Решение № 12 от 14.01.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Горна Оряховица , 14.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Павлина Тонева като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20204120200732 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. С. Д. обжалва Електронен фиш серия К № 3287683, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на основание чл.

189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл.

21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Твърди, че не е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението и отрича някога да е управлявал посочения във фиша автомобил. Твърди, че предвид влошеното си зрение и практически изгубен слух, не е в състояние да управлява МПС.

Посочва, че процесният случай е четвъртият, в който му се вменява нарушение по ЗДвП, без да е извършил такова, поради което е сезирал Главния прокурор на Република България. По предходни два случая били образувани преписки в Районна прокуратура – Казанлък и Районна прокуратура – Дупница. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.

В проведеното на 24.11.2020 г. открито съдебно заседание Д. се явява 1 лично и поддържа жалбата. Посочва, че не притежава лек автомобил „Фолксваген голф“ и никога не е управлявал такъв. Не познава собственика на заснетия автомобил Д.Д. от гр. ********** и за пръв път чува името му.

СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК адв. Нина Велкова от ВТАК поддържа жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява Д. да е извършил вмененото му нарушение, тъй като собственикът на заснетия автомобил Д. не познава жалбоподателя и не му е предоставял за управление автомобила си на посочената във фиша дата. Моли съда да отмени електронния фиш.

ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

МИНИСТЕРСТВОТО

НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.11.2019 г. в 11:56 часа на ПП I-4 /София – Варна/, км. 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр.Варна, със стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0, била засечена скоростта на движение на МПС, като отчетена скорост на движение от 102 км/ч, възприета от контролния орган като такава от 99 км/ч, /след приспадане на съответния толеранс, съобразно техническата характеристика на техническото средство от 3 км/ч/, при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч.

Констатирано е превишение от 39 км/ч. При това бил изготвен и снимков материал № S0000760F009. За така установеното с автоматизираното техническо средство против собственика на автомобила Д. И. Д. бил издаден Електронен фиш серия К № 3148040 от ОД на МВР - Велико Търново за налагане на глоба в размер на 300 лева, за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДВП.

В определения от закона срок Д. И. Д. представил в ОД на МВР – 2

Велико Търново декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП /л. 18/, в която посочил, че на посочените във фиша дата, час и място заснетият автомобил е бил управляван от жалбоподателя И. С. Д.. Към декларацията Д.приложил фотокопие на свидетелството за управление на МПС на Д. /л. 20/.

Въз основа на подадената от Д. декларация и приложеното към нея фотокопие на СУМПС първоначално издаденият електронен фиш бил анулиран, а на 03.01.2020 г. /л. 24 и л. 25/ бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 3287683, с който за заснетото нарушение по чл.

182, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева на жалбоподателя.

Обжалваният електронен фиш бил връчен на Д. на 06.10.2020 г.

/известие за доставяне на л. 26/. На 14.10.2020 г. Д. подал по пощата жалба против фиша /пощенско клеймо върху плика на л. 16/.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан собственикът на заснетия автомобил Д. И. Д.. Д. потвърждава подписа си под приложената към преписката декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Посочва, че той лично никога не е давал колата си на жалбоподателя И. С. Д. и не го познава. Към посочената във фиша дата бил оставил автомобила си в една заложна къща в гр. ******, на Т*****за продаване. Когато получил първоначално издадения фиш, Д. ходил в заложната къща и от там момчетата му казали, че автомобилът му бил изпробван от едно лице, на което посочили имената и му предоставили копие от свидетелството му за управление на МПС и копие от личната му карта. Тогава за пръв път на снимките видял жалбоподателя. Имал приятел в с. К. и се заинтересувал кой е изпробвал колата му и разбрал, че човекът от снимките е бивш полицай. Не се е замислял дали този човек му е управлявал колата.

От приетите като писмени доказателства решения по АНД № 47/2020 г. по описа на РС – Казанлък и по АНД № 324/2020 г. по описа на РС – Дупница се установява, че съдилищата са отменили издадени против жалбоподателя наказателно постановление и електронен фиш за нарушения по ЗДвП поради недоказаност на авторството на нарушенията.

И в двете административнонаказателни производства авторството на жалбоподателя било установено въз основа подадена декларация от собственика на 3 автомобила и приложени към декларацията фотокопия от свидетелството за управление на МПС и личната карта на жалбоподателя.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетеля Д. И. Д. и приетите писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Електронният фиш е обжалван в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. Жалбата е подадена чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш и е изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Електронният фиш съдържа предвидените в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити и е издаден по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. В процесния фиш има данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане. В него не са посочени конкретен издател, информация за реда на обжалване, дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

От приложените на л. 24 и л. 25 от делото разпечатки „Преглед фиш” е видно, че фишът е издаден на 03.01.2020 г., т.е. 15 дни след получаване /на 18.12.2019 г./ на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на заснетото МПС Д. И. Д. с данни за лицето, извършило нарушението – И. С. Д.

/л. 18/ и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство /л. 20/. В случая шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не тече от заснемане на нарушението с техническото средство, а от датата на 4 получаване на декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, тъй като на тази дата е открит нарушителя. Поради това фишът е издаден преди изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

От приетата като доказателство снимка № S0000760F009, изготвена с автоматизирано техническо средство с № 00209D33F1A0 /л. 22/, представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 03.11.2019 г. в 11:56 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег.

№ ******** се е движел със скорост 102 км/ч. Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 151+000 до км 156+000 /л. 58-л. 60/, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към гр.Варна попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580” /км 153+337/. Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила. От друга страна, от данните в т.1.4 на Методическите указания за реда за работа със стационарна система „MultaRadar SD 580” /л. 30–л. 32/ се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.

От приетото предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Велико Търново до директора на дирекцията /л. 28/ и от данните на интернет страницата на МВР, общодостъпна на адрес http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео5 радарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

От приетото удостоверение 10.12.4888, издадено от БИМ /л. 29/, се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система „MultaRadar SD 580”, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на установяване и заснемане на процесното нарушение. От протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г. /л. 27/ е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията.

Независимо от изложеното по - горе обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен по същество, тъй като авторството на нарушението не е установено по несъмнен начин.

Обжалваният електронен фиш е издаден въз основа на подадена декларация от собственика на заснетия лек автомобил Д., в която за водач на заснетия автомобил по времето и на мястото на нарушението е посочен жалбоподателят Д. В показанията си пред съда Д. посочва, че той лично никога не е предоставял автомобила си на жалбоподателя Д. и не го познава.

От тези показания се установява и, че изявлението на Д. в подадената декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП възпроизвежда не лично възприети от него факти и обстоятелства, а устни твърдения на работещите в заложна къща в гр. ********, на които бил оставил автомобила си за продажба. По аргумент от разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП и декларацията по чл. 189, ал.

5 от ЗДвП собственикът следва да посочи лицето, на което непосредствено и лично е предоставил автомобила си, а не посочено от това лице/а друг водач.