Решение № 798 от 11.10.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. Добрич, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20233230102428 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Добруджанска спестовна каса”, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „Отец Паисий” № 16, ЕИК 124032356 срещу Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с.

****, ул. „Първа“ № 56 и И. Д. П., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул.

„Деветнадесета“ № 10, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца следните суми, дължими по договор за заем № 602/09.04.2021 г:

1) 755, 00 лева, представляваща главница по договор за заем № 602/09.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.09.2023 г. до окончателно погасяване на задължението;

2) 30, 00 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за заем № 602/09.04.2021 г., за периода от 16.08.2021 г. – 12.04.2023 г.;

3) 145, 00 лева, представляваща неустойка по договор за заем № 602/09.04.2021 г., за периода от 16.08.2021 г. – 12.04.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между Кооперация

„Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Добруджанска спестовна каса” и Б. Б. е бил сключен договор за заем 602/09.04.2021 г. По силата на съглашението на ответника е била предоставена заемна сума от 1000, 00 лева, а последният се е задължил да я върне заедно с 1 възнаградителната лихва от 14, 5 % до 09.04.2022 г. Сочи се, че поради неизпълнението на ответницата е начислена неустойка в размер от 145, 00 лева за периода от 16.08.2021 г. – 12.04.2023 г. Същата се дължи на основание чл. 10 от договора. Дневният лихвен процент се получава, като се раздели годишният лихвен процент по заема, завишен с 20% на числото 365.

На 09.04.2021 г. е сключен и договор за поръчителство с ответницата И. П.. Последната се е задължила да отговаря солидарно за задълженията на Б.

Б. по процесния договор.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат О. Б., който поддържа исковата молба в частта срещу Б. Б.. Претендират се разноски.

Особеният представител е подал отговор в законоустановения едномесечен срок. Оспорва твърденията от исковата молба. Заявява, че исковете са недопустими. Счита, че искът срещу И. П. е недопустим, тъй като е предявен след преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Исковата молба е депозирана на 20.09.2023 г., а падежът на последната заемна вноска е настъпил на 09.04.2022 г.

Според особения представител, договорите за заем и поръчителство са нищожни.

На тази основа се прави искане за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете. В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че исковете са допустими, се прави искане за отхвърлянето им като неоснователни.

Ответникът не се явява в съдебно заседание. Особеният представител – адвокат Л. В., депозира молба за отхвърляне на исковите претенции.

С влязло в сила протоколно определение от двадесет и седми юни производството е прекратено в частта на претенциите срещу И. П..

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за заем № 602 се установява, че на 09.04.2021 г. между ищеца и Б. Б. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което първият е предоставил на ответника заемна сума в размер на 1000, 00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 14, 5 % и годишен процент на разходите от 18, 95 %. Ответникът се е задължил да върне заемната сума, ведно с възнаградителната лихва, на дванадесет вноски, в срок до 09.04.2022г. Съгласно чл. 10 от договора „При просрочване на погасителни вноски (по главница и/или лихви) се начислява наказателен лихвен процент за забава върху просрочената погасителна вноска в размер на лихвата по заема за съответния период, завишена с надбавка от 20 % върху просрочената сума“.

По делото не е спорно, а и от удостоверителното изявление в договора се установява, че ответникът е усвоил заемната сума при подписването му на 2

09.04.2021 г.

До Б. Б. е изпратено писмо с изх. № 25/16.11.2022 г., което обаче не е получено, тъй като не е открит на адреса си. Със същото ищецът е направил опит да уведоми ответника за размера на задълженията по договора, както и че срокът по кредита е изтекъл.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. От същата става ясно, че ответникът Б. е погасил част от задълженията си по кредита – 305, 00 лева. Според заключението на вещото лице, неплатени са останали главница от 753, 13 лева и възнаградителна лихва от 29, 11 лева, за периода от 20.09.2021 г. до 09.04.2022 г. Експертът е изчислил, че дължимата неустойка възлиза на 202, 22 лева, за периода от 16.08.2021 г. – 12.04.2023 г.

Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 10 от договора за заем.

По иска за главницата по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Добруджанска спестовна каса” по договор за заем; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата.

В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на договор за заем № 602/09.04.2021 г. Установи се, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора и ответникът е усвоил заемната сума от 1000, 00 лева. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза стана ясно, че е непогасена част от главницата в размер на 753, 13 лева. Ответникът, от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се установи, че е платил процесната сума.

Съдът счита, че изискуемостта на целия кредит е настъпила на 09.04.2022 г., когато е падежът на последната вноска. При това положение се налага изводът, че искът за главницата трябва да бъде уважен за сумата до 753, 13 лева. В останалата част, за разликата до 755, 00 лева, претенцията подлежи на отхвърляне.

По иска за възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Добруджанска спестовна каса” по договор за заем; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на 3 възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на претендираната лихва.

Част от предпоставките за уважаване на претенцията се припокриват с тези по иска за главницата, поради което не е необходимо повтарянето им. От договора се установи, че страните са уговорили за ползването на паричната сума да бъде плащана възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 14, 5 %. От изчисленията на вещото лице стана ясно, че за периода от 20.09.2021 г. – 09.04.2022 г. се дължи възнаградителна лихва от 29, 11 лева.

Следователно, искът за възнаградителна лихва следва да бъде уважен за сумата до 29, 11 лева и за периода от 20.09.2021 г. – 09.04.2022 г. За разликата до 30, 00 лева, както и за периода от 16.08.2021 г. до 19.09.2021 г. и за периода от 10.04.2022 г. до 12.04.2023 г., претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съдът не споделя становището на ответната страна за нищожност на договора. Не е налице противоречие на възнаградителната лихва с добрите н р а в и . Нормотворецът не е ограничил размера на договорното възнаграждение, както го е направил за законната лихва. Следователно, приложим е принципът на свободно договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, но при съблюдаване на добрите нрави и повелителните норми на закона. В съдебната практика е застъпено становище, че възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Настоящият състав също възприема това становище.

От Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения се извежда, че размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. На 01.01.2021 г. основният лихвен процент на БНБ е бил 0.00. Следователно, към момента на сключване на договора за потребителски кредит законната лихва е била 10, 00 %. При възнаградителна лихва от 14, 5 % е видно, че същата не е по-голяма от трикратния размер на законната лихва. Оттук се заключава, че договорното възнаграждението не противоречи на добрите нрави. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС - Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№ 315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о.

По иска с правно основание по чл. 10 от договора за заем е в тежест на ищеца да установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното задължение и размер на вземането за мораторна лихва.

Обезщетения за забава се претендират за периода от 16.08.2021 г. – 12.04.2023 г. Установи се, че последното плащане по кредита е извършено преди 18.06.2021 г. Експертът е изчислил, че за периода от 16.08.2021 г. – 12.04.2023 г. размерът на дължимото обезщетение възлиза на 202, 22 лева. Ето защо, искът по чл. 10 от договора за заем следва да бъде уважен в цялост.

По отношение на разноските:

4

При този изход на спора, в полза на ищеца и на ответника се поражда правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от претенцията.

Пред настоящата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 1450, 00 лева (държавна такса в размер на 150, 00 лева; адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лева; депозит за вещо лице в размер на 400, 00 лева; депозит за особен представител в размер на 400, 00 лева).

Ответната страна не е представила доказателства за разноски.

В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски за първоинстанционното производство в размер на 1445, 70 лева.

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „Първа“ № 56 да заплати на Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Добруджанска спестовна каса”, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „Отец Паисий” № 16, ЕИК 124032356, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 753, 13 лева, представляваща главница по договор за заем № 602/09.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.09.2023 г. до окончателно погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 753, 13 лева до пълния претендиран размер от 755, 00 лева.

ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „Първа“ № 56 да заплати на Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Добруджанска спестовна каса”, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „Отец Паисий” № 16, ЕИК 124032356, на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, сумата от 29, 11 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за заем № 602/09.04.2021 г., за периода от 20.09.2021 г. до 09.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 29, 11 лева до пълния претендиран размер от 30, 00 лева, както и в частта за периода от 16.08.2021 г. до 19.09.2021 г. и за периода от 10.04.2022 г. до 12.04.2023 г..

ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „Първа“ № 56 да заплати на Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Добруджанска спестовна каса”, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „Отец Паисий” № 16, ЕИК 124032356, на основание чл. чл. 10 от договор за заем № 602/09.04.2021 г., сумата от 145, 00 лева, представляваща неустойка по договор за заем № 602/09.04.2021 г., за периода от 16.08.2021 г. – 12.04.2023 г.