Решение № 305 от 11.12.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. гр. Хасково, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20235640200601 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от В. Р. С. от град Бургас, срещу Наказателно постановление № 23-1253-000386 от 28.03.2023 г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 182, ал.5,вр.ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложено административни наказания – „Глоба” в размер на 600 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че в производството по установяване на административно нарушение и съставяне на процесния АУАН, били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, както и при издаване на обжалваното наказателно постановление, което не съдържало реквизитите по чл. 57 от ЗАНН. Моли съда, обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, за същият се явява адв.М. Б.. Тя поддържа жалбата и в хода по същество изнася доводи за отмяна на НП и моли, в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Предстевя и писмено становище.

Административнонаказващият орган - Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо представя становище по жалбата, като моли изложените в нея доводи да не бъдат взети предвид от съда и същата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност – в случай, че жалбата бъде уважена, моли да не бъдат присъждани разноски над установения законов минимум.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 26.08.2022г. в 18:15 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120ccef движение на автомобил марка ,,Ауди А7”, с регистрационен номер ****** със скорост от 125 км./ч. – над разрешената за движение извън населено място –на път І-5, км.301+750 срещу Мотокрос пистата в посока гр.Кърджарли, където било разположено техническото средство, насочено към град Хасково. От направена Справка в АИС „Регистрация“ на, по регистрационен номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е товарен автомобил по своя вид и същият е регистриран на името на името на жалбоподателя В. Р.

С.. След изпращане на писмо от ОД на МВР – Хасково, Сектор „ПП“ до Началника на СПП при ОД на МВР – Бургас , за установяване на водача, собственика на автомобила сам посочил себе си като такъв в попълнена и приложена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата с дата 30.01.2023г. Въз основа на тези констатации, срещу жалбоподателя, на 01.03.2023г. бил съставен, от свид.Д. М. В., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в СПП при ОД на МВР Хасково, Акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл. № 025721.

Процесният АУАН бил съставен в отсъствие на лицето, сочено като нарушител в него, като последният е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН и той не е сторил това на съответната дата. След предявяването му, актът за установяване на административно нарушение бил подписан от жалбоподателя, без в графата за обяснения и възражения същият да впише такива. В съставения АУАН било вписано, предвид отчитане на допустима грешка от 3 % скорост от 121 км.ч. Препис от акта за установяване на административно нарушение е връчен на лицето, сочено в него като нарушител на същата дата – 09.03.2023 г., лично срещу подпис.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, като се съобразил с допустимата при отчитане на уреда грешка от 3% при скорост над 100 км.ч. и също възприел реално измерена скорост на движение – 121 км/ч. Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и приложения снимков материал с номер:

120ccef/0066581с техническо средство ARH CAM S1 №120ccef.

Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

Съдът кредитира с доверие и възприема като достоверни показанията на разпитаните в качество на свидетели лица – П. Б. Б. и Д. М. В. за обстоятелствата, свързани с действията им по установяване на твърдяното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и авторството и по съставяне на АУАН, като логически последователни и непротиворечиви.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да 2 превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч., за пътно превозно средство от Категория С, D за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 80 км. ч., а по автомагистрала – 100 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

По силата на чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП - чл. 182, ал.2 Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: т.4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.; т.5. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв.; ал.5 (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Съгласно § 6.т.62 от ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ на ЗДвП - § 6. По смисъла на този закон: т.62. (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., предишна т. 61, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) " Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на жалбоподателя, който е поканен за съставяне на АУАН, не се е явил и акта е съставен в негово отсъствие, като след това му е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал. По този начин, следва да се възприеме, че не е накърнено правото му на защита. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити.

Тук обаче следва да се отбележи, че според настоящият състав на съда в АУАН и НП описаното нарушение не е пълно и точно от гледна точка на съставомерните елементи на нарушението. До колкото в АУАН и в НП се твърди за квалифицирано нарушение за скорост извършено при условията на системност, то според съда следва да е описано кога е влязло в сила съответното НП или ЕФ в едногодишният срок след което следва да се посочени и три или повече нарушения от същия вид извършени от жалбоподателя. Тези нарушения естествено следва да се посочат с влезлите в сила НП или ЕФ, като се посочи, кога са извършени и кога са влезли в сила. В противен случай няма как да се приеме, че е на лице системност, без да са посочени тези обстоятелства.

АУАН и НП са съставени и съответно издадени от компетентни органи в кръга на тяхната компетентност.

При осъществяване на дължимата преценка от съда за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно наказателното производство със съставяне на 3 акта за установяване на административно нарушение следва да се отбележи, че същите са спазени, като по отношение на едногодишния давностен срок от извършване на нарушението липсва съмнение, както впрочем и конкретно възражение.

Спорен се явява донякъде моментът относно спазване на тримесечния давностен срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение по чл. 34 от ЗАНН от откриване на нарушителя, като именно това е и дискусионният момент в настоящата хипотеза. Той е обусловен от начина на установяване на самото нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, станало с използване на АТСС, в контекста на разпоредбата на нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и предвиденото в изр. второ, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство и предвид изисканата и приложена справка за собственост на превозното средство, с което е извършено процесното нарушение, станало на 17.11.2022г. Впрочем, според възприетото виждане в Решение № 113 от 23.02.2022 г. на АдмС - Хасково по к.а.н.д.

№ 1142/2021 г. предвиденият 3 месечен срок следва да се съобразява от момента на откриване на нарушителя и в конкретната хипотеза това следва да се приеме, че е станало след подадена декларация от собственика автомобила от дата 30.01.2023г., в която като собственик на автомобила, същият посочва себе си като водач на моторното превозното средство при осъществяване на процесното управление, тоест като евентуален извършител на процесното деяние, станало в рамките на едногодишния срок от извършване на деянието, поради което този основен довод в подадената жалба и изразеното писмено становище се явява неоснователен. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, видно от представените по делото и приети писмени доказателства за компетентността на наказващият орган.

От материалноправна страна, фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение, проверени впоследствие и от съда с допустими доказателствени средства не се установяват и доказват по недвусмислен и категоричен начин относно факта, че е извършено деяние на посочените дата и място и с посоченият лек автомобил.

По делото не е спорно, че нарушението е установено с АТСС. Освен това като доказателства в случая приложен по административнонаказателната преписка и приет по делото, като писмено доказателство е и задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.