Решение № 2264 от 21.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2264 гр. Пловдив, 21.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330109454 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Пловдивска консерва“ АД, ЕИК 115051642 против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ - София, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 59 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за съхранение на военновременни запаси от 14.03.2008 г., по силата на който съхранявал запас от гориво на ответника срещу възнаграждение. Договорът бил прекратен, считано от 01.01.2010 г., но ответникът не преместил горивото, поради което продължил да го съхранява. За процесния период 01.07.2017 г. – 31.12.2017 г. - само в собствени 13 бр. цистерни, при опазвано количество от 248,192 тона, със знанието на ответника, за което били съставени протоколи от митнически органи и такъв за отговорно пазене от 21.07.2011 г. Едва през м. 03.2022 г. горивото било вдигнато.

Поддържа да е налице обедняване, изразяващо се в невъзможността да ползва собствените си цистерни, тъй като били пълни с гориво на ответника, който неоснователно се обогатил, спестявайки разходи за плащане на наем.

Моли за присъждане на сумата от 13402,38 лева, с която ответникът неоснователно се обогатил за негова сметка, представляваща средния пазарен наем за периода 01.07.2017 г. – 31.12.2017 г. за ползването на собствените му цистерни, пълни с 248.192 т. гориво, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 29.06.2022 г., до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Възразява за липса на доказателства, че видът и количеството твърдяно гориво се съхранявало от ищеца, както и, че за исковия период се водело на отчет в 1 счетоводството му, като чужд запас на отговорно пазене. Съгласно представените протоколи, количеството гориво, преместено в резервоарите на ищеца, било 203.236 т., с изкл. на отнетото в ползва на Държавата, като за разликата до 248.192 т. липсвали доказателства да се опазва от него. Тъй като горивото било оставено за отговорно пазене на изп. директор на ищцовото дружество, на осн. чл. 107б ЗАДС, разпореждане със същото би било митническо нарушение, а съгл. чл. 107в ЗАДС, разходите за опазване на стоките, предмет на нарушение, били за сметка на митническите органи. С борсов договор от 17.02.2022 г., след разрешение от Агенция „Митници“, цялото налично количество ГПКЦ в размер на 178.740 т., съхранявано в резервоарите на ищеца, било преместено. Възразява, че количеството не отговаряло на посоченото в исковата молба – 248.192 т., като същото се съхранявало в 10 бр., а не в 13 бр. резервоари. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване. Сочи, че, неплащайки възнаграждение за съхранение на горивото, ответната агенция би се обогатила до размера на утвърдените пределни цени, но не и с претендираната от ищеца сума, която била определена на база пазарни аналози. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже, че за периода 01.07.2017 г. – 31.12.2017 г., в собствени на дружеството цистерни, находящи се в ......., е съхранявано гориво в твърдяното количество, собственост на ответника, при което последният се е обогатил, спестявайки разходи за плащане на наем за ползването им, т.е. обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, при липса на основание за разместване на имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на претенцията за исковия период.

В тежест на ответника е да докаже основание за съхранение на горивото в цистерни на ищеца за процесния период, а по останалите факти – да проведе насрещно доказване, както и да установи твърденията и възраженията си в отговора, а при установяване на елементите от фактическия състав на претенцията, следва да докаже плащане.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е бил сключен договор за съхранение на военновременни запаси от 14.03.2008 г., по силата на който ищецът съхранявал запас от гориво на ответника срещу възнаграждение – прекратен, считано от 01.01.2010 г.; за процесния период 01.07.2017 г. – 31.12.2017 г. само в собствени на ищеца резервоари било съхранявано гориво на ответника от най – малко 178.740 т., както и, че за процесния период не е била издавана заповед за преместване на горивото /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 1355/02.02.2023 г. – л.

162-163 и протоколно определение от 12.04.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Няма спор, че след прекратяване на сключения между страните договор за съхранение, в т.ч. за процесния период, горивото не е било преместено от възложителя 2

/такива доказателства са ангажирани за периода след м. 02.2022 г./.

От представения КП от 22.06.2010 г., съставен от служители на ответната агенция, се установява, че ищецът е съхранявал 969.358 тона дизелово гориво на ответника, от което 263 тона в собствена база, а 706.358 тона на наета площадка.

Според КП от 06.08.2010 г. - при извършена проверка, служители на ответната агенция са констатирали, че при ищеца се води на отчет промишлено дизелово гориво като военновременен запас от 969.358 тона, а при фактическото му измерване било установено такова от 969.546 тона, от които в резервоарите на територията на дружеството – 261.555 тона, а в тези на наетата площадка – 707.991 тона. С борсов договор от 25.08.2010 г. и анекс към него от 23.12.2011 г. агенцията е продала на трето лице 655.824 тона от съхраняваното от ищеца гориво.

От представения протокол от 01.06.2011 г. се установява, че митническите органи са оставили на отговорно пазене при ищеца тежки горива общо 203.236 тона и газьол общо 65.342 тона, задържани на основание чл. 107б, ал. 1 ЗАДС, намиращи се в резервоарите на наетата от ищеца площадка. Видно от приложените протоколи, съставени от митническите органи в периода 06.07.2011 г. – 15.07.2011 г., посочените горива са били преместени в 13 бр. резервоари, намиращи се в производствената база на „Пловдивска консерва“ АД, като с протокол от 21.07.2011 г. същите са били оставени на отговорно пазене при ищеца. Няма спор, а и от приложените писмени доказателства се установява, че с влязло в сила наказателно постановление в полза на Държавата е било отнето количеството газьол от 65.342 тона.

От изложеното може да се направи обоснован извод, че за процесния период ищецът е съхранявал в собствени цистерни общо 248.192 тона гориво, собственост на ответната агенция, доколкото от установеното с посочените КП общо количество от 969.358 тона е било продадено гориво 655.824 тона и отнето в полза на Държавата – 65.342 тона.

Горното се подкрепя и от приложеното писмо от 09.03.2022 г. от ДА „ДРВВЗ“, в което е посочено, че агенцията е собственик на нефтопродукта в резервоарите, находящи се на ГСМ площадката на „Пловдивска консерва“ АД и води на отчет при ищеца запас от газьол за промишлени и комунални цели /ГПКЦ/ в размер на 248.192 тона.

Ответната агенция е представила писмени доказателства, от които се установява, че с борсов договор от 17.02.2022 г. е продала на трето лице 248.192 тона ГПКЦ, като съгласно приемо-предавателни протоколи, съставени в периода 11.03.2022 г. – 23.03.2022 г. и доклад от 30.03.2022 г., от площадката на ищеца е било преместено цялото налично количество ГПКЦ, което е било в размер на 178.740 тона, вместо 248.192 тона. Действително приетите писмени доказателства установяват различно количество на горивото, находящо се в цистерните на ищеца, но те са неотносими към процесния период. Съставени са почти пет години след исковия, поради което не доказват количеството гориво, което е било съхранявано от ищеца, за периода 01.07.2017 г. – 31.12.2017 г.

Освен изложеното, следва да се зачете и СПН на влязлото в сила Решение на ПОС по в.гр.д. № 891/2022 г., с което е потвърдено Решение на ПРС по гр.д. № 10019/2021 г., постановено за същото вземане, между същите страни, на същото основание, но за предходния на процесния период, а именно 01.01.2017 г. – 30.06.2017 г. Съгласно чл.297 и чл.298 ГПК, това решение е задължително за страните и настоящият състав следва да го зачете относно изследваните факти. Според чл. 299, 3 ал.1 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван.

Решението на ПОС е формирало СПН, че за посочения период в собствените на ищеца резервоари са били съхранявани именно 248.192 тона гориво, собственост на ответната агенция. Процесната претенция е за периода, непосредствено следващ този по влязлото в сила Решение, като по делото не се твърди, нито установява в рамките му да е настъпила някаква промяна във фактическата обстановка, за да се приеме възражението, че количеството съхранявано гориво е било по – малко от установеното.

Настоящият състав не би могъл да приеме нещо различно, игнорирайки задължителната сила в отношенията между страните на влязлото в сила решение. В този смисъл е посоченото Решение на ПОС, както и Решение № 260565/21.04.2021 г. на ПОС по в.гр.д. № 451/2021 г., постановено също за предходен период, която практика се споделя и от настоящия съдебен състав. В тази връзка, възраженията на ответната агенция, касаещи вида и количеството съхранявано гориво, са неоснователни.

Съдът приема, че съхраняваното гориво за процесния период в цистерните на ищеца е в твърдяното количество от 248.192 тона, както и, че същото е собственост на ответника.

Не се споделят възраженията, че агенцията не следва да дължи разходите за съхранение на горивото, тъй като съгл. чл. 107в ЗАДС същите били за сметка на митническите органи, както и, че разпореждане с горивото би било митническо нарушение, тъй като на осн. чл. 107б ЗАДС същото било оставено за отговорно пазене на ищцовото дружество. Посочените разпоредби намират приложение до приключване на административнонаказателното производство. От приетите писмени доказателства е видно, че с окончателно Решение на Административен съд – Пловдив по к.н.а.х.д.№ 1493/14 г., е оставено в сила Решението на ПРС по н.а.х.д. № 4591/1 3 г., с което НП № 475/18.10.2011 г., с което е било постановено отнемане в полза на Държавата на 203.236 тона гориво, е било отменено, а с писмо от 09.10.2015 г. на началника на Митница Пловдив, на ДА „ДРВВЗ“ е указана възможността да предприеме съответните действия по отношение на посоченото гориво. Такива доказателства по реализация и преместване на горивото бяха ангажирани за след крайния момент на процесния период.

Ето защо, ответната агенция не установява наличие на основание за съхранение на горивото в цистерни на ищеца за исковия период.

Относно размера на претенцията е прието заключение на ССЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. Вещото лице след извършени проверки е посочило, че за периода средният месечен пазарен наем за съхранение на горивото възлиза на 13402,38 лева, съвпадащ с търсената сума.

Възражението на ответната агенция, че същата би се обогатила до размера на утвърдените пределни цени, но не и със сочената от ищеца сума, не може да се приеме, доколкото отношенията между страните имат извъндоговорен характер и за тях е неприложима специалната регламентация, относима при сключване на договори между Държавната агенция и външен съхранител. Ответната агенция е ползвала без основание собствените на ищеца цистерни за съхраняване на горивото си, с което се е обогатила за негова сметка, а ищцовото дружество – обеднило, т.к. е било лишено от възможността да ги ползва. Размерът на обедняването/обогатяването се установява от ССЕ.