Протокол № 6707 от 21.04.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 6707 гр. София, 12.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Наказателно дело частен характер № 20211110212992 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ЧАСТНИТЕ ТЪЖИТЕЛИ:

Ц. С. Н., С. Н. Н. и Б. С. Н., редовно уведомени чрез повереника си адв. В.

И., не се явяват.

В залата се явява повереникът им адв. В. И. от САК, редовно уведомен от предходното съдебно заседание, с пълномощни по делото.

ПОДСЪДИМИЯТ О. Б. С., редовно уведомен чрез защитника си адв. С. Т., не се явява.

В залата се явява адв. С. Т., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛИТЕ:

Т. Т., нередовно призован, не се явява.

Съгласно протокол за уведомяване по телефон на 06.03.2023г., на 14.03.2023г. и на 16.03.2023г., в различно часово време е правен опит свидетеля да бъде уведомен на трите известни по делото мобилни телефонни номера, но в нито един от случаите не е осъществена връзка.

П. Б., нередовно призована, не се явява.

В. Г., нередовно призован, не се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че от „Телеграф“ ЕООД няма върнат отговор на писмото, с което е изискана информация за три имена, ЕГН, адрес и телефон за 1 връзка за свидетелите Б. и Г..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ю. С. М., редовно уведомен по телефона съгласно разпоредбата на чл.178, ал.11 от НПК, се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА заключение на съдебно-лингвистична експертиза, изготвена от вещото лице Ю. С. М..

АДВ.И.: Да бъде даден ход на делото.

АДВ.Т.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

Ю. С. М., 62г., българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на вещото лице наказателната отговорност по чл.291 НК.

Вещото лице обеща да даде вярно и безпристрастно заключение по съвест и знание.

АДВ. И.: Нямам искания по реда на съдебното следствие и за отводи.

АДВ.Т.: Нямам искания за отводи, както и по реда на съдебното следствие.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

На основание чл.282 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА заключение на съдебно-лингвистична експертиза, изготвена от вещото лице Ю. М..

Вещото лице М.: Уважаема г-жо Председател, представил съм в срок писмено заключение, което поддържам. Няма какво да допълня на настоящия етап.

2

Тъй като материята, за която става въпрос, не се подава на статистически методи, няма как да се отговори, така както и почерковата експертиза, колко точно признака са необходими, за да бъде отхвърлена една теза или да бъде с положителен отговор. Тук се има предвид, че се отчитат по-скоро комбинации от признаци или признаци, които са по такъв начин съчетани, че да очертаят индивидуалните особености на автора на определен текст, доколкото всеки един автор подбира и наслагва по определен начин изразните средства, същевременно проявявайки съответните на него познания по граматика, синтаксис, т.е., подреждането и композирането на изреченията, проявявайки познания за морфологичния строеж, за глаголната система, пълния и краткия член на съществителни имена, на тяхното членуване да речем в частност.

Извадките на стр.2 от експертизата съдържат по-скоро когнитивни метафори. Когнитивно идва от „cognitio“, което е познание или узнаване на определени особености. Буквалният превод е „познавателни метафори“, т.е., такива, които дават възможност на човек да разшири представата си за определени същности, така, както е отбелязано и в протокола. Още с първите примери „еталон за корупция”, „подсигури му чадър и убежище”, „емблемата продължава да грее на редица отбори“, това именно пренасяне на смисъла.

Например „еталон” - това е дума, която може да се използва в съчетание, в друг контекст или думата „чадър”, която е употребена като нещо, което представлява защита. В следващия цитат „емблемата продължава да грее”, видно е, че глаголът е използван в преносен смисъл и т.н. Метафората като изразно средство, като средство, което се използва в художествената реч, е нещо, което в най-общ смисъл представлява пренасяне на значение от едно понятие към друго.

Въпросът дали е възможно да се касае опит да се наподоби стила на друго лице е интересен, доколкото, нека пак да се позовем на сравнение с почерковата експертиза, там има два аспекта. Единият е, когато лицето, стремящо се да наподоби подпис или ръкописен текст, има по-сериозен успех и другия случай, когато, както и на разговорен език се казва: „и от самолет се вижда”, се касае за недостатъчно, некачествено интерпретиране. Ако трябва това да пренесем в полето на езиковите признаци, разбира се, както при почерка, и тук е възможно да се приеме такава хипотеза, че дадено лице може да се опита да наподоби определен стил или определен начин на изразяване.

3

Бихме могли да кажем, че в същия порядък един такъв опит би могъл да бъде сполучлив или частично сполучлив. В дадения случай това характерно изграждане на определени фрази, на определени части от текстовете, просто, ако допуснем за момент, че би могло да се дължи на някакъв опит за имитация, е по-скоро един опит, свързан с високо ниво на владеене на подобен род имитация. На практика това е трудно осъществимо. Или целта би трябвало да бъде толкова непосредствена и конкретна, за да може да оправдае в дадения случай подобна имитация, това се установява само по линия на обстоятелства, които са извън сферата, за която аз имам някакъв опит и познания.

По-скоро бихме могли да кажем, че посочените два признака – членуването и пунктуационната компетентност, до голяма степен биха могли да бъдат моделирани, т.е. биха могли, ако мога така да се изразя, да бъдат имитирани или поставени по този начин. Останалите признаци са трудни за имитация, пак да се позовем на този термин. По-скоро тази писмена компетентност, която е изтъкната с членуването, с пунктуационна компетентност, не е много трудно да бъде представена за такава. В смисъл, човек с малко, така да се каже, съгласуване или чужда помощ би могъл да демонстрира такова ниво. Най - просто казано, някой би могъл текста да го редактира по такъв начин, че всякакви грешки от подобен характер да бъдат елиминирани, докато при композиционното изграждане, при употребата на определени изрази и тяхното вплитане в останалия текст, по-скоро това са индивидуални особености, които, може би се повтарям, човек трябва ясно да има определена цел, за да се опита да ги представи като стила на друго лице, така че дадения текст е създаден от него.

НА ВЪПРОСИ НА АДВ. И.:

Имам магистърска степен по „Българска филология” от Софийски университет, магистърска степен „Право” от Великотърновския университет, специализирал съм в Института по български език – лексикология и фонетика на българския език. Имам известен, немалък стаж, в Института по криминалистика в МВР. Трудно ми е да кажа колко на брой експертизи съм правил, не съм водил статистика, но може би няколко десетки. В подобни дела от частен характер, след като съм на свободна практика от известно време, от седем-осем години, повечето са в такъв порядък, разбира се има и частни изследвания, които допълват общата картина.

4

По-скоро двата признака, касаещи пунктуацията и членуването, са общи признаци. Повтарям, те лесно биха могли при едно редактиране да бъдат приведени в едно високо ниво на компетентност.

НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Т.:

В сайта "Фрог Нюз" съм намерил и други статии, но не помня дали съм ги цитирал, но при всички положения съм се запознал и с други материали, не само представените от тъжителите.

Не помня кои други статии съм разглеждал, но става въпрос само за статии от сайта „Фрог Нюз”.

Една част от тези позования са характерни за по-широк кръг от автори, а други са отнесени конкретно към изследваните текстове.

По-скоро тук се има предвид, че тези признаци се наблюдавани само в тези статии, а това дали ги пише в учебника и те се прилагат от всеки един журналист, това е спорно.

Това са особености, които касаят така наречения публицистичен стил, обаче с добавката, че не всеки автор ги използва в еднаква степен и се придържа. По принцип всички признаци, които съм коментирал, са за така наречения публицистичен журналистически стил.

Има еднаквост между тази статия и тези, които са представени като сравнителни образци. Няма разлика.

Когато направим такова сравнение, ще мога да отговоря на въпроса с какво се различава тази статия от статия във всеки друг сайт.

Признаците, които съм посочил в текста, са характерни за статията, която е обект на изследване и за дадените материали. За статиите, с които съм се запознал, но не съм отбелязал, няма да е сериозно да влизаме в тази посока.

Това, което допълнително съм видял, то е по-скоро, за да допълня общата картина.