Определение № 180 от 11.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20265000600210 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

С Определение № 294 от 30.03.2026 г. по ЧНД № 463/2026 г. на Пловдивския окръжен съд, на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК е потвърдено постановление от 25.02.2026 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателно производство по ДП № 580/2025 г. на Първо РУ МВР – Пловдив, водено срещу Й. К. П. за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3, вр. чл.115 от НК с пострадал Г. В. Н..

Недоволни от определението са останали наследниците на пострадалия Г. В. Н. – В. Г. Н. и М. Г. З., които са го обжалвали, чрез своя повереник – адв.

А. Б. от АК - * с искане за отмяна, поради неговата неправилност и необоснованост, както и да се отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и върне делото с указания за извършване на допълнителни действия по разследване, за да се изясни обективната истина.

В жалбата се акцентира на обстоятелството, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е достигнал до извода си за потвърждаване на прокурорския акт, излагайки абсолютно декларативно мотиви, които не са резултат на задълбочен фактически и правен анализ. Според тях, съдът необосновано е игнорирал искането им за назначаване на изцяло нова повторна психиатрично-психологична експертиза, която да отговори на 1 въпросите поставени на първоначалната експертиза, както и по-задълбочено да се обсъдят признаците и симптомите на заболяванията на обвиняемия, какво е тяхното отражение върху интелектуалното му състояние и поведение, дали към инкриминираната дата е бил нарушен интелектуалния и волеви моменти като елементи от „юридическия критерий“ и до каква степен. В основата на това тяхно твърдение стои приложената по делото епикриза от м. март 2025г., изготвена от д-р А. К., в която е преценено, че за последно обв. П. е бил диагностициран с „*“, което е в ремисия. Тази констатация е в пълно противоречие с изводите на вещите лица от назначената експертиза, които без да изследват задълбочено здравословното състояние на обвиняемия и представената медицинска документация са му поставили изцяло нова диагноза за „*“, наложило извода за неговата невменяемост. Затова се иска отмяната на атакувания съдебен акт и постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство като продължи разследването по случая, с назначаването на повторна комплексна СППЕ, да се проведе допълнителен разпит на дъщерята на обвиняемия П. – св. Н. П. и разпит като свидетел на лекуващия го лекар д-р А. К. за здравословното му състояние; за изискване на допълнителна информация за здравния му статус от Психиатричната болница в Ловеч, където е настанен, както и за удостоверяване на психичната му годност, тъй като е бил професионален шофьор от сектор „*“ при ОДМВР –*.

На ОП - Пловдив е изпратено по надлежния ред съобщение за постъпилата частна жалба, но не е изразено становище.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но разгледана по съществото си е неоснователна.

Първоинстанционното производство е проведено по реда на чл.243, ал.5 от НПК по подадена жалба от адв. А. Б. от АК – *, като повереник на наследниците на пострадалия Г. Н. – В. Н. и М. З., с която е поискано атакуваното постановление да бъде отменено, поради неговата неправилност и незаконосъобразност, а делото да се върне на прокурора с даване на 2 задължителни указания.

Съдебният контрол в производството по чл. 243, ал.4 - 8 от НПК на постановлението за прекратяване на наказателното производство обхваща неговата обоснованост и законосъобразност. Това налага да се проверят, дали установените по делото фактически положения, обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал. И ако доказателствата не са обсъдени надлежно в тяхната цялост и взаимовръзка, с оглед на направените правни изводи от прокурора, налице е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.

С постановление на наблюдаващият прокурор, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство, станало обект на първоинстанционен съдебен контрол от Окръжен съд Пловдив.

Направените изводи в определението, предмет на настоящото въззивно производство, следва да бъдат споделени изцяло.

Внимателният и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства водят до единствения възможен и категоричен извод, че всички поставени въпроси в подадената частна жалба са били убедително изяснени от органите на досъдебното производство.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът задълбочено е анализирал гласните и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като ги е съпоставил със заключенията на вещите лица.

В постановлението подробно е проследена хронологията на развитие на ДП, образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК с протоколи за оглед на местопроизшествие, както и за претърсване и изземване, като е наблюдавано от ОП - Пловдив, срещу Й. К. П. за това, че на 19.09.2025г. в с. *, об. * , умишлено е умъртвил Г. В. Н. с особена жестокост – престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3, вр. чл.115 от НК.

Въззивната инстанция намира, възприетата фактическа обстановка в постановлението за прекратяване и в определението на окръжния съд, че кореспондира изцяло със събраните по делото доказателства.

Обв. Й. П. и неговата майка - св. Н. Л., живеели в къща в с. *, обл. *.

3

П. страдал от психично заболяване с диагноза „*“, за което се лекувал в ЦПЗ - Пловдив през 2014г. и през м. март 2025г. Когато приемал лекарствата си той бил добре, но ако не ги пиел споделял на майка си, че чува гласове, ставал нервен и избухлив. През по-голямата част от времето си говорел за извънбрачни деца, които имал от различни жени. Искал да припознава дъщерите на жени от селото. Казвал, че „някои“ /обикновено имал предвид баща си, преродения му брат и Г. В. Н./ изнасилили жените му. Самият обвиняем имал разтрогнат брак, от който имал две деца - син и дъщеря.

Към месец септември 2025г. П. работел в *. На 19.09.2025г. той отишъл на работа за времето от 06,00ч. до 14,00ч. Сред работещите в смяната бил и св. В. Ю., който не общувал с обвиняемия. Към 11,00ч. Ю. отишъл в столовата и седнал на една маса. Малко след това влязъл обвиняемия, който седнал на друга маса с лице към свидетеля и го гледал втренчено. Ю. се загледал в телефона си, когато усетил присъствие до себе си. Видял П., който бил от дясната му страна, а в дясната си ръка държал нож. Ю. станал прав и тогава П. го хванал за блузата отпред, до шията и започнал да му нанася удари с ножа в областта на гърдите и ребрата. Свидетелят успял да го отблъсне и избягал от столовата, след което съобщил за поведението на П. на началника на смяната.

По-късно разбрал, че обвиняемият е бил уволнен от работа.

Ha 19.09.2025г. около 13,30ч. обв. П. се прибрал в дома си и съобщил на майка си, че е уволнен от работа, без да й сподели защо. Св. Л. му напомнила да си изпие хапчетата, след като хапне. Малко след това видяла Й., който бил полегнал, след което самата тя също полегнала и задрямала.

Обв. П. решил да отиде до дома на Г. В. Н., който живеел в с. *, ул. * № 8. До там се придвижил с товарен автомобил „Мерцедес“ с peг. № *. Видял Г. в двора на къщата му. Отишъл при него. Последвало боричкане. Обв. П. нанесъл на пострадалия удари с ножа, след което се качил на буса и се върнал в дома си.

Тогава св. Л. се събудила от звук на спирачки и шумно спиране на автомобил. Чула стъпки през двора и влизане в къщата. Обв. П. застанал на вратата на стаята, в която била Л.. Първото, което видяла било, че целият бил окървавен. Попитала го какво се е случило, а той отговорил:

„Край.

Свърши се. Ликвидирах един от моите врагове изнасилвачи, който ме е изнасилвал много пъти, изнасилвал е и жените ми. ... Който съсипа 4 семейството ми, дома ми ...“. Свидетелката веднага се обадила на внучката си Н. П. /дъщеря на сина й/, която живеела в с. *, и я помолила да се обади на телефон 112. След като св. П. се обадила на спешния телефон, оттам набрали св. Л., която разказала за случващото се.

В това време обв. П. отишъл в банята и започнал да се мие. В мивката хвърлил окървавен нож. Л. го измила, а след това взела дрехите му и ги сложила в кофа с вода. Междувременно св. П. успяла да се свърже с баща си и го помолила да отиде в стаята си, за да си поговорят, като по този начин искала да го държи надалеч от баба й. Разпитала го какво се е случило. Той й казал: „Заклах го. С нож.“, като й обяснил, че се отървал от изнасилвач, който насилвал децата и жените в селото. Казал, че самият той бил насилван от него.

След около 20-минутен разговор чула баба си да му казва да си вземе документите и да излезе. Разбрала, че полицията вече е дошла и се успокоила.

П. казал и на полицаите какво е извършил и предложил да ги заведе на мястото и да им покаже кого е „ликвидирал, а именно Г.-М.“.

Обв. П. завел полицейските служители до местопроизшествието на горепосочения адрес в с. *. В задната част на двора, полицейските служители установили труп на мъж с множество прободни рани. Пострадалият бил идентифициран като Г. В. Н. на 55 години, живущ на същия адрес. Обв. П. разказал на полицейските служители, че се е придвижил до дома на пострадалия с товарен автомобил „Мерцедес“ с peг. №*, който бил паркиран пред жилището му в с. *, обл.*, ул.* № 10.

След това били предприети незабавни действия, като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства, имащи значение за делото. Била сформирана оперативно-следствена група от полицейски служители и разследващ полицай, които в случай на неотложност извършили оглед на местопроизшествие, при който е открито и идентифицирано тялото на пострадалия, претърсване и изземване в автомобила, управляван от обв. Й.

П. и обитаваното от него жилище. Били иззети множество веществени доказателства, относими към делото.

Прокурорът е приел, че горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин на базата на всички събрани по досъдебното производство доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност.

На първо място, противно на част от съображенията в жалбата, 5 правилно заключенията на експертизите по делото /вкл. КСППЕ/ са били възприети от прокурора с доверие, като изготвени професионално, задълбочено, с необходимите познания в съответната област. Отговорите са ясни и убедителни, като изразените по тях становища са базирани на анализа на всички гласни, писмени и веществени доказателства, както и на личните възприятия на експертите от тялото на пострадалия при извършената аутопсия, както и от местопроизшествието.

Изготвената тройна СМЕ на труп № 202/2025г. /т.2, л.24 – 35 от ДП/ дава заключение, че по тялото на Г. Н. са установени следните травматични увреждания:

- множество порезни и прободно-порезни наранявания по лицето, шията, гръдния кош, корема и горните крайници /повече от 30/ със засягане на следните органи и съдове - лява сънна артерия, бял дроб, ляв и десен бъбрек, черен дроб, тънко черво и мезентериума, диафрагма.

- множество охлузвания,

- находка, характерна за остра кръвозагуба - наличие на кръв в гръдната кухина и корема, петна по Минаков по ендокарда, бели вътрешни органи, слабо изразени трупни петна.

Като причина за смъртта на Г. В. Н. е посочена острата кръвозагуба, вследствие на множество прободно-порезни наранявания. Налице е причинноследствена връзка между установените травматични увреждания и причината за настъпването на смъртта. Установените прободно- порезни наранявания, както и част от охлузванията са причинени от действието на предмет с остър връх и/или режещ ръб. Останалата част от охлузванията, установени по трупа са причинени от действието на твърд тъп предмет и най-вероятно са резултат от съприкосновение с терена. Предвид множествеността и характера на уврежданията, със засягане на голям кръвоносен съд и множество жизнено важни органи, смъртта би била неминуема и непредотвратима, дори и при оказване на своевременна медицинска помощ.