Решение № 716 от 04.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. П., 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Е.Н.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105441 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „***”ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П., *** чрез ю.к. Й., срещу М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, с която са предявени обективно съединени искове по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 494.98 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П., ***, с абонатен № ***, за периода от 13.06.2019 r. до 14.02.2022 г., сумата от 62.99 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.09.2019 г. до 19.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК – 25.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед № 2517 от 26.07.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.

Моли да им бъдат присъдените сторените по заповедното и исковото производства разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът М. Д. Д. чрез назначения и особен представител адв. Т. П. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове по основание и размер, като твърди, че няма облигационна връзка между страните по делото. В отговора е противопоставил и възражение за погасяване по давност на процесното вземане. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирано писмена молба чрез 1 ю.к. Й. поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски. Представя списък на разноските.

В съдебно заседание ответницата се представлява от назначения и особен представител адв. П., който оспорва исковете, и моли съда да се произнесе съобразно събраните по делото доказателства, като вземе предвид и противопоставеното възражение за погасяване по давност на част от процесните суми.

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 2517 от 26.07.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По основателността на иска:

Ищецът „***” ООД, гр. П. е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - *** на крайни потребители.

Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се определя кръгът на лицата, които са потребители на ВиК услуги. Това са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „***“ ООД – П., за които с доклада по делото на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, е обявено на страните, че на съда е служебно известен факта, че с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „***“ ООД - П., публикувани на 21.08.2014 г. във в. „***“ и на 02.09.2014 г. във в. „***.“ (централен и местен всекидневник).

2

С доклада по делото съдът е разпределил и доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като е указал на ищцовата страна, че върху нея лежи тежестта да докаже наличието на облигационно правоотношение между него и ответната страна за процесния имот и период, регулирано на основание надлежно оповестени общи условия, като установи, че е предоставял ВиК услуги (доставка, отвеждане и пречистване на вода) за процесния имот и период, и че е извършвало реално и точно отчитане на доставената, отведена и пречистена вода, както и да установи цената на доставяните ВиК услуги.

Спорно между страните е наличието на облигационно правоотношение по между им.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите са уредени от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. По силата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата, потребители на услуги ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.

Следва да се отбележи, че облигационната връзка може да възникне и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима, както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.

В настоящия случай, видно от приложения и неоспорен от ответника Акт № *** за частна общинска собственост от 14.02.2014 г., процесният водоснабден имот е собственост на Община П., и представлява общинско жилище. От приложената и неоспорена заповед № 509 от 29.03.2019 г., ответницата М. Д. Д. е настанена в общинското жилище, като отговаряща на условията по чл.5, ал.2 от НРУУРОЖ, и съгласно заповедта е задължена да заплаща консумативни разноски – ел. енергия, топлоенергия – отопление и топла вода, потребление на вода – вода, канал, пречистване и др. Видно от заповедта ответницата е настанена в общинското жилище за срок от седем години. Няма спор, че общинското жилище през процесния период е било ползван от ответницата. Представената заповед преценена по отделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал се установява по безспорен начин, че ответницата е ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. П., ***, поради което има и качеството на клиент на ВиК услуги. В тази връзка следва извода, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието й се определя от закона, и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР.

Няма спор между страните, че през процесния период „***” ООД е извършило услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, като за ответника е възникнало задължението да заплати цената на същите.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури, при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях 3

ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като съгласно чл. 35, ал.1 от ОУ потребителя заплаща дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл.44 от Общите условия при неизпълнение в срок на задължението за плащане потребителят заплаща на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.

Няма спор, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в Общите условия срок, както и факта, че потребителя на ВиК услугите – М. Д. Д. не е заплащала същите в едномесечен срок от издаването на фактурите. В ОУ е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на битова питейна вода и услугите ***.

Видно от приложената към исковата молба справка по партидата на ответницата, са дължими суми за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води в размер на 494.98 лева – главница за периода от 13.06.2019 r. до 14.02.2022 г., както и сумата в размер на 62.99 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.09.2019 г. до 19.04.2022 г.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер, поради което и следва да бъде уважен.

Ответницата е противопоставила възражения за погасяване по давност на част от процесните вземания, което възражение съдът намира за неоснователно.

Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на услуга заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение, по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, поради което се погасяват с тригодишна давност.

В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 25.07.2022 г., а първата фактура от процесния период е издадена на 02.08.2019 г. за отчетен период от 13.06.2019 г. до 11.07.2019 г. Нейната изискуемост е настъпила на 02.09.2019 г., което е в тригодишния период визиран от разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, поради което и няма погасени по давност вземания, а същите са дължими.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от юрисконсулт в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 4

150.00 лева общо за заповедното и исковото производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното производство.

Съгласно представения списък на разноските, ищецът претендира заплатена държавна такса за образуване на заповедно производство в размер на 25.00 лева, държавна такса за исковото производство от 25.00 лева, възнаграждение за особен представител в размер на 200.00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото върху ответницата следва да бъдат възложени разноски в размер на 400.00 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за особен представител, и юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производства.

Воден от горното П. районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове предявени от „***” ООД, с ЕИК:***, и седалище и адрес на управление: гр.П., *** срещу М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, че М. Д. Д. ДЪЛЖИ на „***“ ООД, сумата от 494.98 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П., ***, с абонатен № ***, за периода от 13.06.2019 r. до 14.02.2022 г., сумата от 62.99 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.09.2019 г. до 19.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК – 25.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед № 2517 от 26.07.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.