Определение № 1506 от 07.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1506 гр. София, 07.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Христо Лазаров

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000501247 по описа за 2026 година

Производството е по чл.396 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Л. Т. Б., ЕГН ********** против определение №4403/21.02.26г. по ч.гр.д. № 5802/2025 г. на СГС ,с което е оставена без разглеждане частна жалба от настоящия жалбоподател против Определение от 18.03.2025г. по гр.д.№ 60085/2023г. по описа на СРС, 162 състав, с която е оставено без уважение искане за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.В жалбата са развити съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение. Иска се същото да бъде отменено и да бъде постановено спиране на производството.

По делото е постъпил отговор от насрещната страна,с който се оспорва подадената жалба.Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:

Производството пред СГС е образувано по частна жалба от настоящия жалбоподател Л. Т. Б. срещу определение от 18.03.2025г. постановено по гр.д. № 60085/2023г. по описа на СРС, 162 състав, с което е отказано спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 71021/2022г. на СРС, 42 състав. За да постанови обжалваното определение СГС е приел,че определенията на съда, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби, са посочени в разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК. Процесуална възможност за самостоятелно обжалване е предвидена по отношение на две категории-определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /чл.274, ал.1, т.1 ГПК/ и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /чл.274, ал.1, т.2 ГПК/. Определението на СРС, с което е оставено без 1 уважение искането на ответника за спиране на производството по делото не попада в нито една от посочените хипотези, няма преграждащ характер и обжалваемостта му не е предвидена в закона, поради което съдът е приел, че частната жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима. Атакуваното определение подлежи на обжалване и жалбоподателят е легитимиран да обжалва същото, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.

Апелативният съд е компетентен да се произнесе по жалбата, предвид разпоредбата на чл.

274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, поради което възраженията за липса на компетентност и нередовност на частната жалба, направени с отговора на частната жалба са неоснователни.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя изводите на градския съд за недопустимост на частната жалба, с която се обжалва отказа на районния съд да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и на основание чл. 272, вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното определение.

С оглед възраженията в частната жалба следва да се има в предвид следното:

Определението на районния съд, с което е отказал да спре производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не прегражда развитието на делото и по отношение на него няма изрично въведена от закона обжалваемост /в този смисъл Определение № 60100 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 2769/2021 г., Г. К., II Г. О. на ВКС; Определение № 123 от 01.04.2022 г. по ч. гр. д. № 1017/2022 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС;

Определение № 1611 от 17.06.2024 г. по ч. т. д. № 1052/2024 г., Т. К., II Т. О. на ВКС и мн. др.

/. За разлика от определението за спиране на делото, което е преграждащо и подлежи на обжалване, определението за отказ от спиране не подлежи на инстанционен контрол, като дори и при посочване от съда, че определението подлежи на обжалване, не може да обоснове различен извод, тъй като обжалваемостта на съдебните актове следва от разпоредби на закона, а не от действия или бездействия на съда, съответно от съдържанието на съдебния акт.

След като отказа на районния съд да спре производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не подлежи на обжалване, подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима, и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, както е направил градския съд /Вж. Определение № 60334 от 06.10.2021 г. по ч. т. д. № 1870/2021 г., Т. К., I т. о. на ВКС; Определение № 1914 от 19.06.2025 г. по к. ч. т. д. № 969/2025 г., Т. К., II т. о. на ВКС и др. /.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

2

Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №4403/21.02.26г. по ч.гр.д. № 5802/2025 г. на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3