Решение № 728 от 26.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. Пловдив, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330201912 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-0329000850/26.11.2024г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУРаковски, с което на С. Й. Е., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

В жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по 1 съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за неговото потвърждение по следните съображения:

Наказателно постановление № 24-0329-000850/26.11.2024г., е издадено за това, че на 20.10.2024г. около 15,34ч. в гр. Раковски, на ул. Река Струма, като водач на л.а. Ауди 80 с рег. № ****, лична собственост, жалбоподателят С. Й. Е., ЕГН ********** е управлявал посочения автомобил, като е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете му. На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е била наложена на жалбоподателя глоба в размер на 50 лв. на основание 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.

Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН Серия GA бл. № 1221070 от 20.10.2024г., издаден от А. И. Н., ***** при ОДМВРПловдив, РУ-Раковски, съгласно който било констатирано, че на 20.10.2024г. около 15,34ч. в гр. Раковски, на ул. Река Струма, като водач на л.а. Ауди 80 с рег. № ****, лична собственост, жалбоподателят С. Й. Е., ЕГН ********** е управлявал посочения автомобил, лична собственост, като по време на движение водачът е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете., с което виновно е нарушил чл. 104а от ЗДвП.

Съдът намери описаната в АУАН фактическа обстановка за реално осъществилата се, съгласно презумптивната доказателствена сила на АУАН, регламентирана в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. АУАН бил подписан и без възражения от страна на жалбоподателя, което също сочи на наличие на съгласие с описаното в него. В случая от страна на жалбоподателя не се твърдят, нито се представят доказателства, оборващи констатациите в АУАН. По същество описаното от фактическа страна твърдяно нарушение не се оспорва, като се сочат единствено аргументи във връзка с налични съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Отделно от това, в допълнителната молба жалбоподателят изрично е посочил, че не държи на разпита на актосъставителя, поради което и с оглед липсата на 2 оспорване на фактическата обстановка, съдът не е разпитвал същия в хода на производството и приема, че посочената в АУАН и НП фактическа обстановка изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., се установява компетентността на актосъставителя – т. 2.1 вр. т. 1.3.2 и на административно-наказващия орган – т. 3.8.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 20.10.2024г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 26.11.2024г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че е налице извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Правилно е посочено, че съставът на нарушението предвижда забрана за използване мобилен телефон по време на управление на превозното средство, като тази забрана е приложима само при използването на телефона без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете на водача. В случая изпълнителното деяние включва противоправно действие, което е от естество да предизвика опасност на пътя, доколкото водачът при управлението на МПС няма възможност да използва и двете си ръце, поради което при възникването на внезапна опасност на пътя способността му да реагира навременно е занижена. От жалбоподателя не са твърдени и не са ангажирани доказателства да е налице изключващо отговорността обстоятелство, каквото би било използването на устройство „свободни ръце“, поради което и съдът намира, че не е налице такова обстоятелство.

Приложена е и коректната санкционна норма на чл.183, ал. 4, т. 6 за 3 нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Предвидената санкция е в абсолютно определен размер от 50 лв., който изцяло кореспондира на определения от административно наказващия орган.

Санкционираното деяние разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Следва да се отбележи, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай липсват установени обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност, като такива не се твърдят и от жалбоподателя в жалбата и в допълнителната молба. Описаното административно нарушение поначало се характеризира с невисока степен на обществена опасност, което е обусловило и законодателят да предвиди наказание „глоба“ в сравнително нисък размер в сравнение с други нарушения, които е счел, че са с по-висока опасност.

Административното нарушение е на формално извършване, поради което и за съставомерността му не е необходимо да са налични вредни последици, но същевременно, както вече се посочи по-горе, поставя в опасност участниците в движението, поради което и се явява общественоопасно и за това законодателят е счел, че същото представлява административно нарушение.

Освен това, от справката за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят, въпреки младата му възраст и краткото време, от което има СУМПС, вече има регистрирани нарушения, за които има издадени влезли в сила фишове, т.е. процесното нарушение не се явява първо такова за него. Твърдяните липса на мотив и подбуди за извършване на нарушението също не могат да са аргумент за квалифицирането му като маловажен случай, а напротив – сочат на неглижиране на правилата за движение и на напълно безпричинно поставяне в опасност на участниците в движението.

Следва изрично да се посочи и че липсата на описание в НП защо административнонаказващия орган приема, че не е налице маловажен случай, не представлява съществено процесуално нарушение и не е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт на държавна принуда. В тази връзка, при обжалване на наказателното постановление и разглеждането му пред съда, в случай, че деянието разкрива признаците на маловажния случай, съдебният орган е длъжен да констатира това и да отмени наказателното 4 постановление, като предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, с което и правата на лицето се явяват защитени, а санкцията за административнонаказващия орган е отмяната на акта му поради несъответствие с материалния закон. Не представлява съществено процесуално нарушение и липсата на посочване на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, обосноваващи конкретния размер на санкцията, при положение, че същата е абсолютно определена от законодателя в размер от 50 лева. Посочването на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства се явява от значение при индивидуализацията на наказанието в случаите, когато административнонаказващият орган, респ. съда, следва да аргументира конкретния размер на наказанието в границите, определени от закона и какъвто както вече се посочи не се явява настоящия случай.

С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Липсват сторени разноски в производството, поради което и такива не следва да бъдат възлагани.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

24-0329000850/26.11.2024г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУРаковски, с което на С. Й. Е., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5