Решение № 412 от 30.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Пловдив, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300502683 по описа за 2022 година

С определение №363/10.10.2022 г., постановено по ч.гр.д.

№476/2022 г. на Апелативен съд Пловдив е определен Окръжен съд Пловдив да разгледа жалбата на А. Г..

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.441, ал.1 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по постъпили въззивна и частна жалби, подадени от А. Г. Г..

С въззивната жалба се атакува решение №420 от 20.04.2022 г., постановено по гр.дело №2937/2021 г. на РС - Пазарджик, ХХVІІІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от А. Г. Г. против ЧСИ М. Г. Н. - А. иск с правно основание чл. 441, ал.1 от ГПК вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от неправомерните действия на ответника по изпълнително дело №2*** в размер на 966.53 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С решението А. Г. Г. е осъден да заплати на ЧСИ 1

М. Г. Н. - А. на основание чл. 78, ал.3 и ал.4 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението, тъй като не е конституиран застрахователят на ЧСИ, който е задължителен необходим другар. Не е съобразена служебно и местната подсъдност. Твърди се и неправилност и необоснованост на решението, като се излагат подробни съображения. Според жалбоподателя неправилно е прието, че е платено друго задължение, а не издръжка. Молбата по чл. 426, ал.1 от ГПК е нередовна - не е конкретизирано изпълняемото право и не е подписана. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЧСИ М. Г. Н. – А. чрез адв. Б., като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

От третото лице – помагач на страната на ответника Г. З. С. в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.

Депозирана е и частна жалба от А. Г. Г. против определение №1018 от 17.05.2022 г., постановено по гр.дело № 2937/2021 г. на РС Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на Г. за изменение на постановеното по делото решение №420 от 20.04.2022 г. в частта за разноските.

С частната жалба се навеждат доводи за неправилност, като се иска отмяната му.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ЧСИ М.

Г. Н. – А., чрез процесуалния представител, като се излагат съображения, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, първоинстанционното определение - да се потвърди, а на страната се присъдят и разноски.

Третото лице помагач не е изразило становище по частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, 2 изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Относно доводите за недопустимост на съдебното решение, тъй като не е конституиран необходим другар – застрахователят по задължителната професионална отговорност за вреди, причинени от ответника. Според настоящият състав доводите са неоснователни.

Въпросите за необходимото другарство са били предмет на разглеждане по ТР №1/09.12.2013 г., постановено по тълк.д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като в т.6 от същото е посочено, че при необходимо другарство поради естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона съдебното решение трябва да бъде еднакво по отношение на всички другари, а и същите имат гарантирано от закона участие в процеса.

Другарството е два вида – факултативно и задължително. При задължителното необходимо другарство участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска срещу всички другари е абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличие на която производството е недопустимо. Случаят обаче не е такъв.

Според ТР №7/13.01.2023 г. по тълк.д. №7/2020 г. на ВКС, ОСГТК, в чл.216, ал.2 ГПК са установени общите предпоставки, при които е налице необходимо другарство, като е предвидено, че такова възниква с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона.

Разпоредбата посочва в кои случаи е налице необходимо другарство на страната на ищците или на ответниците, като не прави разлика между вида на същото - задължително или факултативно, нито пък предвижда допълнителни предпоставки за съществуването на някое от тях. Поради това задължителното необходимо другарство не може да бъде ограничено само до предвидените от закона случаи, а при липса на такава уредба трябва да се преценява с оглед на естеството на спорното правоотношение.

3

Разпоредбата на чл. 216, ал. 2, пр. 1 ГПК включва две групи случаи, като първата е, когато всички другари са участници в спорното правоотношение, а втората, когато другарите имат едно и също правно положение спрямо предмета на делото.

От установените в закона случаи на факултативно необходимо другарство следва, че при тях другарството е обусловено от спорния предмет.

Самите другари обаче не са участници в едно и също материално правоотношение, което е и предмет на делото. Правният резултат от спора обвързва участниците в процеса поради това, че те имат еднакво правно положение по отношение на спорния предмет на делото. Това е основание в тези случаи необходимото другарство да бъде определено като факултативно.

Затова и в случаите, когато това положение на необходимите другари следва от естеството на спорното право, тяхното другарство трябва да се определи като факултативно.

В настоящия случай не е налице и факултативно необходимо другарство, тъй като предмет на делото е ангажиране на деликтна отговорност, а отговорността на застрахователя е договорна. Застрахователят не е страна по спорното правоотношение. Страната разполага с възможността да го привлече за участие в процеса, като по този начин да го обвърже от задължителната сила на съдебния акт. Това не е направено, но по никакъв начин не се отразява на допустимостта на развитието на процеса. ЧСИ разполага и с възможността при наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който е ангажирана отговорността му, да сезира застрахователя, като в зависимост от неговото поведение може да се подходи по различни начини. Това обаче е без значение за валидността и допустимостта на обжалвания акт. Още повече, че съгласно чл.127, ал.1, т.2 ГПК ответниците се посочват от ищеца с исковата молба.

Неоснователни са и доводите, че не е съобразена местната подсъдност. Искът е предявен от ищеца пред РС Пазарджик, като именно Пазарджик е мястото, в което се намира кантората на ЧСИ Н. – А..

Възражение за неподсъдност на делото по чл.115, ал.2 ГПК може да се прави от ответника и да се повдига служебно от съда (чл.119, ал.3 ГПК), но такава възможност не е предоставена на ищеца, който е и жалбоподател в настоящето производство. Такова възражение не е направено от ответника, не 4 е и повдигнато от съда в преклузивния срок. Недопустимо е такова възражение да се прави от ищеца, който е предявил иска в съответствие с подсъдността, посочена в чл.105 ГПК.

По изложените съображения доводите за недопустимост на обжалваното решение не могат да бъдат възприети от въззивната инстанция.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Производство по обективно съединени искове с правно основание чл.441, ал.1 ГПК вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от А. Г. Г., който твърди че на 02.08.21 година срещу него било образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ М. Н. – А., с взискател Е. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител Г. С., за събиране на неплатени месечни издръжки за месеците декември 2020 година и юни 2021 година, всяка от които в размер на 130 лв. Твърди, че изпълнителният процес е бил образуван и воден противоправно, при липса на условията за неговата допустимост. Сочи, че преди образуване на изпълнителното дело било налице доброволно изпълнение. Съгласно приложеното към молбата за образуване на изпълнително дело банково извлечение, издадено от „Банка ДСК“ АД, се установявали плащания на 31 март 2021 година на стойност 780 лв., на 03.04.21 година - на стойност 130 лв. и на 05.05.21 година на стойност 130 лв. с основание „с. п.“, каквото задължение ищецът нямал. Твърди, че изпълнителното дело било образувано въз основа на молба, подадена от пълномощника на взискателя, която не била подписана от лицето, което се сочело за неин автор, т.е. молбата била неистинска и този порок не би могъл 5 да бъде преодолян по реда на член 426 алинея 2 във връзка с член 129 ГПК. В молбата за образуване на изпълнителното дело не било формулирано искане за събиране на издръжката за месец август 2021 година, както и, че било налице разминаване между обстоятелствената част и петитума на молбата за образуване на изпълнителното дело, което и до момента не е било отстранено. В резултат на противоправното поведение на ЧСИ М. Н. – А., по изпълнителното дело са му причинени имуществени вреди в размер на 966.53 лева (след частичен отказ от иска, направен на 07.10.21 година), включващи банкови такси на „ОББ“ АД за извършване на превод към ЧСИ в размер на 20 лв.; банкова такса на „ОББ“ АД за извършване на превод към ЧСИ в размер на 4 лв.; банкова такса на „Общинска банка“ АД за обработка на съобщение на ЧСИ в размер на 10 лв.; банков превод от „Общинска банка“ АД по сметка на ЧСИ в размер на 923.53 лв.; банкова такса на „Общинска банка“ АД за извършване на превод към ЧСИ в размер на 5 лв.; банкова такса за изпълнение на запор в размер на 4 лв. Предявява против ЧСИ М. Н. - А. иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от неправомерните действия на ответника по изпълнително дело 20218840400437 в размер на 966.53 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по член 131 алинея 1 от ГПК ответникът М. Н. - А. чрез пълномощника си адвокат Б. е подала писмен отговор, като намира иска за неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца за плащане на месечните издръжки за месеците декември 2020 година и юни 2021 година, както и наличието на доброволно изпълнение преди образуване на изпълнителното дело. Признава, че при подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело същата не е била подписана от пълномощника на взискателя, като е оставена без движение до подписването. Този пропуск е отстранен на 17.08.21 година от пълномощника, който е потвърдил извършените действия и е подписал молбата за образуване на изпълнителното дело. Поправената молба за образуване на изпълнително дело се смята за редовна от датата на подаването – 02.08.21 година. В последствие е било извършено имуществено проучване на длъжника, били установени банкови сметки в „ОББ“ АД, „Общинска банка“ АД и „Юробанк България“ АД и били наложени запори за размера на задължението. След постъпване на отговорите от две от банките с 6 превод на сумите съответно 1053.53 лв. от „ОББ“ АД и 1052.88 лв. от „Общинска банка“ АД, и с оглед становището на пълномощника на взискателя, че издръжката за месец август 2021 година е била платена след образуване на изпълнителното дело, на длъжника е върната сумата от 130 лв. издръжка за месец август 2021 година и сумата от 1053.53 лв. Счита, че не носи отговорност за начислените от банките банкови такси, доколкото същите са в резултат на договорните връзки и приетите общи условия между ищеца и обслужващите го банки, а не в резултат от неправомерно действие.