Решение № 210 от 16.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Стара Загора, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20215500501686 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по жалба на В.И.Ч., действаща чрез адв.С.М., срещу решение № 260606/05.07.2021 г. по гр.д.№ 2743/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивницата срещу С.у."М.Г." - *** иск по чл.222, ал.3 от КТ за разликата над 16 416,24 лв. до 28 728,42 лв., ведно със законната лихва върху 28 728,42 лв., считано от 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

Изложени са оплаквания, че първоинстанционното решение в тази му част е неправилно, т.к. е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон.

Относно твърдяното съществено процесуално нарушение въззивницата сочи, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбите на чл.146, ал.1 т.5 от ГПК и чл.146, ал.2 от ГПК, т.к. не й е указал, че следва да доказва наличието на сключен колективен трудов договор /КТД/ в сферата на образованието, както и че не сочи доказателства за този твърдян от нея факт.

Относно нарушението на материалиня закон се сочи, че наличието на действащ КТД в сферата на образованието представлява част от обективното право по смисъла на чл.51б, ал.6 и ал.7 от Кодекса на труда /КТ/, което не подлежи на доказване в процеса, а първоинстанционният съд е следвало да издири обнародваният в Държавен вестник и публикуван на електронната 1 страница на ИА "Главна инспекция по труда" отраслов/браншови КТД в сферата на образованието и да приложи разпоредбата му, уреждаща размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на десет и половина брутни трудови възнаграждения.

Сочи се също така, че дори да се приеме, че съответната разпоредба от КТД е неприложима, то нарушението на материалния закон от първоинстанционния съд се изразява в неприлагане на разпоредбата на чл.219, ал.6 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, допълваща чл.222, ал.3 от КТ, съобразно която въззивницата има право на обезщетение в размер на десет брутни трудови възнаграждения.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде уважен в пълния му размер и за разликата над 16 416,24 лв. до 28 728,42 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, както и присъждането на направените от В.И.Ч. съдебни разноски.

В законоустановения срок насрещната страна С.у."М.Г." - *** не е представило отговор на въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяването на ново, с което предявеният от нея иск бъде уважен в пълен размер.

Въззиваемото средно училище не се представлява от законен или процесуален представител.

Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и приложимите материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

Първоинстанционният съд е би сезиран от В.И.Ч. с искова молба срещу С.у."М.Г." - ***, с която е бил предявен иск по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) за присъждане на сумата от 28 728,42 лв. представляваща обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ищцата е изложила твърдения, е била в трудово правоотношение с ответното училище за периода от 21.11.1994 г. до 15.07.2020 г., когато същото е било прекратено от работодателя на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ. През времетраенето на трудовото си правоотношение ищцата на два пъти е била уволнявана, но и двете уволнения са били признати по съдебен ред за незаконни и отменени, а В.И.Ч. е била възстановявана на заеманата от нея 2 допреди уволненията й длъжност „директор“.

Твърди, че при прекратяване на трудовото й правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст работодателят не й е начислил и изплатил полагащото й се обезщетение, дължимо на това основание.

Твърди също така, че същото следва да бъде в размер от 10,5 брутни трудови възнаграждения, т.к. ответното училище е страна по колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, предвиждащ именно такъв размер на обезщетението за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение месечното й брутно трудово възнаграждение е било в размер от 2 736,04 лв.

С подадения отговор на исковата молба С.у. "М.Г." е оспорило иска, като е възразило, че към момента на придобиване на правото на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст от страна на ищцата тя не се е намирала в трудово правоотношение с ответника, т.к. в периодите от уволненията й до възстановяванията й по съдебен ред на заеманата от нея длъжност „директор“ е била в трудови правоотношения и с други работодатели, поради което в последните десет години трудовият й стаж не е бил само при един и същ работодател.

Възразило е също така, че ищцата вече е упражнила правото си да получи обезщетението от друг работодател, както и че не е член на синдикална организация, страна по браншовия КТД и не се е присъединила към него.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично иска до размера на сумата от 16416,24 лв., представляваща брутното трудово възнаграждение на ищцата за шест месеца, и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер, т.к. е приел, че ищцата не е доказала наличието на КТД, предвиждащ по-голям размер.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства безспорно се установява, че страните са били в трудово правоотношение за периода от 1994 г. до 15.07.2021 г., когато е било прекратено от работодателя на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ.

През този период от време трудовото правоотношение на два пъти е било прекратявано от работодателя, но и двете уволнения на В.И.Ч. са били признати по съдебен ред за незаконни и съответно отменени, а въззивницата е била възстановявана на заеманата от нея допреди уволненията й длъжност „директор“.

За периода от 07.09.2013 г. до 08.11.2013 г. (през времетраенето на съдебното производство за отмяна на второто незаконно уволнение на въззивницата) В.И.Ч. е била в трудово правоотношение с Професионална гимназия по селско стопанство (ПГСС) – гр.Чирпан, като при прекратяване на трудовото й правоотношение с този работодател не й е било начислено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.

3

С разпореждане от 06.02.2014 г. на ТП на НОИ –гр.Стара Загора на В.И.Ч. е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

През периода на трудовото си правоотношение с въззиваемото средно училище В.И.Ч. е била член на Синдиката на българските учители (СБУ) към Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), в това число и за периода м.ІХ –м.ХІ 2020 г.

Към 15.07.2021 г. месечното брутно трудово възнаграждение на В.И.Ч. е било в размер на 2 736,04 лв.

От приетият от настоящата съдебна инстанция колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ДО1134/08.06.2020 г. се установява, че СБУ към КНСБ е страна по договора, а чл.31, ал.1 т.2 предвижда на работници и служители, членове на синдикалните организация, страни по договора, които са педагогически специалисти, които в последните си десет години от трудовия стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска образователна институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, да се изплаща обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ в размер на 10,5 брутни работни заплати.

При така установените относими факти въззивният съд намира жалбата за основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ предвижда правото на работника/ служителя на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Ако трудовият стаж на работника/ служителя през последните десет години е все при един и същ работодател, размерът на обезщетението е равен на брутното му трудово възнаграждение за шест месеца.

Съгласно чл.228, ал.2 от КТ размерите на обезщетенията по чл.222 от КТ, в т.ч. и по ал.3, се прилагат, доколкото в акт на министерския съвет, колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени поголеми размери.

В настоящият случай е безспорно, че към 15.07.2021 г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение на В.И.Ч. със С.у. "М.Г.", въззивницата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Въззивният съд приема, че към тази дата В.И.Ч. е имала трудов стаж в С.у. "М.Г." през последните десет години, т.к. макар, че въззивницата да е била уволнявана на два пъти, то с влизането в сила на конститутивните съдебни решения за отмяна на уволненията и възстановяването й в длъжност факта на прекъсване на трудовия стаж е отпадал с обратна сила, поради което следва да се приеме, че трудовото й правоотношение никога не е било прекъсвано.

Въззивният съд приема също така, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение В.И.Ч. е била член на СБУ на КНСБ, който от своя страна е бил страна по колективен трудов договор по смисъла на чл.228, 4 ал.2 от КТ.

Ето защо за определяне на размера на полагащото й се обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ следва да се приложи разпоредбата на чл. чл.31, ал.1 т.2 от колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ДО1-134/08.06.2020 г., предвиждащ същото да е 10, 5 брутни работни заплати.

Тъй като брутната работна заплата на въззивницата към 15.07.2021 г. е била в размер на 2 736,04 лв., то й полагащото й се и дължимо от работодателя С.у. "М.Г." обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е в размер на 28728,42 лв.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира оплакванията във въззивната жалба за постановяване на първоинстанционното решение при допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон за основателни, поради което то следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено ново, с което на въззивницата бъде присъдено обезщетение от още 12 312,18 лв. (дванадесет хиляди триста и дванадесет лева и осемнадесет стотинки), ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

Предвид изхода на делото следа да бъде отменено и определение № 261702/01.10.2021 г., с което е допълнено решение № 260606/05.07.2021 г. в частта му за разноските, като В.И.Ч. е осъдена да заплати на С.у. "М.Г." сумата от 952,13 лв. (деветстотин петдесет и два лева и тринадесет стотинки) - съдебно-деловодни разноски по съразмерност на отхвърлената част от иска.

Относно разноските и държавните такси:

При този изход на делото въззивницата – ищца в първоинстанционното производство, има право на разноски и пред двете съдебни инстанции в пълен размер.

В нейна полза следва да се присъдят допълнително разноски пред първата съдебна инстанция в размер от 815 лв. (осемстотин и петнадесет лева) до пълния размер на направените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение от 1670 лв. (хиляда шестстотин и седемдесет лева), както и разноските пред настоящата въззивна инстанция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за платено адвокатско възнаграждение.