Решение № 516 от 30.10.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500387 по описа за 2023 година

С решение № 12 от 25.03.2019 год. по гр. дело № 447/2018 год. на Етрополския районен съд, допълнено с решение от 01.01.2019 год. по същото дело, съдът е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на „П.К.“ ООД, гр. Е., против Ц. Т. Т. от гр. Е. и „К.-Ц.Т.“ ЕООД, гр. Е. въз основа на спогодба от 29.12.2010 год., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 131/24.07.2013 год. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 216/2013 год. по описа на ЕтРС, както следва: парично вземане в общ размер от 17 165.08 лева, от които 12 500 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2013 год. – датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането и сумата 2500 лева – еднократна договорна неустойка по чл. 3, ал. 6 от спогодбата; договорна лихва в размер на 2 165.08 лева, от които 291,39 лева лихва за времето от 01.01.2011 год. до 31.12.2011 год.; 1292,09 лева лихва за времето от 01.01.2012 год. до 31.12.2012 год. и 581,60 лева лихва за времето от 01.01.2013 год. до 16.06.2013 год., както и разноски по делото в размер на 1943,30 лева, от които 343,30 лева за държавна такса и 1600 лева за адвокатско възнаграждение. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 1738,30 лева разноски по делото.

Подадени са въззивни жалби срещу основното и допълнителното решение от ответниците в първоинстанционното производство, които ги обжалват с доводи за 1 противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства, както и поради допуснати процесуални нарушения. Молят съда да ги отмени и вместо това да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ищецът оспорва въззивните жалби.

По така подадените въззивни жалби е образувано гр.д. № 860/2019 год. по описа на СОС. С определение № 1077/13.122019 год. СОС е прекратил производството по делото и е върнал същото на ЕтРС за произнасяне по предявения от ответника Ц. Т. с отговора на исковата молба инцидентен установителен иск по чл. 212 от ГПК за прогласяване нищожността на спогодба от 29.12.2010 год., сключена между „П.К.“ ООД, гр. Е., Ц. Т. Т. от гр. Е. и „К.-Ц.Т.“ ЕООД, гр. Е..

След връщане на делото на ЕтРС с определение от 13.07.2022 год. на основание чл.

22, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ГПК съдия Цветомир Цветанов се е отвел от разглеждане на делото.

Тъй като другият магистрат, правораздаващ в РС–Е. съдия Мая Николова е освободена от длъжност поради придобиване право на пенсия и е била налице невъзможност делото да бъде разгледано от ЕтРС, с определение от 15.04.2022 год. съдът е прекратил производството по гр.д. № 447/2018 год. и е изпратил делото на СОС за произнасяне по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК. С определение № 260/21.04.2022 год. по ч.гр.д. № 258/2022 год. СОС е изпратил гр.д. № 447/2018 год. по описа на Етрополския районен съд за разглеждане на Пирдопския районен съд, на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК.

С решение № 10 от 30.01.2023 год. по гр.д. № 215/2022 год. Пирдопският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Ц. Т. Т. и „К.-Ц.Т.“ ЕООД срещу „П.К.“ ООД инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212 ГПК вр. чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на спогодба от 29.12.2010 год., сключена между страните „П.К.“ ООД като кредитор, от една страна, и Ц. Т. Т. в лично качество и като управител на и „К.-Ц.Т.“ ЕООД - длъжници, от друга страна, с изключение на чл. 6 от същата спогодба, нищожността на която съдът е прогласил, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона, а именно – с разпоредбата на чл. 107, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците в частта, с която съдът е отхвърлил предявения инцидентен установителен иск с искане същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да уважи изцяло така предявения иск.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът „П.К.“ ООД твърди в исковата молба, че с договор за спогодба, сключен на 29.12.2010 год. основание чл. 99 и чл. 365 от ЗЗД, нотариално заверен, страните по делото са прекратили съществуващия между тях спор, възникнал по повод изпълнение на задължения по договор за заем от 24.08.2005 год., като са се съгласили, че ответниците – солидарно отговорни длъжници за сума в общ размер от 15 450 лева при условията и реда, 2 определени в спогодбата, да заплатят останалата част от дължимата сума в размер на 12 500 лева – главница в срок до 36 месеца от подписването на спогодбата, заедно с месечна лихва върху тази сума в размер на 2,35% месечно. Уговорено е също така при забава или неплащане на задължението в договорения размер ответниците да заплатят неустойка в размер на 20% върху неизплатения остатък от сумата по чл. 1, ал. 2 на спогодбата, а именно: върху 15450 лева. С подписването на спогодбата страните са се съгласили да прекратят отношенията си във връзка със сключен договор за заем от 24.08.2005 год., като отношенията във връзка с този договор са уредени по силата на спогодбата. Поради неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят процесната сума ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК, като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 216/2013 год. по описа на ЕтРС. Поради подадено в срок възражение срещу заповедта, съдът е указал на ищеца да предяви установителни искове за вземанията си, което обуславя и правния интерес от предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

В писмения отговор на исковата молба ответникът Ц. Т. оспорва исковете с довода, че спогодбата, от която ищецът твърди, че произтичат вземанията му, е нищожна поради това, че длъжникът от името на трети лица – Т. Т. и К.П. – ипотекарни длъжници по договора за заем, без основание поел задължение и дал съгласие, че действието на сключената с н.а. № 27/2005 год. на СВ-Е. ипотека запазва своето действие до изпълнение на дълга по спогодбата. Сочи също така, че спогодбата представлява новация, като от същата не става ясно по какъв начин е формирано задължението в посочения размер от 15 450 лева, поради което е налице невъзможен предмет, произтичащ от неяснотата относно новираното задължение и обстоятелството, че заем в посочения размер реално не е предоставян на ответника Ц. Т. и на дружеството- ответник. Договорът за заем от 24.08.2005 год., сключен между Ц. Т. и третото лице – П.К. е прекратен и по отношение на него Т. няма неизплатени задължения. Поради това и спогодбата е нищожна поради липса на предмет, а именно – липса на реално възникнало вземане от страна на „П.К.“ ООД към Ц.

Т.. Сключената спогодба, която по същността си е новация се явява нищожна и в частта относно договорената лихва в чл. 3 от спогодбата, тъй като противоречи на добрите нрави и е прекомерна. Сочи още, че не е уведомен за посочената в спогодбата цесия на вземането от 01.10.2010 год., като не е получил съобщение – уведомление по чл. 99 от ЗЗД от евентуалния кредитор П.К., но и задължение от страна на ответника към това лице не съществува. Твърди, че не е получил претендираните суми, поради което не дължи връщането им. Моли да бъде прогласена нищожността на спогодбата, както и да бъде отхвърлен предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК.

В уточняваща молба от 13.07.2022 год. по гр.д. № 215/2022 год. на ПРС ответникът Ц. Т. се е позовал на нищожност на спогодбата по предявения инцидентен установителен иск, като е посочил, че е нищожна клаузата в чл. 6 от същата, тъй като новацията и прехвърлянето на ипотечното право на кредитора върху предмета на обезпечението по договора за заем може да се извърши само със съгласието на ипотекарните длъжници, изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписите, която в случая не е спазена – 3 основание за нищожност по чл. 26 от ЗЗД.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв от ответното дружество.

Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 216/2013 год. по описа на ЕтРС е представена спогодба от 29.12.2010 год., по силата на която страните са се съгласили „К.-Ц.Т.“ ЕООД да встъпи по реда на чл. 101 от ЗЗД като солидарно отговорен съдлъжник на Ц. Т. по задължението му по договор за заем от 24.08.2005 год., както и че по силата на договор за цесия на вземане от 01.10.2010 год. П.К. е прехвърлил на „П.К.“ ООД вземането си по договора за заем и длъжниците са уведомени по надлежния ред. Посочено е също така, че поради неизпълнение на задълженията за погасителни вноски по чл. 5, ал. 1 от договора за заем длъжниците Ц. Т. и „К.-Ц.Т“ ЕООД дължат на кредитора „П.К.“ ООД общо сумата в размер на левовата равностойност на 7 890 евро, представляваща 15 450 лева по договора за заем от 24.08.2005 год., в която се включват невърната главница в размер на 12 500 лева; дължима договорна лихва към 28.12.2010 год. в размер общо на 2 920 лева. След взаимни отстъпки страните са се споразумели, че прекратяват съществуващия между тях спор, възникнал по повод изпълнението на задълженията по договора за заем от 24.08.2005 год., като длъжниците са се задължили да върнат оставащата главница от 12 500 лева в срок до 36 месеца от подписването на спогодбата, заедно с месечна лихва върху същата сума в размер на 2,35%.

Уговорено е главницата да се изплати до посочения срок наведнъж или на части, в брой или чрез банков превод по посочената от кредитора сметка. Посочено е, че длъжниците плащат уговорената месечна лихва в договорения размер върху остатъка от дължимата сума, в която не се включва погасителната вноска с падеж на същата дата, ако същата бъде направена до или едновременно с начисляването на лихвата. Страните са се споразумели длъжниците да изплатят дължимата договорна лихва в размер на 2 920 лева в срок до 6 месеца след подписването на спогодбата. Уговорено е също така, че при забава или неплащане на задължение в договорения със спогодбата размер длъжниците дължат неустойка за забава в размер на 0,15% за всеки просрочен ден, която се изчислява върху просрочените дължими плащания по чл. 3, ал. 1 и ал. 3. Длъжниците дължат и еднократна договорна неустойка в размер на 20% върху неизплатения остатък от сумата по чл. 1, ал. 2, ако кредиторът бъде принуден да се удовлетвори по съдебен път. Длъжникът Ц. Т. е декларирал също така, че договорът за ипотека, сключен с н.а. № 27/2005 год. и вписан в СВ-Е. запазва своето действие до изпълнение от длъжниците на задълженията по спогодбата. Посочено е, че спогодбата отменя всички други предишни договорености между страните и обезсилва действието на сделките и документите, в т.ч. и всички приходно-финансови документи, издадени от заемодателя в полза на длъжниците, извън посоченото обезпечение, сключени между тях, като страните са се съгласили, че с подписването й отношенията им, произтичащи от договора за заем от 24.08.2005 год. се уреждат изцяло съобразно тази спогодба.

С предходна спогодба от 11.07.2007 год., сключена между П.К. и Ц. Т. страните са се 4 съгласили, че ответникът дължи на заемодателя левовата равностойност на сумата 6 646,79 евро, представляващи 13 000 лева, заедно с лихва в размер на 3% месечно по договора за заем от 24.08.2005 год., като е изготвен погасителен план, съгласно който задължението ще бъде погасено.

Видно от кредитни движения по сметка с титуляр „П.К.“ ООД на л. 88-89 по гр.д. № 52/2017 год. по описа на ЕтРС за периода 01.01.2011 год. – 31.12.2011 год. и за периода 01.01.2012 год. – 31.12.2012 год. ответното дружество е заплатило вноски по кредит в полза на ищеца в размер общо на 3720 лева, от които през 2011 год. е заплатена общо сумата 2350 лева, а през 2012 год. – 1370 лева.