ТР № 1 по гр.дело № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК решенията на общинските поземлени комисии по чл.18, ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Съответно - наличието на влязло в сила позитивно решение на органа по земеделска реституция легитимира лицата, в чиято полза е издадено /респективно - наследниците на посоченото в решението лице/, като собственици на индивидуализираните с това решение земеделски земи, включително при условията на чл.344 от ГПК. Отсъствието на такова решение има за последица отхвърляне на иска за делба поради липсата на възстановена собственост.
Разпечатката съдържа 32 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75866dcf-691d-40da-82b8-2973001b302d