Протокол № 62 от 25.03.2024, Районен съд - Чепеларе

ПРОТОКОЛ

№ 62 гр. Чепеларе, 21.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Емилия Сивенова

Сложи за разглеждане докладваното от Славка Б. Гемишева Гражданско дело № 20225450100159 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищците С. М. А. и К. М. К., редовно уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явяват лично и с адв. Т. Д., с пълномощно по делото.

Ищцата Е. Н. К., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. От нейно име се явява адв. Т. Д., с пълномощно по делото.

Ищците Е. М. К. и Г. М. К., редовно и своевременно уведомени, не се явяват. От тяхно име се явява адв. Н. П., с пълномощно по делото.

Ответникът И. М. К., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява.

Представлява се от адв. И. С., с пълномощно по делото.

Явяват се вещите лица инж. И. Г. М. и инж. А. К. П., редовно и своевременно призовани.

Постъпило е заключение с вх. № 724/13.03.2024 г., в срока по чл. 199 от ГПК.

Адв.Д.: Моля да дадете ход на делото.

Адв.П.: Моля да се даде ход на делото.

Адв.С.: Моля да бъде даден ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА постъпило заключение по назначената комплексна съдебно-техническа и оценъчна експертиза с вх. № 724/13.03.2024 г., изготвено от вещите лица инж. И. М. и инж. А. П..

Адв.Д.: Моля да се пристъпи към изслушване на вещите лица.

Адв.П.: Моля да се пристъпи към изслушване на вещите лица.

Адв.С.: Моля да се пристъпи към изслушване на вещите лица.

Сне се самоличността на вещите лица, както следва:

ИНЖ. И. Г. М. на ** години, ***, ***, ***, ***, ***-„***”, без родство и дела със страните по делото.

1

ИНЖ. А. К. П. на ** години, ***, ***, ***, ***, ***-„***” и оценител на недвижими имоти, без родство и дела със страните по делото.

На вещите лица се напомни наказателната отговорност по чл. 291 от НК, за което същите обещаха да дадат заключение по съвест и знание.

Съдът пристъпва към изслушване на вещите лица по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза и оценъчна експертиза.

Вещото лице инж.М.: Поддържам заключението. Дал съм заключение за поделяемост на имота, като съм дал един вариант на делба на имотите. В заключението подробно съм обяснил принципа. Мога да направя още много варианти за делба като местя по няколко сантиметра. Ще резюмирам принципа, от който съм изхождал. Отбелязал съм, че в случая би могло да се приложи норма, която допуска към главна улица нормите за лице и за площ да са по-ниски. Това касае северната част на имот с пл. № ** към улицата от север. За съжаление, не можем да се възползваме от разширителното пояснение в чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, че при специфични условия може да се приложат по-ниски норми – 300 кв. м. и 14 м. лице. Но предвид наличието на две сгради така разположени в северната част, не може да се отдели едната сграда в един УПИ на изток по калкан, тъй като площта е много малка. Може да се образува УПИ в него при ниските норми за двете стопански сгради, които са допуснати в делбата, обаче предвид една много висока подпорна стена към улицата от север, УПИ ще бъде затворен и от изток, и от запад, и северната страна като е висока подпорна стена, ще трябва да ползват хеликоптер, ако гледат животни, за да ги извеждат навън. Въобще достъпът ще е почти невъзможен. Тоест, и вариантът да се образува такъв УПИ с по-малка площ, още един, е фактически нецелесъобразен. И остава един вариант. Тъй като след като образувахме УПИ, съобразявайки с квотата на И. К., която включва в себе си имот на който той е едноличен собственик, плюс неговата идеална част от остатъка, като го образувахме този дял и остатъкът от имот с пл. № **, който е заключен между дела оформен за И. К., имот с пл. № **, в един момент се оказва, че не може да се раздели на повече от две части.

Затова сме предложили този вариант, придържайки се максимално към правилата. Пак ще напомня, че по-малки норми могат да се приложат в северната част за имот с пл. № ** към главната улица. Обратно е положението за улицата от юг, тъй като тя не е главна. Тя е обслужваща и при нея се прилагат по-високите изисквания за по-голяма площ и за поголямо лице. Въпреки това, този УПИ, който сме го образували, дял II всъщност има лице към улицата от юг, което е намалено с 1/5, като сме приложили нормата, която при съдебна делба на имоти се допуска това намаляване с 1/5, въпреки че от северната страна той има излаз и към пешеходна улица. В дял I, дялът на И. К. с площ 555,20 кв. м., който е в делбения имот, не е само неговата лична собственост. В съдебното определение е казано, че тези 555,20 кв. м. се формират от 342,00 кв. м. по нотариален акт плюс 2/10, колкото му е наследствената част. Това е неговата част, формирана от едноличната му собственост и идеалната част от имот с пл. № **. Не съм намесил идеалната част от имот с пл. № **. Бях озадачен, че границата между имот с пл. № ** и имот с пл. № **, през 2011 г. е променена.

При положение че имот с пл. № ** и имот с пл. № ** са на един и същ собственик, не виждам смисъл от такава поправка на кадастралния план. След като извърших справка в Общината да видя кой е инициирал поправката, видях неща, които няма да ги коментирам. В мен възникна едно подозрение, че ако вкарам части от имот с пл. № **, впоследствие може да има проблеми. Не казвам какви.

Въпрос на адв.Д.: Тъй като са допуснати до делба със съдебното решение както поземлените имоти, тоест частта от имот с пл. № ** и съответно имот с пл. № **, но и източната половина на жилищната сграда, както и стопанската сграда. Въпросът, който беше поставен към експертизата, е дали всеки от имотите поотделно е поделяем. Тези сгради – източната реална половина и стопанските сгради, могат ли да бъдат поставени в самостоятелен дял или местоположението им е такова, че задължително трябва да се 2 поставят в дял заедно със съответния обособен УПИ? Дали, източната реална половина, която е допусната до делба, както и стопанските сгради на североизток, могат да бъдат обособени в отделен дял или отделни дялове или местоположението им е такова, че предполага те да са единствено в новообразуваните УПИ-та и да се поставят в дял заедно с тях? Това също е въпрос за изясняване.

Вещото лице инж.М.: Аз проиграх такъв вариант. Ако ми беше поставена задача не да се оформи дялът, както е формиран за И. К. в допусната делба по отношение на имот с пл. № ** от 555,20 кв. м., включваща площта по нотариален акт плюс 2/10 ид. ч. от имота, започнах да разработвам вариант, в който приех, че границата в северната част минава по калкана на двата самостоятелни обекта в жилищната сграда по посока север-юг на едно минимално отстояние от източната страна на стопанската сграда – да речем два метра.

Опитах се да изчисля една площ като се срещнат двете граници. Свързах ги там, където е стената. Направих си една чупка, където има една подпорна стена в имота. Като кликнах на компютъра и видях каква площ се получи-огромна, и започнах да режа от този контур между жилищната и стопанската сграда и почти стигнах до границата със западния имот. И като погледнеш скицата, този имот на нищо не прилича. Почти е прищипан. Отделно, минималната площ към стопанската сграда, минималната площ към жилищната сграда и остава една пътека да ги свърже. Такъв имот е абсурден. В акта пише, че през 1984 г. е била представена скица. Даже се чудя каква ще е тази скица. Сигурно ще е като тази, която изчертах и не мога да приема, че такъв имот може да има. Тези 342,00 кв. м., ако трябва да се проектират като проектен имот, да се направи един имот с тази квадратура, почти ще се получат два имота, които се свързват с една пътека. Ще включва частта към жилищната сграда, частта към стопанската сграда и една малка пътека, за да бъде площта точно 342,00 кв. м., както е по нотариален акт за И..

Въпрос на адв.Д.: Не Ви задавам изобщо въпрос за И. К.. Въпросът е могат ли тези сгради, които са допуснати до делба-източната половина от жилищната сграда и двете стопански сгради, да бъдат отделни дялове? Могат ли да бъдат отделно поставени в дял извън новообразуваните УПИ-та, в които попадат?

Вещото лице инж.М.: Не може. Направени са УПИ-та и съм казал, че УПИ **, по отношение лице към обслужваща улица, е даже с намален размер с допустимата 1/5. Другият има голямо лице и площта му също е по-голяма отколкото е за главна улица, но не е целесъобразно да се раздели. Двете сгради ще си останат заедно. В началото, точно това споменах, че стопанските сгради не могат да се обособят по калкана в тези УПИ-та. В този дял, който се оформи за И. К., има и част от жилищна сграда, има и стопанска.

Въпрос на адв.Д.: Посочил сте, че статутът на подхода откъм осова точка ***, в посока юг, граничещ с имот с пл. № ** е за пешеходни улици, тротоари. Установено ли е, тази площ, която е предвидена за пешеходни улици и тротоари, чия собственост е? Чие е правото на собственост?

Вещото лице инж.М.: По принцип, като се гледа кадастралният план и от едната страна и от другата, тази пешеходна част свързва двете улици – главната от север и обслужващата от юг. Изчертана е като път в кадастралния план. В кадастралните планове няма установена практика отделни сегменти от тези пътища, съобразени да речем с обхвата на една улица, която носи съответното име и административния адрес на прилежащите имоти, да се вписват и да им се слагат планоснимачни номера. Например, нашата улица „***” има начало и край. В картата, началото и краят на тази улица се обозначава и на същата се слага идентификатор. В кадастралния план такава практика не е установена - отделни сегменти от пътищата да са обособени по този признак, да им се слагат планоснимачни номера и да се вписват в разписна книга. Когато няма планоснимачен номер в кадастралния план на имот, то съответно няма как да се впише собственост. Затова мога само да кажа, че тези пътища би трябвало да са общи. От гледна точка на кадастъра, трябва да има планоснимачен номер и 3 записна собственост. В случая, тази пътека преминава в улицата от север и в улицата от юг.

Няма запис на собственост. По принцип, е за обществено ползване и предполагам, че е общинска собственост. Ако някой има претенции, то ще трябва да поиска това да се отрази в кадастралния план като негова собственост. След като се оформи като имот, ще получи планоснимачен номер и ще бъде вписан на някакво основание.

Въпрос на адв.Д.: На юг, тази площ, която е заключена между имотната граница на имот с пл. № ** и съответно уличната регулационна линия, може ли да кажете чия собственост е и част от какво е тази площ – част от имота, част от УПИ-то ли е, от улицата ли е, от какво е?

Площта е заключена между червената и черната линия в приложената към заключението скица № 1.

Вещото лице инж.М.: Червената линия е в обратната посока на имот с пл. № **. След като е извън имот с пл. **, това означава, че трябва да се каже кой е собственика на имота на юг от имот с пл. № **. Има път по принцип, въпреки че не е показана и другата граница на пътя като кадастър и би трябвало тази част между двете линии да е придаваема част от пътя към УПИ **-**. Tъй като няма данни, че е уреждана тази част, аз въобще не съм я включил в разпределението на дяловете.

Въпрос на адв.Д.: Питам за тази част, тъй като на практика тя отделя улицата от лицето на поземления имот и въпросът е има ли лице на юг в дял I и съответно в дял II?

Вещото лице инж.М.: Това разпределение трябва да мине през Община Чепеларе да се одобри ПУП и тъй като в УПИ **, макар че се разпростира в границата на имот с пл. № **, обаче ПУП-ът в дял II по отношение на тези граници, границите трябва да се удължат до уличната регулация. Преди да се одобри този ПУП, трябва да мине процедура по чл. 15 от ЗУТ - тази част, която се придава, да мине през Общински съвет да се получи разрешение да се продаде. Ако Общинският съвет не иска да го продава, хората имат право да поискат промяна на уличната регулация, която в случая не може да бъде отказана, тъй като не е за сметка на предвидената улица, а по-скоро тя ще бъде разширена. Това е алтернативата на чл.