Определение № 953 от 19.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 953 гр. София, 19.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20241000601180 по описа за 2024 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СГП и по частна жалба от началника на Затвора – гр. София срещу определение от 27.08.2024 г. на Софийски градски съд, НО, 7-ми състав по ЧНД № 4163/2024 г., с което П. Б.

С. е предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му по ЧНД № 5723/2015 г. на СРС.

В протеста са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че първоинстанционният съд немотивирано е игнорирал становището на затворническата администрация относно липсата на необходимите основания за предсрочно условно освобождаване на осъдения; че не е отчетена липсата на положителна промяна на стойностите на оценката на риска и останалите проблемни зони у осъдения.

Представителят на прокуратурата оспорва и позоваването от страна на първоинстанционния съд на факта на късното привеждане в изпълнение на търпяното наказание лишаване от свобода от осъдения, като сочи, че причина за това е било поведението на самия осъден по укриване от органите на 1 наказателното производство. Предлага да бъде отменено определението на СГС и вместо него да бъде постановено ново, с което бъде оставена без уважение молбата на осъдения П. С. за предсрочно условно освобождаване.

В жалбата на процесуалния представител на началника на Затвора – гр.

София се поддържа, че първоинстанционният съд е кредитирал едностранно представените от затворническата администрация становище и доклади, като не е отчел съдържащите се в тях данни за липса на достатъчно доказателства у осъдения за неговото поправяне. Излагат се доводи, че в известна степен е настъпила положителна промяна на осъдения, но не и в степен да се приеме, че поправителният процес е завършен. Предлага се да бъде отменено определението на СГС и бъде оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване на осъдения.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Частният протест и частната жалба на процесуалния представител на Затвора – гр. София са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок и от лица, легитимирани да оспорват първоинстанционното определение.

Разгледани по същество, протестът и жалбата са основателни.

В съответствие със събраните в хода на делото доказателства – справка от затворническата администрация и приложените по досието на осъдения документи, първоинстанционният съд е приел за установено, че осъденият П.

С. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено по ЧНД № 5723/2015 г. по описа на Софийски районен съд, тъй като към датата на провеждане на съдебното заседание на СГС – 27.08.2024 г., е бил изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от една година, един месец и един ден фактически.

Първоинстанционният съд обаче не е обсъдил в пълнота доказателствените източници, които съгласно разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 2 от НПК имат значение за преценката довело ли е до поправяне на осъденото лице фактическото изтърпяване на съответната по-голяма част от наказанието.

Въззивният съдебен състав също счита, че от материалите по делото се установяват обстоятелства, за това, че осъденият е полагал труд по време на изтърпяване на наказанието, че е спазвал вътрешния ред в пенитенциарното заведение и че двукратно е награждаван. Тези доказателства, обаче, не обосновават категоричен извод за трайно настъпила положителна промяна у осъдения, която да е доказателство за негово поправяне и липса на необходимост от изтърпяване на остатъка от наказанието, предвид продължаващите да съществуват и нуждаещи от продължаване на корекционната работа с осъдения проблемни зони.

Според настоящия въззивен състав, основно значение за формиране на преценката дали осъденият се е поправил в достатъчна степен, така че да не е необходимо да изтърпява остатъка от наказанието, има оценката на риска за рецидив. В процесния случай първоначалната оценка на риска от рецидив спрямо осъдения П. С. е била в рамките на средните стойности – 48 т., като са били идентифицирани проблемни зони по отношение на характера на настоящото правонарушение, отношението към правонарушението, уменията на мислене, прогноза за личността. Изтърпяната част на наказанието не е довела до снижаване на така отчетената оценка на риска, нито до положителна промяна в посочените проблемни зони.

Настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай наличието на данни за незавършеност на процеса на поправяне у осъдения е пречка за прилагане на института на предсрочното условно освобождаване. За такова освобождаване е необходимо да бъде установена трайно очертала се положителна промяна и преодолени в достатъчна степен проблемни зони у осъдения, което в случая не е налице.

Първоинстанционният съд неоснователно се е позовал на изтърпяна от осъдения част от наказание, което подлежи на самостоятелно изпълнение, след изтърпяването на приведеното на основание чл. 68 от НК настоящо 3 наказание. В случая не се прилагат правилата за определяне на общо наказание по смисъла на чл. 25 и чл. 27 от НК, поради което и въпросът каква част от наказанието, обусловило приложението на чл. 68 от НК вече е изтърпяна, няма значение за настоящето производство.

Неотносими към въпроса за предсрочното условно освобождаване са и обстоятелствата колко късно е приведено в изпълнение търпяното към настоящия момент наказание. В това отношение въззивният съдебен състав намира за необходимо да отбележи и че именно осъденият е дал причина за това.

С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав счита, че следва да бъде отменено атакуваното определение и вместо това следва да бъде оставена без уважение молбата на осъдения П. С. за предсрочно условно освобождаване.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, САС, НО, VІ състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 27.08.2024 г. на Софийски градски съд, НО, 7ми състав по ЧНД № 4163/2024 г. и вместо това:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения П. Б. С. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му по ЧНД № 5723/2015 г. на СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА

ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4