Решение № 158 от 13.11.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Бургас, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Д.а като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20232000500247 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ш. И. М. от с.Ч., Бургаска област, чрез пълномощник адв.П. К., против решение № 513 от 09.04.2023г. по гр.д.№ 280/2022г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му против ЗД „Бул инс“ АД, гр.С. за сумата над присъдените 150 000 лв. до размера от 180 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на пътно транспортно произшествие на 25.09.2020г., при което е причинена смъртта на сина му Х. И., в едно със законната лихва, както и искът за законната лихва върху присъдените 150 000 лв. за периода от 02.10.2020г. до 23.02.2022г.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения и е необосновано по отношение определения размер на обезщетението, с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Направено е оплакване, че съдът е ценил само част от доказателствата по делото, като липсва обсъждане на показанията на свидетелите на ищеца.

Определеният размер на обезщетението се сочи като занижено, несъобразено с действително търпените от ищеца морални вреди, предвид обстоятелството, че бащата е отглеждал сина си като единствен родител, между тях е била създадена изключително силна емоционална връзка и преживяваните болки и страданията на ищеца от загубата на неговия син са тежки и продължителни.

Изтъква се липсата на коментар на личността на загиналия, както и неотчитането на завишения лимит по задължителната застраховка 1

„гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП, което предполага и завишени обезщетения. Според въззивника-ищец, икономическите условия следва да се отчитат не в рамките на страната, а на целия Европейски съюз. В жалбата подробно са изложени свидетелските показания. Цитирана е съдебна практика за определени по-високи обезщетения. Досежно отхвърления период за законната лихва, същата се претендира съобразно чл.429, ал.3 КЗ, считано от 02.10.2020г., към която дата е изтекъл 7-дневният срок за уведомяване на застрахователя за ПТП от застрахованото лице, евентуално от 23.07.2021г., на която дата застрахователят е уведомен за произшествието от пострадалия. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен до заявения размер на главницата и за законната лихва за отхвърления период.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор от ЗД „Бул инс“ АД“, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира да бъде оставена без уважение, с последиците за съдебните разноски. Твърди се обоснованост и законосъобразност на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Оспорва се становището в жалбата за определяне на обезщетението в зависимост от застрахователните лимити. Развити са съображения по прилагане принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, при приложението на който в случая е присъдено по-високо, а не по-ниско обезщетение. Досежно необходимостта от отчитане на икономическата конюнктура е посочено, че целта е постигането на баланс между настъпилите вреди и паричното им измерение, като се избегне неоснователно обогатяване на увредените лица, при отчитане на обективните статистически данни за стандарта на живот в страната.

Подадена е въззивна жалба и от ответника ЗД „Бул инс“ АД, гр.С. в частта за размера на обезщетението над 100 000 лв. до присадените 150 000 лв. Изложени са възражения по извода на решаващия съд, че ищецът и загиналият му син са били в много близки отношения. Налице е позоваване на твърдения в искова молба на майката на загиналия. Застрахователят счита определения от първата инстанция размер на обезвреда за прекомерно завишен и неотговарящ на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за посочения размер.

Ищецът Ш. М. счита жалбата на ответното дружество за неоснователна, с изложени мотиви в смисъла на депозираната от него въззивна жалба.

Наведени са доводи за икономическа конюнктура в страната, изискваща повисок размер на обезщетението, както и за несъстоятелност и недоказаност на твърденията в сочената от ответника искова молба на майката на загиналия.

По делото е постъпила и частна жалба от Ш. М. против постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 1376 от 26.05.2023г. на първата инстанция, с което е оставено без уважение искането му за изменение на основното решение в частта за разноските. Изразено е несъгласие с изчисляване на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в редакцията 2 преди изменението в ДВ бр. 88/2022г. Претендира увеличаване на сумата в тази част от 3 397,50 на 11 685 лв. с ДДС.

Частната жалба е оспорена от ЗД „Бул инс“ АД като неоснователна.

Дружеството счита определението на съда за правилно, съобразено с размерите, действащи към момента на упълномощаване. Заявено е искане жалбата да бъде оставена без уважение.

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

Обжалваното решение, преценено служебно съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като постановено от законен състав на компетентния съд, при изискуемите от закона форма и съдържание и при редовно развило се исково производство по допустима искова претенция.

По правилността на обжалваното решение, в рамките на посоченото във въззивната жалбата:

Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие, предявен против застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за участвал в ПТП автомобил и има правното си основание в чл.432 КЗ, вр чл.45 ЗЗД.

По делото е безспорно, че с влязла в сила на 9.02.2023г. присъда по н.о.х. дело № 922/2021г. на Окръжен съд – Бургас М. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.342, ал.4 НК, за това, че на 25.09.2020 г. по третокласен път №208 в посока от гр.П. към гр.А., при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег. № *, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. И. и Е. Ю., както и средна телесна повреда на И. М..

Няма спор, че за управлявания от виновния водач автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при въззивника ЗД „Бул Инс“ АД, валидна към посочената дата на произшествието.

Безспорно е и, че ищецът Ш. М. е баща на загиналия при катастрофата Х. И., роден на *. /вж. удостоверение за раждане, л.14/.

При горните фактически обстоятелства, страните нямат възражения относно виновното деяние на водача на застрахования автомобил, причинило смъртта на сина на ищеца, от което следва наличието на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД на бащата, който е от най-близкия кръг лица, претърпели болка и страдание от загубата на дете. Така установеният деликт, на основание чл.432 КЗ, обосновава право на ищеца да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".

Претенция в този смисъл е заявена пред застрахователя, който е отказал заплащане на обезщетение.

3

Спорен е размерът на дължимата сума.

Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Размерът на обезвредата следва да бъде съобразен на първо място с тежестта на претърпените от увреденото лице болки и страдания.

За установяване на вредите в горния смисъл, по делото са разпитани свидетелите А. А., сестра на ищеца и А. А. - зет. Първата заявява, че когато разбрали за смъртта на Х., Ш. бил в много лошо състояние. Той изпаднал в паника, не можел да каже какво се е случило, не знаел как да съобщи за трагедията. Освен Хюсеин, той имал и по-голяма дъщеря и живеели в едно домакинство. Всяка вечер свидетелката виждала бащата и сина заедно. Те били като братя, всичко си споделяли. Момчето било много общително, учел в Н.. Играел футбол и имал много медали. След смъртта на Х. бащата много се променил, загубил смисъла на живота си, защото по народностната традиция мъжките деца продължавали наследството. Х. бил обичано, гледано дете. Майката оставила децата и за тях се грижили бащата и неговите родители. Мъката на Ш. не се забравяла, ходел през ден на гробищата, постоянно говорел за сина си. Преди ищецът бил спокоен, весел човек, но сега не е такъв.

От показанията на свидетеля А. А. се установява, че когато родителите на Х. се развели, той плакал, затворил се в къщи, не излизал. Благодарение на баща си започнал отново да общува с хората, да ходи на училище. Баща му го подкрепял, бил много загрижен. Отношенията им били приятелски, бащата правил всичко възможно за децата си. За Ш. загубата на сина му била тежка трагедия, която трудно преживява. Сега ищецът ходел редовно на гробищата.

При тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че обезщетението за неимуществени вреди в предявения от въззивника-ищец размер от 180 000 лв. за загубата на непълнолетения му син – на 17 години, се явява справедливо, като съответстващо на вида и тежестта на претърпените от него вреди, изразяващи се в описаните по-горе преживявани болки и страдания. Касае се за много тежко преживявана загуба на най-близък човек, дете в младежка възраст, настъпила внезапно, която е довела до непреодолими за бащата мъка, болка, тъга, липса на очаквана родителска радост от израстването, успехите, обичайните щастливи житейски събития в живота на детето, както и допълваща грижа и подкрепа до края на живота на родителя. Ищецът, на 47 години, е бил много близък със сина си, били са в приятелски отношения, като при отсъствие на майката през последните години, той е поел преобладаващо родителските грижи, заедно със своите родители. Загубил е предишната си веселост, ходи редовно на гробищата и говори за сина си. Посоченият размер е съобразен и с конкретните икономически условия в страната към момента на деликта, с оглед стандарта на живот и съответните нива на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“, което изключва неоснователно обогатяване на увредения. Така определеното обезщетение съответства и на съдебната 4 практика, при отчитане спецификите на разглеждания казус.

В настоящото въззивно производство е въведен като спорен и въпросът за началната дата, от която се дължи законна лихва върху определеното обезщетение. С исковата молба се претендира заплащане на законната лихва, съобразно чл.429, ал.3, вр. чл.430, ал.1 КЗ, считано от 02.10.2020г. – 7 дни след настъпване на произшествието, а във въззивната жалба е заявено и евентуално искане за присъждане на лихва, считано от 23.07.2021г., датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице. Първоинстанционният съд е присъдил лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2022г.

Разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ е приложима в правоотношенията по застраховане гражданската отговорност на автомобилистите, предвид препращащата норма на чл.493, ал.1, т.5 КЗ, в която е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В случая, видно от приложената по делото молба от пълномощник на ищеца и известие за доставяне /л.11 и 12/, застрахователят е уведомен от увредения за процесното ПТП на 23.07.2021г. С писмо на ЗД „Бул Инс“ АД изх.№ НЩ5066/23.07.2021г., на Ш. М., лично и чрез пълномощника адв.А. Б., е съобщено, че в приложените към молбата документи /пълномощни, справка за сключена застраховка, смъртен акт, удостоверение за раждане/ липсват доказателства за настъпилото застрахователно събитие, а именно – актове по наказателно дело, автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза, протокол за оглед на място, като ищецът е приканен да представи съответните документи. В кориците на делото не е приложена цялата преписка по заведената по процесния случай щета № 2110029786, но от писмо на застрахователя с изх. № НЩ-6802/08.10.2021г. се установява уведомяване на Ш. М., че няма основание за удовлетворяване на претенцията му за обезщетение, тъй като с представените документи не са ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП, като са изискани отново посочените по-горе документи, но с изключение на констативен протокол за ПТП, което сочи на извода, че въпросният протокол вече е бил представен по заведената щета. Останалите изброени в писмото документи не са от категорията, дължими за представяне от увреденото лице. Съгласно чл.496, ал.3, т.1 КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе, когато за удостоверяване на ПТП е бил представен констативен протокол за произшествието, какъвто в случая очевидно е бил налице. Когато документите по ал.3 са недостатъчни за установяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпилото ПТП, разпоредбата на ал.4 предвижда застрахователят да изиска представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица, в случая от 5

Разпечатката съдържа 40 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/757f9dce-3ef8-47f6-b40b-3a609a7c89c7