Решение № 35 от 07.07.2026, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Административно наказателно дело 82/2026
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 07.07.2026
- Състав
- Мариела Анастасова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143,ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Карнобат, 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариела Ан. Иванова при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Административно наказателно дело № 20262130200082 по описа за 2026 година Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. Я. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 26-0282-000078 от 26.03.2026 година, издадено от Началник група в ОД на МВР, РУ Карнобат, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 255,65евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6м. По съображения, изложени в жалбата, е направено искане да се отмени цитираното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
В съдебно заседание административнонаказващият орган представител, но изразява становище за неоснователност на жалбата. не изпраща
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Районен съд - Карнобат, след като анализира събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2025г. св. Н. Ч. -служител в РУ Карнобат, спира за проверка лек автомобил Ф. п. с рег.номер *********, управляван от жалбоподателя. От извършената справка свидетелят установява, че въпросното МПС от 18.09.2025г. е с прекратена регистрация по чл. 143,ал.15 ЗДвП. При проверката е представен Договор за покупкопродажба на въпросното МПС, по силата на който внукът на жалбоподателя е 1 придобил собствеността на 17.07.2025г.
За констатираното нарушение на водача е съставен АУАН от 02.10.2025г., с който е иззет СРМПС част II, като с мотивирана резолюция № 25-0282-М000058 на Началник ОД на МВР, РУ Карнобат административно-наказателното производство по АУАН е прекратено, тъй като деянието съдържа признаците на престъпление по чл.
345,aл.2 НК.
С Постановление от 24.11.2025 г. на прокурор при РП Бургас, ТО Карнобат е отказано да се образува наказателно производство и преписката е прекратена, поради липса на субективния елемент на престъпление, като материалите са изпратени на АНО за преценка за извършено административно нарушение.
На 26.03.2026г. Началник група на МВР, РУ Карнобат издава оспореното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът цени като непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на последното.
По случая е образувана прокурорска преписка № 19670/2025 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, но след преценка на събраните доказателства с Постановление от 24.11.2025 г. прокурор от РП - Бургас, ТО Карнобат е преценил, че извършеното от жалбоподателя деяние не покрива признаците на престъпление по Наказателния кодекс (НК), поради което е постановил отказ да се образува наказателно производство и е изпратил материалите на административнонаказващия орган за издаване на наказателно постановление.
Оспореното НП е издадено на 26.03.2026г. в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която разпоредба административното производство се образува без приложен акт освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
Едва след получаване на данните от прокуратурата с постановление за прекратяване на образувано досъдебно производство е възникнала възможност за АНО да установи извършено ли е или не административно нарушение, поради което и сроковете по чл. 34 ЗАНН са спазени.
Представени са доказателства, съгласно които със Заповед 812з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР началниците на групи кум РУ на МВР са 2 оправомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП.
Нарушението и обстоятелствата, при които е установено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата и място е управлявало лек автомобил със служебно прекратена преди това регистрация, т. е. че са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение от обективна страна.
Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията за липса на субективната страна на нарушението. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено, както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина.
Правната уредба за движение на пътните превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, се съдържа в редица закони. В своята съвкупност тя изисква от всяко лице, което предприема управление на МПС, независимо дали е негов собственик или ползвател, да се увери, че автомобилът е регистриран, отговаря на техническите и другите предвидени в закона изисквания за движение по пътищата, включително за него да е заплатена винетна такса, да е сключен договор за задължителна застраховка, да е преминал технически преглед и др. Съгласно тази императивна правна уредба, след като автомобилът фактически е приведен в движение, същият следва да бъде регистриран по съответния ред.
Действително към момента трети лица не биха могли да извършват справки в регистрите на КАТ, тъй като те не са публични. Независимо от това обаче жалбоподателят е могъл изключително лесно да провери и да се увери, че неговият внук е извършил регистрация на закупеното от него МПС като просто изиска Свидетелство за регистрация - Част II, на лекия автомобил, който документ задължително следва да бъде във владение на водача при управление. Още повече, че при извършената проверка на жалбоподателят се установява, че както Свидетелство за регистрация - Част II, така и Договорът за покупко-продажба, от които лесно може да се установи липсата на регистрация в съответния срок, са били в негово владение.
Жалбоподателят е правоспособен водач / справка за нарушения на водачстр.42/, следователно същият е запознат със задължението по чл.143,ал. 15 ЗДвП и срока за това. Т.е. последният следва да знае, че срокът по чл.143,ал.15 ЗДвП е 3 изтекъл, което е допълнителен довод, че е следвало да провери за собствеността на автомобила, чрез преглед на Свидетелство за регистрация - Част II.
Управлявайки автомобила, след като не е изпълнил задължението си да се увери, че за този автомобил са изпълнение всички изисквания на закона, жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на законовите последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост.
Поради горепосоченото съдът намира, че при доказано извършване на нарушението правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
И предвид липсата на допуснати нарушения на процесуалните и материалните правила, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора жалбоподателят няма право на разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0282-000078 от 26.03.2026 година, издадено от Началник група в ОД на МВР, РУ Карнобат, с което на М. С. Я. с ЕГН ********** от ***************************** за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 255,65евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6м.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 4