Решение № 41 от 24.03.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Враца, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Милена Й. Софронова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500114 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 274/16.01.2024г., подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, ***, чрез адв. Е. Ц. от САК, срещу Решение № 254/13.12.2023 г. по гр. дело № 20231410100557 на PC Бяла Слатина, в неговата цялост, с което е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните П. Г. Н., ЕГН ********** от с. ***, обл. Враца, *** и „***“ ЕООД, че клаузата на чл.5, ал.1 от сключения между тях Договор № 1236197 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 02.02.2023г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника, е нищожна; осъдено е „***“ ЕООД, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да заплати на П. Г. Н., ЕГН **********, сумата 59,24 лева, представляваща дадена без основание по клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника по Договор № 1236197 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 02.02.2023г., ведно със законната лихва върху нея, 1 считано от датата на депозиране на исковата молба - 05.05.2023г. до окончателното й изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски в размер 300.00 лв., представляващи заплатена държавна такса и депозит за ССчЕ; осъдено е „***“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „***“ с ЕИК: ***, с адрес гр. София, ***, представлявано от адв. Д.

М. М. – управител, сумата 480.00 лева с ДДС за всеки от исковете, или общо 960 лева, за оказана правна помощ по делото на ищцата П. Г. Н..

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че не е правилен извода на съда, че годишният процент на разходите по кредита (ГПР) не съответства на действителните разходи по кредита. Посочва, че кредиторът има правен интерес от това задълженията на кредитополучателя по договора за кредит да бъдат обезпечени и твърди, че кредитополучателят е избрал да обезпечи задълженията си по него с обезпечение, предоставено от предложено юридическо лице (а не предложено от потребителя физическо лице).

Поддържа, че кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице в договора за предоставяне на поръчителство, в ГПР по кредита, но съгласно пap.1 от ДР на ЗПК не е имал право на това. Сочи, че обратно на изводите на съда, включването на клаузата за обезпечение чрез Фератум Банк (Малта) в чл.5 от Договора за кредит е следствие от направения от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения между страните. Поддържа, че дружеството е встъпило в правата на третото лице, осигурило обезпечение, със заплащането на дължимата му от кредитополучателя сума на основание чл. 73 ЗЗД във връзка с чл. 74 ЗЗД.

Оспорва неравноправност на клаузата за обезпечение, по смисъла на ЗЗП.

Изтъква, че при предоставяне на малки потребителски кредити, какъвто е предметът му на дейност, в немалка част от случаите същите не биват изплатени в срок, поради което в договорените между страните условия на договора за кредит е включено задължение за обезпечаване на отпуснатата сума. Искането до въззивния съд е първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск, като неоснователен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна П. Г. Н., с ЕГН **********, чрез адвокат М. е постъпил отговор, с който се излага становище 2 за неоснователност на въззивната жалба, подкрепено с подробни доводи, целящи да оборят всеки един от доводите, изложени във въззивната жалба.

Сочи се, че първоинстанционният съд е постановил решението си при спазване на материалните и процесуални норми, достигайки до правилни изводи, при което първоинстанционното решение е валидно, правилно и обосновано. Излага се, че дори и да се докаже, че има гарантиращо дружество, то това възнаграждение отново е приход за ответника, както и че е организирана мрежа от свързани дружества, с която се заобикаля разпоредбата на чл. 19 ЗПК, като привидно се спазват императивните разпоредби на закона, поради което целият договор е недействителен. В тази връзка допълва, че в конкретния случай е налице хипотеза на свързани лица, по смисъла на § 1, т.5 ДР на ТЗ. Искането към съда е първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски.

С въззивната жалба и с отговора не се посочват нови доказателства и не се правят доказателствени искания.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд – Бяла Слатина е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. Г. Н., с ЕГН **********, чрез пълномощника й Еднолично адвокатско дружество „***“, представлявано от адв. Д. М. М. – управител, срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София, с която са предявени иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.22 от ЗПК, вр. чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19 ЗПК за обявяване нищожност на клаузата на чл.5, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 1236197/02.02.2023г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника, и иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за 3 осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 40,00 лв. /частичен иск от 296,00 лв./, представляваща платена при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника по договор за потребителски кредит № 1236197/02.02.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба - 05.05.2023г. до окончателното й изплащане.

Първата претенция се основава на твърденията, че клаузата на чл.5, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 1236197/02.02.2023г. е нищожна като неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, не е формулирана по ясен и недвусмислен начин и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, както и че целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като същият не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК. Втората претенция се основава на твърденията, че сумата е платена при липса на основание въз основа на недействителна клауза по смисъла на чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, която е в противоречие с добрите нрави и цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и която е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП.

В хода на съдебното производство съдът на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД като цената на същия е увеличена до размер 59,24 лева.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от "***" ЕООД, в който се оспорват исковете като неоснователни и недоказани по изложените в него съображения. Ответникът признава, че между страните е сключен посочения по-горе договор със соченото съдържание. Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР и е посочен твърд лихвен процент. Излага и допълнителни съображения за неоснователност на претенциите. Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и са назначени и изпълнени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

С обжалваното решение първостепенният съд е уважил изцяло и двата иска като е споделил доводите на ищцата за нарушение на нормите на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 49,85 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/, на чл.10 ал.1 от ЗПК за сключване на договора по ясен и разбираем начин, поради което е приел, че договора е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК. Съдът е приел също, че клаузата на чл.5 от договора, предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за 4 поръчителство с „Ferratum Bank“, е неравноправна и поради това нищожна, поради противоречие с чл. 146 ал. 1 ЗЗП, че включването на тази клауза в договора за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 02.02.2023г. противоречи освен на закона и на добрите нрави, а също води и до заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради което е направил извод за основателност на предявения установителен иск. С оглед уважаване на иска за нищожност на клаузата на чл.5 от договора за кредит, съдът е приел, че платената от ищцата сума от 59.24 лева, е платена на отпаднало основание, поради което е уважил и иска по чл.55 от ЗЗД, като основателен и доказан.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема следното:

По делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд мотиви, довели до извода за недействителност на клаузата на чл.5 от сключения между страните договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 02.02.2023г., предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за поръчителство с „Multitude Bank“, на основание чл.

22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В отговор на наведените във въззивната жалба на ответното дружество оплаквания, съдът намира за необходимо да изложи допълнително следните фактически и правни съображения:

С оглед твърденията на ищцата в исковата молба и на ответното дружество в отговора, съдът намира, че по делото няма спор, че между страните е бил сключен Договор № 1236197 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 02.02.2023г., по силата на който „***" ЕООД, к а т о „заемодател“ е предоставил на ищцата П. Г. Н., в качеството на „заемател“, сумата 1000 лв., срещу поето от нея задължение да я върне в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, при уговорен лихвен процент от 3,38 % и ГПР 49,85%, като дължимата лихва за целия период е в размер 33,80 лв. или общо дължимата сума по кредита е 1033,80 лв.

В чл. 5 от договора е предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на кредитора.