Решение № 253 от 22.08.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров при участието на секретаря Александра К. Ковачева като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002902105 по описа за 2023 година

,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Анимексс“ЕООД против решение №521/24.07.2023г., поправено с решение №610/29.09.2023г. по т.д.

№474/22г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №260095/07.02.2022г. по т.д.№17/21г. на Софийски градски съд, с което е признато и допуснато изпълнението на територията на Република България на влязлото в сила арбитражно решение от 17.07.2019г. по арб.д.№М-39/2019г. на Международния търговски арбитражен съд при Търговско-промишлената палата на Руската федерация, с което „Анимексс“ЕООД е осъден да заплати на „Комбайнов завод “Ростселмаш“ООД гр.Ростов на Дон Руска федерация сумите 121 148,79 евро главница, 18 414,62 евро неустойка и 17 946 щ.д. разходи за регистрационна и арбитражни такси.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът поддържа довод за 1 неправилно прилагане от съда на установените в Нюйоркската конвенция, Хагската конвенция и КМЧП правила относно признаването и допускането на изпълнението на арбитражното решение, както и константната практика на ВКС по приложимостта им, като с приетото от него,че чл.119 КМЧП се прилага само за съдебните решения недопустимо е направено стеснително тълкуване на разпоредбата, без да бъде отчетено,че с чл.ІІІ от Нюйоркската конвенция се препраща към националните процесуални правила. Касаторът счита,че съдът неправилно е приел,че са изпълнени законовите изисквания за надлежното му сезиране, като е приел да се произнесе по предявения иск въз основа на представен нотариално заверен препис от арбитражното решение, без да е налице надлежна нотариална заверка на подписите на арбитрите и на съдържанието на решението. Твърди,че съдът не се е произнесъл по направените от него възражения за недоказана автентичност на решението на МТАС,приложението към него и справката за влизането му в сила, поради липса на заверка от МВнР или удостоверяване чрез апостил на подписа на нотариус, заверил подписите на абритрите, които са постановили решението.

Неправилно, според касатора, въззивният състав е приел,че указанията му в тази връзка са изпълнени с представените от ищеца нотариално заверени преписи от договор и арбитражното решение, доколкото нотариалната заверка удостоверява единствено верността на копието с оригинала,но не и автентичността на самите документи, а апостилът – истинността на подписа и печата на нотариуса в качеството му на длъжностно лице.

Намира за изцяло неправилни, като направени в противоречие с материалния закон, изводите на въззивния съд, че е спазена разпоредбата на чл.V т.1 б.“б“ от Нюйоркската конвенция,тъй като дружеството е било надлежно уведомено за назначаването на арбитър и за арбитражното производство и,че е имало възможност да защити правата си пред МТАС; че решението на МТАС е станало задължително за страните; че признаването и допускането на изпълнението му не противоречи на обществения ред в Република България. Твърди,че при постановяването на въззивния съдебен акт съдът е допуснал процесуални нарушения,като не се е произнесъл по направеното от касатора оплакване във въззивната жалба за непълнота и неточност на направения от първата инстанция доклад по делото, а вместо това ,без да му укаже,че следва да ангажира доказателства,че не е получил книжата по арбитражното дело, е приел този факт за недоказан; не се е 2 произнесъл по основни възражения на дружеството за приложимото материално право, за приложимото национално право, за необходимата заверка от нотариус на подписите и качеството на лицата, подписали арбитражното решение, за неспазване разпоредбите на чл.V от Нюйоркската конвенция и за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения; не е извършил самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения при съобразяване с ограниченията на оплакванията във въззивната жалба. По подробно изложени в този смисъл съображения касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и искането за екзекватура да бъде отхвърлено.Претендира разноски за всички инстанции.

В открито съдебно заседание касаторът поддържа наведените в касационната жалба оплаквания и искане.

В подадения от ответника по касация Комбайнов завод

“Ростселмаш“ООД отговор е изразено становище за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на въззивния акт и се претендира същият да бъде оставен в сила. В открито съдебно заседание се поддържа така изразеното становище. Прави се искане за присъждане на направените пред касационната инстанция съдебни разноски ,включително платено адвокатско възнаграждение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да потвърди обжалвания пред него първоинстанционен акт, с който е признато и допуснато изпълнението на арбитражното решение на Международния търговски арбитраж при Търговско-промишлената палата на Руската федерация, въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на въззивника – ответник за недопустимост на иска , поради липса на доказана правосубектност на ищцовото дружество по съображения за неустановен статут на представения по делото препис-извлечение от Единния държавен регистър на юридическите лица на Руската федерация и на органа, който го е издал. За да се обоснове, съставът се е позовал на приложимия към случая, съгласно чл.31 КМЧП, Федерален закон за държавната регистрация на юридическите лица на Руската федерация, според който вписаните в регистъра данни са публични и общодостъпни и предоставянето им под формата на електронен документ е безплатно. Въз основа на това съдът е направил извод, че , подобно на националния, така и чуждият закон 3 установява публичност и право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съдържащи се в регистъра, който е достъпен на интернет страницата http://egrull.nalog.ru, а от представения препис-извлечение от този регистър се установява актуалното състояние на търговското дружество-ищец.

Във връзка с оплакването на въззивника за допуснато от първата инстанция съществено нарушение на процесуалните правила,в частност – на разпоредбата на чл.43 КМЧП, регламентираща задължение на съда да установи служебно съдържанието на чуждото право, свързано с довода,че съдът е определил арбитражното решение веднъж като официален, а впоследствие като частен документ, съдът е посочил,че изясняването на правната характеристика на документа е от съществена важност за делото, тъй като касае въпроса за допустимостта на иска. Развил е съображения,че решението не следва да бъде разглеждано като доказателствено средство, поради което нормите относно доказателствената му сила и срок за оспорване са неприложими, а от значение в случая е единствено кой е органът, който е постановил акта, чието признаване и допускане на изпълнението се иска на територията на Републиката – съответно – дали това е решение на чуждестранен съд или е акт на друг орган по смисъла на чл.117 КМЧП,с оглед изискванията за неговата легализация.

В тази връзка съдът е цитирал нормата на чл.119 ал.2 КМЧП, като е посочил,че практиката на касационната инстанция /определение №743/28.12.2015г. по ч.т.д.№2415/15г. на ІІ т.о. на ВКС/ приема,че са налице изключения от правилото за заверка на документите от МВнР, установено в нея – когато документите са скрепени с апостил, съгласно Хагската конвенция и когато между Република България и държавата, в която са издадени документите, има договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, по силата на който документите, съставени или заверени от компетентни органи, съгласно установената форма, се приемат на територията на другата държава без легализация. Посочил е, че това правило и изключенията от него са приложими само относно съдебните решения, докато предмет на предявения иск е признаването и допускането на арбитражно решение, постановено на територията на друга държава от „друг орган“ по смисъла на чл.117 ал.1 КМЧП, поради което са приложими разпоредбите на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, в чийто чл.ІV са въведени специални 4 изисквания към молбата за признаване и допускане изпълнението на чуждестранното арбитражно решение да бъдат представени „надлежно заверен оригинал на арбитражното решение или надлежно заверен негов препис и оригинала на съглашението, подписано между страните или надлежно заверен негов препис; съответно – с превод на тези документи, заверен от официален или заклет преводач.

Тези изисквания съдът е приел за изпълнени с представените от ищеца преписи от арбитражното решение и договора между страните, съдържащ арбитражното съглашение, верността на които е удостоверена от руски нотариус, истинността на подписа и длъжността на който е удостоверена с апостил, издаден от Министерство на правосъдието на Руската федерация; преводът на документите е направен от заклет преводач,като верността на подписа му е удостоверена от български нотариус. С това съдът е приел,че изискванията на чл.ІV от Нюйоркската конвенция са изпълнени, което е обосновало и извода му за допустимост на молбата по чл.51 ал.3 ЗМТА вр. чл.118 и сл. КМЧП.

Наведените във въззивната жалба оплаквания по същество за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл.V ал.1 б.“б“, чл.V ал.1 б.“д“ и ч.V ал.2 б.“б“ от КПИЧАР /Нюйоркската конвенция/ от първоинстанционния съд, съставът на апелативния съд е намерил също за неоснователни. Констатирал е като установено от събраните по делото доказателства,че със сключения между страните договор за доставка на резервни части и агрегати за комбайни и друга земеделска техника от 14.05.2013г. те са се съгласили всички спорове,възникнали по време на изпълнението на задълженията по него да се отнасят за разглеждане от Международния търговски арбитражен съд към Търговско-промишлената палата на Руската федерация с приложимо право – правото на Руската федерация, като решенията на този съд ще бъдат окончателни и задължителни за двете страни. Установил е от събраните по делото доказателства,че с уведомление за връчване от 28.03.2019г. , изходящо от МТАС при ТППРФ, на ответника били изпратени препис от искова молба на „Комбайнов завод „Ростселмаш“ООД и приложените към нея документи с указания в 15-дневен срок да посочи арбитър и в 30-дневен срок да представи отговор на исковата молба, подкрепен с писмени доказателства; това уведомление с приложенията 5 било доставено на адреса по седалището на ответника в гр.Стара Загора от куриер на DHL Express на 01.04.2019г. и връчено на лице,подписало се под името „Кирилова“; с уведомление от 04.06.2019г., също изходящо от арбитражната институция, на ответното дружество била изпратена призовка за насрочено на 27.06.2019г. заседание по арбитражното дело с посочване имената на членовете на арбитражния състав; това уведомление било доставено на същия адрес с куриер на DHL Express на 05.06.2019г. и връчено на лице,подписало се под името „Цанкова“; на 17.07.2019г. е постановено арбитражното решение, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца задължение в размер на 121 148,79 евро, 18 414,62 евро неустойка и 17 946 щ.д. разходи, а според приложена справка от 22.06.2020г., издадена от арбитражната институция, решението подлежи на изпълнение от датата на постановяването му,без да са необходими допълнителни актове за влизането му в сила.

Въз основа на така установените обстоятелства въззивният състав е определил като неоснователно възражението на ответника,че доставката на съобщенията не следва да се разглежда като извършена по пощата, доколкото , според Закона за пощенските услуги, куриерските такива изрично са приравнени на пощенските, а доставчикът – като оператор, извършващ неуниверсални пощенски услуги. Поради това е приел доставянето на документите по делото и призовката за съдебно заседание за надлежно удостоверено със съпроводителните доставката документи. В тази връзка е отказал да сподели тезата на ответника,че ищецът не е доказал самоличността на лицата,подписали се за получатели на пратките, доколкото в тежест на ответното дружество, с оглед благоприятните факти, които извлича от твърдението,че тези лица не са негови служители, е да докаже това си твърдение. В подкрепа на извода,че ответникът е бил надлежно уведомен за арбитражното дело и насроченото заседание на арбитражния състав, съдът е тълкувал и удостовереното в мотивите на арбитражното решение /който факт и не е бил оспорен от ответника по делото/, че същият е бил депозирал на 25.06.2019г. искане за отлагането му. Позовал се е на чл.120 ал.2 КМЧП, регламентиращ забрана за ответника в производството по признаване и допускане изпълнението на чуждестранното решение да се позовава на нарушения по чл.117 т.2 КМЧП, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд, но не е навел такива възражения в молбата си за отлагане на заседанието.