Решение № 3075 от 18.05.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 18.05.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 1223/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от Р.И.С., ЕГН********** против У. „А.” ЕАД с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от непредприемане от страна на персонала на ответната болница на необходимите действия за оказване на адекватна медицинска грижа, отказ от провеждане на лечение по клинична пътека и неприемането му за лечение в ответната болница, в резултат от което не е бил излекуван и е настъпило драстично влошаване на здравословното му състояние, наложило постъпването му за лечение в друга болница, с което е бил застрашен животът му.

В исковата молба ищецът излага, че на 30.11.2017 г. е постъпил по спешност в отделение по Кардиология на Александровска болница в тежко здравословно състояние. Същият ден му била направена коронарография на сърцето и 10 часа по-късно е бил „брутално“ изписан от болницата, във влошено здравословно състояние – с кръвохрачене, висока температура 39.6 градуса и висока кръвна захар, без да му се позволи да продължи да се лекува по клинична пътека поради това, че е затворник и изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене, 6 група. Твърди, че впоследствие бил преместен в Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода. Поддържа, че с тези брутални действия служителите на Александровска болница са застрашили тенденциозно живота му и се наложило да постъпи в друга болница в Плевен в отделение по Пневмология, където лекарите му спасили живота. Твърди, че в резултат от тези действия на ответната болница изпаднал в психическа депресия, от това, че животът му е в опасност и е застрашен. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

Ответникът

У. „А.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. В тази връзка се излага, че на 30.11.2017 г. ищецът е бил приет за лечение в Клиниката по кардиология на У. „А.” ЕАД по повод на оплаквания от болка в гърдите при минимално физическо усилие от 1-2 год., а от 2-3 дни е с чести рецидиви на гръдната болка в покой на фона на пореден пристъп на високо често предсърдно мъждене. При снетата анамнеза в приемния кабинет предвид изразените оплаквания, пациентът е бил настанен за лечение по Клинична пътека № 25. В същият ден на пациента са били извършени всички лечебно – диагностични процедури и е започната медикаментозна терапия, в резултат на което същият е възстановил синусов ритъм.

С оглед на наличната стенокардна симптоматика и поради рисковия профил при пациента е бил оценен висок непосредствен коронарен риск и на 30.11.2017 г. е била направена коронарография с данни за двуклонова коронарна болест при ангиографски гранични стенози на лява дисцендираща артерия и дясна коронарна артерия.

Твърди се, че на пациента е била предложена допълнителна функционална оценка на стенозите на коронарните артерии за преценка на необходимостта от поставяне на стент и диагностична каротидография, които не са били проведени поради отказ от страна на пациента, който е обективиран в медицинската му документация.

След процедурата е взето решение за консервативно поведение с контрол на рискови фактори като предвид рецидивиращо предсърдно мъждене е била назначена ефективна антикоагулантна профилактика със „Синтром“.

Твърди се, че по време на хоспитализацията на ищеца в болницата е получено обаждане от дежурен служител на Главна дирекция „Охрана“, който е уведомил, че на лицето предстои изтърпяване на наказание лишаване от свобода и е било разпоредено, че присъдата следва да бъде изтърпяна.

Поддържа се, че на 01.12.2017 г. на проведената визитация е бил обсъден здравословният статус на пациента и е взето решение, че е налице стабилизиране на състоянието му, което позволява превеждането му в болницата на Централния затвор за продължаване на лечението, за което му е била назначена съответна медикаментозна терапия и същият е бил изписан на 01.12.2017 г.

В тази връзка ответникът излага, че в Клиниката по кардиология е била оказана адекватна медицинска грижа за пациента и са били положени всички необходими медицински грижи, при спазване на утвърдените медицински стандарти и добра медицинска практика. С оглед на изложеното излага, че не са извършени нарушения на основните принципи, заложени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ, които да обосноват наличие на отговорност за непозволено увреждане по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД от страна на ответната болница. В тази връзка ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен и претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените доказателства по делото – История на заболяването, изследвания и Епикриза, изх.

№ 32095/2527 от У. „А.“ ЕАД е видно, че на 30.11.2017 г. ищецът Р.И.С. е постъпил за лечение в Клиниката по кардиология по повод на оплаквания от болка в гърдите при минимално физическо усилие от 1-2 г., а от 2-3 дни с чести рецидиви на гръдна болка в покой. На 29.11. е бил с фебрилитет до 39 градуса, а на 30.11. с изразен задух, с кръвно налягане АН 130/90. Направена е ЕКГ с пристъпно предсърдно мъждене – честота до 130 уд./мин. В анамнезата на пациента е отбелязано, че през м. 12.2016 г. е хоспитализиран във ВМА по повод стенокардна симптоматика, проведена е СКАГ - с данни за 30 – 40 % плаки на ЛАД и 40-50 % плаки на ДКА. От 1-2 години с рецидивиращо предсърдно мъждене.

Провежда антикоагулантна профилактика със Синтром. С дългогодишна артериална хипертония с максимални стойности на АН 210/120 mmHg.

Фамилно обремен. Със захарен диабет тип 2 от 3 г., а от м. май на инсулинолечение. Преживял е 2 исхемични мозъчни инсулта през 2016 г. и 2017 г. Данни за стеноза на лява каротидна артерия. ХОББ – смесена форма. Бронхиектазна болест. Известен фибросарком на дясна подбедрица, проведени операции и последващо лъче лечение и химиотерапия. Чернодробна стеатоза.

Видно от епикризата и от приложените медицински документи към ИЗ № 32095/2527 на пациента са били проведени лабораторни изследвания, ЕКГ, Ехокардиография, Доплер на каротидни артерии, Рентгенография на сърце и бял дроб. В епикризата е отбелязано, че пациентът отказва функционална оценка на коронарната болест и каротидография. Проведено е медикаментозно лечение на пациента с назначена терапия.

С оглед на симптоматиката е оценен висок непосредствен коронарен риск и от медицинска гледка точка е направена преценка, че са налице индикации за извършване на Селективна коронарна ангиография, при която са консатирани данни за двуклонова коронарна болест при гранични стенози на ЛАД и ДКА. Съгласно отбелязването в епикризата поради отказ на пациента не се е провела функционална оценка на стенозите. Обсъдено е пациентът да остане на оптимално медикаментозно лечение предвид липса на сигнификантни стенози по коронарните артерии със строг контрол на рисковите фактори.

В епикризата е отбелязано, че поради форсмажорни обстоятелства, свързани с извършено от пациента тежко престъпление от общ характер и оставащо за изтърпяване 11 г. наказание – „лишаване от свобода“ след координация с Главна дирекция „Охрана на съдебната власт“, същият се превежда в болницата на Централния затвор. С оглед висок тромбогенен риск, при рецидивиращо предсърдно мъждене и преживян белодробен тромбемболизъм показан за антикоагулантна профилактика със Синтром при стриктен контрол на INR 2,0 – 3,0.

Поради данни за възпалителна активност е започната антибактериална терапия. В епикризата е отбелязано, че следва да продължи антибиотична профилактика 3 дни с Азакс 1 к 500 мг дневно. Видно от епикризата, пациентът е изписан без гръдна болка, хемодинамично стабилен, АН 130/80 mmHg, със стабилен синусов ритъм, без данни за белодробен застой, афебрилен, контактен и адекватен с назначение да продължи изписаната терапия с поддържащо лечение.

От Епикриза изх. № 497/302, издадена от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода, Вътрешно отделение е видно, че ищецът е постъпил за лечение на 01.12.2017 г., насочен от Клиниката по кардиология и е изписан на 04.12.2017 г..

Видно от епикризата, същият е бил в увредено общо състояние с фебрилитет до 38,5 и е отбелязано, че се касае за хронично болен пациент на поддържаща терапия, назначена от УМБАЛ „Александровска“. В епикризата е отбелязано, че при престоя във Вътрешно отделение, пациентът е отказал вливане на медикаменти венозно и корекция на назначената терапия. На 04.12.2017 г. е настоял за изписване срещу подпис. Взето е решение да остане на назначената му терапия и диспансерно наблюдение от лекаря при затвора.

Видно от приложената

Епикриза изх. № 45082, издадена от Клиника по пневмология и физиатрия „проф. д-р С.Т.“ – гр. Плевен ищецът е постъпил за лечение на 12.12.2017 г. и е изписан на 19.12.2017 г. с диагноза при постъпване: Бронхиектатична болест.

Кръвохрачене. Изписан е с диагноза: БТЕ-микроемболична, хронично рецидивираща форма. Бронхиектатична болест. ОСА. Състояние след кръвохрачене. Постъпил е по повод на оплаквания от 2 седмици от задух и кашлица с експекторация на кървави храчки и повишаване на температурата до 39 С и болки в гръдния кош. След обсъждане е прието, че пациентът е с данни за БТЕ. След проведено медикаментозно лечение пациентът е изписан в клинично стабилно състояние и назначена последваща терапия.

По делото е представено Експертно решение на ТЕЛК № 1004 от 052 от 16.03.2017 г., видно от което на ищеца Р.И.С. е била определена 100 % т.н.р. без чужда помощ след преосвидетелстване за срок от 2 години, като състоянието на същия до датата на експертизата е било 95 % т.н.р.

Видно от представената по делото Епикриза от МБАЛ „Свети Панталеймон – Пловдив“ ЕООД, изх.

№ 9620/2561 на 28.09.2019 г. ищецът е постъпил по спешност за лечение поради внезапно прилошаване на фона на високи стойности на RR, схващане и изтръпване на десни крайници. По време на лечението са извършени редица изследвания и е назначена медикаментозна терапия. Прието е, че се касае за исхемичен мозъчен инсулт в басейна на ЛСМА на базата на атеросклероза при наличие на артериална хипертония. На 02.10.2019 г. ищецът е бил изписан с подобрение в стабилизирано общо състояние.

От Епикриза ИЗ

№ 65373/575 от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, Клиника по физикална и рехабилитационна медицина се установява, че на 14.10.2019 г. ищецът е постъпил поради оплаквания от затруднение в движението на десни крайници. Проведени са изследвания, рехабилитационна програма и медикаментозно лечение, в резултат от което се е подобрило състоянието му и мускулният тонус на десните крайници и се е увеличила мускулната сила на левите крайници и на 21.10.2019 г. ищецът е бил изписан.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, чието заключение се кредитира от съда като компетентно и обективно дадено. Съгласно изготвеното заключение животът и здравето на пациента Р.С. не са били увредени в Кардиологичната клиника в УМБАЛ „Александровска“ и той е бил изписан с подобрение. Съгласно експертизата ищецът е постъпил с абсолютна тахиаритмия при предсърдно мъждене с пулс 140-150/мин и произтичащите от това прояви на левостранна сърдечна недостатъчност, по повод на което е приет за лечение по клинична пътека. На същия са били направени лабораторни изследвания, ЕКГ, рентгенография на сърце и бял дроб и в рамките на няколко часа е осъществено медикаментозно възстановяване на нормален синусов ритъм с пул 60 у/мин. и е отзвучавал задухът, провокиран от високия пулс.

Ехокардиографията е била нормална, а белодробното налягане гранично.

Лабораторните показатели са били в нормални стойности. Осъществена е била и селективна коронарография, от която са били установени гранични 50% стенози на две от коронарните артерии, а плаките са били стабилни – без да крият риск. Съгласно заключението на експерта преценката за необходимостта от стентиране се извършва в планов порядък и се преценява след стрес ЕхоКГ, което също може да се осъществи планово. Съгласно отбелязаните данни в епикризата, която е подписана от самия ищец, същият е отказал тези изследвания и няма възражение от негова страна срещу този факт. При ищеца е бил определен рискът за тромбози и от кървене при провеждането на антикоагулантна терапия и е било назначено лечение.