Решение № 1465 от 01.07.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1465

Кюстендил, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

АСЯ СТОИМЕНОВА

При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20267110700193 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. Н. П., [ЕГН] чрез пълномощника адв.С. М. Н. от САК със служебен адрес: гр.София, [улица], ет.1, кантора № 3 срещу решение № 209/ 26.11.2025 г. по ч.н.д. № 796/ 2025 г. на Районен съд – Кюстендил. Релевира се основанието за оспорване по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се за немотивираност на заповедта за задържане от фактическа страна, което нарушава изискванията за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и представлява нарушение на чл.5, ал.1, б.с) от ЕКПЧ. Отделно от това се сочи, че жалбоподателят не е запознат с ДЗ, в която са описани обстоятелствата по задържането. Твърди се и за отсъствие на основанието по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР поради липса на неотложни действия. Навеждат се доводи за отказан достъп до адвокат, неосигурена храна, тоалетна и неуважително отношение. Моли се за отмяна на оспореното решение и отмяна на заповедта за задържане. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът К. З. Ф. като старши полицай в РУ – Кюстендил при ОДМВР – Кюстендил не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение, което намира за правилно.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и доказателствата по делото намира оспорването за допустимо като подадено от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване пред районния съд е заповед за задържане на лице № 1910зз-158/ 29.07.2025 г., издадена от К. З. Ф. на длъжност старши полицай в РУ – Кюстендил при ОДМВР – Кюстендил, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано задържане за срок от 24 часа, считано от 21:30 часа на 29.07.2025 г. на Г. Н. П., [ЕГН].

От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че на 29.07.2025 г. около 21:30 часа в гр.Кюстендил на [улица]пристигнали полицейските служители К. Ф. и С. Н. от състава на РУ - Кюстендил по повод сигнал за междусъседски скандал и снемали обяснения от лицата, участвали в инцидента. На място дошли жалбоподателя и баща му и започнали да отправят закани към полицейските служители. Жалбоподателят започнал да се залепва плътно с тяло до К. Ф. и да му пречи да изпълнява служебните си задължения, като не преустановил действията въпреки отправеното разпореждане, което наложило да бъде задържан. Задържаният е освободен в 20:00 часа на 30.07.2025 г.

От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед представлява принудителна административна мярка, издадена от компетентен полицейски орган, със спазена форма по чл.74, ал.2 от ЗМВР, процедура по чл.74, ал.3 и ал.6 от ЗМВР и в съответствие с материалния закон. Според съда, спрямо задържания е имало данни за извършено престъпление по см. на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като достоверността на данните е извън приложното поле на мярката и е спазена целта на закона – предотвратяване на действия, които биха затруднили разкриването и доказването на престъплението. По посочените правни доводи съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствието с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:

Правилна е преценката на районния съд за мотивираност на акта. Съгласно обстоятелствата в заповедта за задържане, органът е мотивирал мярката с отправени от задържания на 29.07.2025 г. около 21:30 часа на [улица] гр.Кюстендил закани спрямо полицейските служители на РУ – Кюстендил, между които е издателя на заповедта. Посочените факти са достатъчни за надлежно мотивиране на акта по правилото на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. За прилагане на мярката е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Понятието „данни“по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК имат различно съдържание. Данните по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР трябва да са такива, от които да може да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Изложените в заповедта фактически съображения са достатъчни за осигуряване правото на защита на задържаното лице, тъй като задържането е осъществено по време на извършване на описаните действия, като целта е свързана с тяхното преустановяване. Намирането на задържаното лице на място и извършените от него действия спрямо пристигналите полицаи, свързани с отправени закани към тях, изключва тезата за отсъствие на надлежно мотивиране на акта. В този смисъл е спазено правото на информация на задържаното лице, съгласно тълкуването на чл.6, §2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2212 година относно правото на информация в наказателното производство, дадено в решение на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21.

Правилна е преценката на районния съд за спазване на материалния закон при издаване на заповедта за задържане. От приложената ДЗ рег. № 1910р-19616/ 31.07.2025 г. на полицай С. Н. се установява по безспорен начин фактическият състав за задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Данните в ДЗ се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели и обясненията на издателя на заповедта. Доказателствата установяват съпричастност на задържания към извършеното противозаконно деяние – оправени закани към полицейските служители, пристигнали на място след приключване на предходния скандал. За прилагане на мярката не е необходимо събиране на доказателства, установяващи по категоричен начин вината на задържания. По правна същност задържането по чл.72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, за чието прилагане не е необходимо да са установени в пълнота обстоятелствата, при които е извършено деянието. Предпоставка за задържането е наличието на данни, че задържаното лице е извършило противоправно деяние, което е налице по случая. ПАМ е наложена в изпълнение на служебните правомощия на органа за разследване и разкриване на престъпления.

При издаване на заповедта са спазени принципите за съразмерност по чл.6 от АПК и законност по чл.4, ал.2 от АПК. Прилагането на ПАМ е оправдано, тъй като изпълнението на служебните задължения на органа е възпрепятствано от поведението на задържаното лице. Поведението на лицето и неговата съпричастност към извършеното деяние са повод за прилагане на ПАМ. Спазена е целта на закона да се попречи на лицето да се укрие, като по този начин са създадени предпоставки за ефективно изясняване на случая. Липсва нарушение на чл.5, §1, б.с) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана от Република България със закон, приет от НС на 31.07.1992г., обн. ДВ, бр.66/14.08.1992г. Задържането е осъществено по предвиден от закона ред и основания, от компетентен орган и при наличие на достатъчно данни, обуславящи реална необходимост за задържането в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната свобода на лицето.

Неоснователно жалбоподателят твърди за нарушени права при задържането, тъй като подписаните от него документи удостоверяват отказ за ползване на адвокатска защита. Няма събрани доказателства за неосигурена храна, тоалетна и неуважително отношение по време на задържането. Отделно от горното, твърдяните от жалбоподателя обстоятелства са последващи след задържането поради което нямат връзка със законосъобразността на издадената заповед.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението ще се остави в сила.

Поради изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 209/ 26.11.2025 г. по ч.н.д.№ 796/ 2025 г. на РС – Кюстендил.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�