Решение № 50 от 20.02.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 971/2023
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 20.02.2024
- В сила
- 20.02.2024
- Състав
- Марин Цвятков Атанасов, Деян Иванов Денев, Петър Митев
Други актове по делото
- Протокол № 966 от 24.10.2023 · Марин Цвятков Атанасов, Деян Иванов Денев, Петър Митев
Цитирани разпоредби
- чл.215б ал. 1 · Закон за здравето
- чл. 355 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.304, пр.4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. Варна, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Марин Цв. Атанасов
Членове:
Деян Ив. Денев
Петър Митев при участието на секретаря Теодора Св. Иванова в присъствието на прокурора Г. Н. М. като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600971 по описа за 2023 година Производството пред настоящата инстанция е образувано по протест от Десислава Йотова – прокурор при РП Варна, срещу незаконосъобразността на присъда по НОХД № 3552/2022 г. на ВнРС .
С този съдебен акт подсъдимият А. Е. М. е бил признат за невинен в това, че на 23.08.2020 г. в с. Пчелник, обл. Варна, по време на пандемия от Ковид-19,свързана със смъртни случаи, обявена от Световната здравна организация на 11.03.2020 г. ,двукратно, при условията на продължавано престъпление, като лице, поставено под 14-дневна карантина с начална дата 18.08.2020 г. по Предписание изх.№200818/780015 от РЗИ Бургас, не изпълнил задължението да не напуска адреса - *********, на който се изпълнява карантината за посочения в предписанието срок, с което нарушил мярката против разпространяване на заразна болест по хората по т.10, вр. т.2, б.“а“, пр.1 от Заповед №РД-01-448 от 31.07.2020 г. на Министър на здравеопазването на Република България, в сила от 01.08.2020 г., поради установяване, че деянието малозначително и не представлява престъпление, на основание чл.304, пр.4 НПК, вр. чл.9, ал.2 НК го оправдал по възведеното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 355 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.
В протеста се твърди, че фактическите констатации са необосновани, а правните изводи на съда- незаконосъобразни. Съдът, според прокурора се е произнесъл по несъществуващо обвинение .Поради това се 1 предлага присъдата да бъде отменена и да постанови осъдителна, алтернативно с налагане на административно наказание за нарушение на Закона на здравето.
Протеста се поддържа в съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Защитникът на подсъдимия оспорва протеста с твърдения, че присъдата е правилна. и предлага да бъде потвърдена, а протеста срещу нея, оставен без уважение.
Въззивният съдебен състав, изслушвайки становищата на страните, запознавайки се с материалите по делото и извършвайки дължимата цялостна проверка на атакувания съдебен акт, установи следното :
Първоинстанционният съдебен състав е подложил на внимателен анализ наличните по делото доказателства и е направил верни правни изводи относно фактите и обстоятелствата, относими към процеса на доказване.
Контролната инстанция споделя изцяло първоинстанционните съображения относно фактите, което прави преповтарянето на изяснената обстановка безпредметно.
Безспорно е изяснено, че на подсъдимия, завърнал се от Република Турция било издадено предписание от инспектор РЗИ Бургас, за поставянето му под карантина за срок от 14 дни, заради пристигане от рискова зона. Това предписание било основано на Заповед от Министъра на здравеопазването и се отнасяла до лицата, влизащи на територията на РБ от изчерпателно посочени държани, между които и Турция.
Тези граждани подлежали на задължителна карантина за период от 14 дни, ако не представели отрицателен тест от изследване за Ковид 19 при влизането в страната.
Подсъдимият не представил подобно изследване и му било издадено предписание за карантинен период с начална дата 18 08 2020 г., за ненапускане на посочения адрес в с. Пчелник, общ. Долен Чифлик обл.Варна.
На 23 08 2020 г. подсъдимият на два пъти не спазил тази забрана отивайки до гр. Долни Чифлик.
Въз основа на това, първоинстанционният съд стигнал до правния извод, че подсъдимият формално е осъществил състав на престъплението по чл. 355 ал. 2 от НК, но приел, че обществената опасност на това деяние е явно незначителна до наказателна и административна несъставомерност .
От къде е формиран този извод, не е съвсем ясно, но от мотивите на ревизираната присъда може да се изведе, че степента на обществена опасност според съда е такава, заради обстоятелствата, че подсъдимият не е боледувал от Ковид и не се е разболял и в последствие и не е възникнала пряка опасност от заразяване на други лица.
С такова становище въззивната инстанция не може да се съгласи напълно.
Безспорно е, че цитираната в мотивите към първоинстанционния акт 2
Заповед № РД-01-448 / 31 07 2020 г. на Министъра на здравеопазването е мярка, издадена против разпространението на заразна болест по хората.
Ноторно е, че в този период е била обявена пандемия, свързана с множество смъртни случаи, поставящи страната на второ място в света по смъртност на глава от населението. По делото не се спори и че подсъдимият самоволно и то на два пъти, последния, след полицейско предупреждение в обратната насока е напуснал адреса си в с. Пчелник и не е изпълнил предписанието за 14 дневна карантина.
Ето защо се налага извод, че с това си действие, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и последиците от него, подсъдимият формално е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 355 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.
Деянието му обаче не е толкова явно незначително, колкото съдът е приел. Пренебрегнато е обстоятелството, че мерките са наложени за предотвратяване на пандемична болест с висока смъртност и че подобно пренебрежително поведение към приетите задължителни правила за поведение крие висок риск от пренасянето на болестта. Аргумента, че не е възникнала пряка опасност за живота или здравето на другиго е лековат, тъй като, първо този въпрос не е изследван, второ, мерките са били издадени с цел ограничаване разпространението на болестта Ковид 19 и трето, че престъплението е на формално извършване, приключило с нарушаване на карантината/.
Незначителната степен, в които в конкретния случай са засегнати обществените отношения, е в състояние да аргументира непрестъпност на деянието, но не и пълното оневиняване на дееца.
За да не приложи административно наказателните разпоредби на Закона за Здравето/ впрочем за нарушение по чл.215б ал. 1, а не по общата разпоредба на чл. 209а ал. 1 от с. з, която съдът е посочил/, той, след като осмислил възможността, преценил, че не следва да бъде реализирана“, тъй като бил наличен „маловажен случай“ на административно нарушение.
От мотивите не е видна нито осмисленост, нито преценка, свързана с аргументация на маловажността на извършеното и като административно нарушение. Такава не може де бъде обоснована по посочените по горе съображения. Според ЗАНН „маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение.., с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“. В настоящия случай са неглижирани обществената опасност на престъплението по чл. 355 ал. 2 от НК, конкретиката на деянието и отношението на дееца към общественоопасните последици, при наличието на които деянието не може да се приеме за маловажен случай на административно нарушение.
Ето защо и на основание чл. 337ал. 2 т. 4 от НПК, настоящият въззивен състав към НО на ВнОС
3
РЕШИ:
Изменява присъда № 105 / 25 04 2023 г. по НОХД № 3552/2023 г. на ВнРС, като приема, че извършеното деяние представлява административно нарушение по чл.215б ал. 1 от Закона за здравето, тъй като А. Е. М., като български гражданин, влязъл от територията на рискова държава, на 23 08 2020 г. не изпълнявал задължителната карантина по чл. 61, ал. 6 от ЗЗ, наложена с предписание от 18 08 2020 г на инспектор РЗИ и му налага глоба в размер на 5000 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4