Решение № 729 от 19.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Бургас, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20232120202226 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „ОБРАЗЦОВА АПТЕКА СЛАВЕЙКОВ” ЕООД с ЕИК 147224508, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ №96 представлявано от управителя К. Х. Д. против наказателно постановление № 1226-F566182 от 23.10.2020г., издадено от зам.директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл.5 ал.4 т.2 КСО, във връзка с чл. 2 ал.2 и чл.3, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.), на основание чл.355 ал.1 КСО, на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.

В жалбата се иска отмяна на НП. Навеждат се доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, изпраща упълномощен процесуален представител-адвокат, който поддържа жалбата с изложените в нея оплаквания.

1

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител-юрисконсулт, намира жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Жалбата е процесуално допустима – изхожда от легитимирано да обжалва лице, подадена е в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 от ЗАНН, пред материално и териториално компетентен съд и срещу годен за съдебно обжалване по този ред акт, а разгледана по същество е и основателна.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „ОБРАЗЦОВА АПТЕКА СЛАВЕЙКОВ” ЕООД с ЕИК 147224508, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ №96 представлявано от управителя К. Х. Д. е данъчно задължено лице, има качеството „осигурител” и към м.юни на 2020 г., а и понастоящем е надлежно регистрирано в ТД на НАП-гр.Бургас.

На 28.07.2020 г. дружеството подало в ТД на НАП-гр.Бургас декларация образец №6 по смисъла на чл. 2 ал.2 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.), съдържаща данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд ”Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ГВРС) за всички лица, подлежащи на осигуряване, и общия размер на дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения, отнасящи се работещите по трудов договор в „ОБРАЗЦОВА АПТЕКА СЛАВЕЙКОВ” ЕООД с ЕИК 147224508, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ №96 представлявано от управителя К. Х. Д. за периода м.юни 2020г. В декларацията като дата на начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения на работещите била посочена датата 30.06.2020г.

Декларацията била изпратена по интернет с КЕП и е била надлежно приета под вх. № 02000203289079 от 28.07.2020г.

При обработването на данните служителите по приходите констатирали, че декларацията е подадена след изтичане на нормативно определения срок-27.07.2020г и са налице данни за извършено административно нарушение. При тези обстоятелства на 21.08.2020г С. Х. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, в присъствие на управителя на дружеството, съставила срещу „ОБРАЗЦОВА АПТЕКА СЛАВЕЙКОВ” ЕООД с ЕИК 147224508, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ №96 акт за установяване на административно нарушение № F566182 (л.16) за това, че дружеството не е 2 подало в срок декларация образец №6 за м. юни 2020г., което е следвало да се извърши най-късно до 27.07.2020г., с изрично посочване, че срокът за подаване на такава декларация е последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими, и че въпросната декларация е подадена и приета на 28.07.2020г. Нарушението било квалифицирано по чл.5 ал.4 т. 2 от КСО, във връзка с чл. 2 ал.2 и чл.3, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу акта не постъпили писмени възражения.

Като взел предвид акта, възражението по него и другите писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление на 23.10.2020г. (л.15 от делото), при пълна идентичност във фактическото описание и правната квалификация на нарушението, с приложение на санкционната разпоредба на чл. 355 ал.1 от КСО, с която на дружеството било наложена наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.

Описаната фактическа обстановка, по която няма спор между страните, съдът извлече от събраните в производството писмени и гласни доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка и допълнително събраните в съдебното производство.

При изложената фактология съдът прие, че описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение действително е било осъществено от дружеството-жалбоподател и за този факт не се спори.

Бидейки „осигурител” по отношение на работещите по трудов договор лица, дружеството-жалбоподател е следвало да подаде декларация образец № 6 за м. август 2019г. в сроковете, предвидени в чл.3, ал.3 т.1 от Наредба № Н8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.). Съгласно действащата към датата на изпълнение на това задължение редакция на разпоредбата на чл.3, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ, крайният срок за подаване на декларация образец №6 за процесния период е датата 27.07.2020г., с оглед посочената в подадената от дружеството декларация дата на начисляване на заплатите-30.06.2020г.

Няма спор, че дружеството-жалбоподател е надлежно регистрирано в ТД на НАП-гр.Бургас като данъчен субект, включително като осигурител. В информационната система на НАП несъмнено се съдържат данни за подадените от субектите справки образец 1 и образец 6, както и за актуалното състояние на всички действащи трудови договори за всеки регистриран осигурител, включително за жалбоподателя „ОБРАЗЦОВА АПТЕКА СЛАВЕЙКОВ” ЕООД с ЕИК 147224508. Ето защо не може да има спор, че с подаването на декларация образец №1 за м.юни 2020г., нарушителят 3

„ОБРАЗЦОВА АПТЕКА СЛАВЕЙКОВ” ЕООД с ЕИК 147224508 е бил известен на органите на приходната администрация, а с оглед последния възможен срок за законосъобразно подаване на декларация образец №627.07.2020г, за приходната администрация е било едновременно обективно възможно, и правно задължително да контролира нейното своевременно подаване, респективно да санкционира неподаването й в срока. Срокът по чл.34 ал.1 изречение второ предл. 1 от ЗАНН за установяване на нарушението и нарушителя е започнал да тече от деня, следващ изтичането на последния ден от срока за подаване на декларацията, т.е. от 27.07.2019г и към 21.08.2020г не е бил изтекъл и за деянието е бил съставен акт по реда на чл.

36 ал.1 от ЗАНН. От формална страна и акта, и НП съдържат изискуемите от закона реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И двата акта са съставени в сроковете на чл.34 ЗАНН и от компетентни органи (по аргумент на Заповед ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г (лист 19 и 20 от делото). По несъмнен начин се доказа извършеното от дружеството нарушение на чл.5 ал.4 т.2 от КСО вр. чл.2 ал.2 ,чл.3 ал.3 т.1 от Наредба №Н-18/29.12.2005 г на МФ. Нарушението е извършено в условията на безвиновна отговорност характерна за нарушителите ЮЛ.

Въпреки това БРС намира, че деянието съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН .

Съгласно Тълкувателно Решение №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс , чиито разпоредби, с ъ гл а с н о чл.11 ЗАНН , се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено 4 административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр.чл.11 ЗАНН.

Действително, деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. Вярно е и че значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи осигурителната/данъчната дисциплина на задължените лица е завишена и за съставомерността на деянието е без значение дали са настъпили вреди последици или не. В конкретния случай обаче, съдът не може да не отчете, че не са възникнали никакви вредни последици за фиска. До съставяне на АУАН се е стигнало не поради активността на АНО, а поради това, че добросъвестно и след като е констатирал пропуска си жалбоподателят е изпратил подписани с КЕП двете декларации –1 и 6. Видно от представените доказателства жалбоподателят е коректен платец, като досега винаги срочно и качествено е изпълнявал задълженията си, както и е платил дължимите осигурителни вноски и то преди съставяне на АУАН и издаване на НП, а самата декларация е била подадена малко след крайния срок (няколко часа) към момента на съставяне на АУАН нарушението вече е било отстранено. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е първа противоправна проява. Освен това съдът взе предвид и представените нови писмени доказателства относно подаване на декларация образец 1 която е подадена заедно с тази образец 6.

Двете декларации са подадени малко след полунощ на 27 срещу 28 юли на 2020г. За закъснението за подаването на декларация образец 1 АНО не е съставил акт, а само е предупредил жалбоподателя, докато за декларация образец 6 е съставил акт. На база на тези факти, съдът счита, че административното наказание в този конкретен случай се явява неоправдано и самоцелно, като същото не би способствало за постигане на законово 5 определените цели.

Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение.