Решение № 1622 от 26.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1622 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330204255 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4273136, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Д. Д. Г. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Пледира се, че процесният пътен участък не попада в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 18.11.2020 г., в 12:04 часа, на Републикански път II-64, км.49+500, в посока от гр.Пловдив към с.Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60км./ч, МПС с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 100 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 40 км/ч.

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се ОПРОВЕРГАВА от събраните по служебна инициатива на съда доказателства.

Това е така, доколкото в приложените по административната преписка и приложени по служебна инициатива на съда в хартиен препис на оригиналния електронен първообраз от ЕИСС писма от ОПУ-Пловдив изрично е отбелязано, че:

-километър 49+500 на път II-64 “Карлово-Пловдив”, в посока от град Пловдив към село Труд, попада в отсечката с две платна за движение;

-нарастването на километража на пътя е в посока Карлово – Пловдив;

-на самия км. 49+500 няма поставени никакви пътни знаци, в т.ч. и пътен знак В26;

-км. 49+500 е в зоната на пътен възел „Пловдив Север“ и не попада в зоната на ограничение на пътен знак В26, поставен на друго километрично положение;

-приблизително на този километър има пътен знак В26 (60 км/час), който не регулира движението по самия път II-64, а е поставен в дясно на пътната връзка за Бургас и въвежда ограничение на скоростта за самата пътна връзка, а не за главния път, по който е заснето нарушението.

Съдът изцяло кредитира отразеното в цитираното писмо на ОПУ, доколкото съответства:

- както на останалите събрани по служебна инициатива доказателства под формата на разпечатка на хартиен носител от оригиналните електронни първообрази на писма от ОПУ-Пловдив, съдържими в ЕИСС, включително и извадка от ГИС на АПИ и схема на организация на движението (приложена 2 по административната преписка)

-така и на действащата нормативна уредба.

Съгласно чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП- обхвата на действие на пътен знак В26 е до следващото кръстовище.

В тази връзка следва да се съобрази легалната дефиниция за кръстовище, дадена в т.8 от ДР на ЗДвП, а именно: "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

Както и легалната дефиниция за път дадена в т. 1 от ДР на ЗДвП, както следва: "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

Пак според чл. 50 ППЗДвП действието на пътен знак В26 може да бъде продължено, независимо от налични кръстовища чрез поставянето на допълнителна табела Т2, като в този случай зоната на действие на знака съвпада с метрите, посочени на допълнителната табела.

Гореизложеният извод, че км. 49+500 не попада в обхвата на действие на пътен знак В26, не се опровергава от отбелязването в Протокола по чл.

10 от Наредбата, че на около 200 метра от процесния пътен участък има разположен пътен знак В26 (60 км/час).

Видно от докладваните писма от ОПУ-Пловдив, а и от приложената по преписката схема за организация на движението, чисто физически такъв знак е налице. Зоната му на действие обаче не се разпростира до процесния пътен участък на км. 49+500.

Видно от служебно докладваното в хартиена разпечатка от ЕИСС писмо от ОПУ-Пловдив, знакът В26 (60 км/час) е поставен във връзка с пътна връзка към крайпътен обект „Фабрика за парфюми и козметика „Рефан.

Пътният знак В26 фигурира в екзекутивния проект за организация на движението при км. 49+860.

Действието на пътния знак, обаче според писмото от ОПУ-Пловдив се изчерпва след забавителния шлюз и изхода на Рефан на км. 49+736, съгласно правилата на 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП.

3

Процесният пътен участък км. 49+500 се намира след кръстовището на км 49+736 , което означава че въведеното с поставения на км. 49+860 пътен знак ограничение не важи и за него.

В писменото становище по делото въззиваемата страна се позовава не на знака В26 (60 км/час), разположен на км 49+860, а на знака В26 (60 км/час), разположен на км. 50+650, снабден с допълнителна табела Т2, разпростираща зоната му на действие до 1000 метра, независимо от разположени в този интервал кръстовища.

Видно от докладваните по служебна инициатива на съда писма от ОПУПловдив, а и от приложената по преписката схема за организация на движението, такъв знак В26 на км 50+650 действително е налице. Именно този знак е заснет и на приложения по преписката снимков материал към Протокола по чл. 10 от Наредбата.

Същевременно, съгласно заснетата и на снимковото изображение Табела Т2 действието му се простира в зона от 1000 метра или до км.

49+650.

Процесният пътен участък (км. 49+500) се намира, както:

-след кръстовището на км. 49+736, тоест след зоната на действие на ПЗ В26, поставен на км. 49+860, който не е снабден с табела Т2 -така и след км. 49+650, което означава, че попада извън зоната на действие и на пътния знак, поставен на км. 50+650, на който се позовава въззиваемата страна в писменото становище.

Още повече, че видно от писмото от ОПУ-Пловдив самата табела Т2 е узаконена всъщност няколко месеца след процесното нарушение, тоест дори фактически км. 49+500 да попадаше в зоната й на действие, тя няма как да въведе валидно ограничение за него при положение, че административната процедура по законосъобразното й поставяне е приключила няколко месеца по късно- 05.04.2021г.

По изложените съображения следва да се приеме, че в процесния случай е:

-изцяло правилен фактическия извод на наказващия орган, че преди процесния пътен участък действително е имало поставени знаци В26, в посоката отразена в ЕФ, като този извод кореспондира и на писмата получени от ОПУ-Пловдив и на приложената по преписката схема за 4 организация на движението;

-но е неверен правния извод, че процесния участък км. 49+500 е попадал в обхвата на действие на тези иначе надлежно поставени знаци В26.

При положение, че процесният пътен участък, към датата на заснемане на МПС, не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 100 км/ч.

При положение, че конкретния пътен участък не попада в обхвата на действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26, доколкото за процесния пътен участък остава важимо общото ограничение на скоростта извън населено място- 90 км/час.

В тази връзка се поставя въпросът дали деецът не е допуснал наказуемо нарушение на това общо правило. Отговорът е отрицателен, доколкото и тук фактическите констатации от ЕФ досежно действителната скорост на движение се явяват опровергани.

В снимковия материал е отбелязана скорост на движение 103 км/час.

Съгласно протокола за последваща проверка толеранса, който следва да се приспадне при тази скорост е 3%, а не 3 км/час. Именно толеранс 3% е записан в ЕФ като приспаднат, което принципно би било законосъобразно, ако аритметическите изчисления на наказващия орган бяха верни.

Наказуемата скорост след приспадане на 3% толеранс от 103 км час не е 100 км/час, а 99, 91 км/час. В случая е невъзможно закръглянето на тази скорост към най-близкото цяло число, доколкото то е по-високо и в този смисъл би се ограничило правото на защита на наказания субект.

При положение, че се установи, че за процесния пътен участък е важало общото ограничение на скоростта-90 км/час, а наказуемата скорост след приспадане на толеранса е 99,91 км час, то наказуемото превишение се явява 9,91 км/час , а то съгласно приложимата санкционна норма на чл. 182, ал.2 ЗДвП е изцяло ненаказуемо и не подлежи на санкциониране по административен ред, доколкото по изричната законодателна воля наказуеми са само превишения равни или по-големи от 10,00 км/час, но 5 не и по-ниски.

В този изричен смисъл

Решение

№

1226/27.06.2022 год./ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, КАНД № 1033 по описа на съда за 2022 г.

По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят.

Същият е доказал реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар.