Определение № 1715 от 09.08.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1715 гр. Б, 09.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – Б, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Частно наказателно дело № 20232120202987 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Същото е образувано по повод на постъпила жалба от З. Х. П., ЕГН: **********, чрез адв. П.Д от АК-Б.

В жалбата се изразява несъгласие с постановление на прокурор при БРП от 17.07.2023 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 357/2022г. по описа на Пето РУ-Б (пор. № 1584/2022 г. по описа на БРП), водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Жалбоподателят считат, че изводите на БРП за липса състав на престъпление по чл. са неправилни и незаконосъобразни, с оглед на което моли за отмяна на обжалвания акт.

По допустимостта:

Жалбата е подадена до БРС от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт.

Лицето, подало жалбата е сочено за пострадал от деянието, за което се води производството.

Настоящата съдебна инстанция приема жалбата и за депозирана в срок. От разписката на л.

125 на ДП (том 1) е видно, че постановлението е било връчено на пострадалия на 22.07.2023 г., а жалбата е депозирана на 31.07.2023 г.- първия работен ден след изтичането на срока, който е изтекъл на 29.07.2023 г.- събота.

По основателността:

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения :

Досъдебното производство е образувано на 18.07.2022г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, за това, че на 18.07.2022г., в гр.Б, ул. „********“ № 1, на паркинга на р.т „*****“ АД, при управление на МПС- товарен автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“ с рег. № *****, е нарушил правилата за движение- не обезопасил същия след паркирането му, влседствие на което предизвикал ПТП, като по непредпазливост причинил на З. Х. П. средна телесна повреда- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На 18.07.2022 г. свидетелят З. П. отишъл до работното си място, находящо се в гр. Б, ул. „********“, р.т „*****“ АД. П. стоял на една пейка пред офиса, като в близост имало паркинг. В 10:32 часа на паркинга лицето С.В.К, ЕГН: **********, паркирало товарен автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“ с рег. № *****. С.К не обезопасил товарния автомобил при паркирането му и излязъл от него, като отишъл да достави пратка на физическо лице на рибното тържище. Около 10:36 часа товарният автомобил започнал да се движи самостоятелно на заден ход, като зад него, на 12 метра, имало паркиран лек автомобил марка „Волво“ с рег. № ****. Св. П., който се намирал на около 20 метра от товарния автомобил, забелязал това, видял, че в товарния автомобил няма водач, и решил да се опита да спре движещия се бус, за да не удари паркирания зад него лек автомобил „Волво“. П. притичал и застанал зад товарния автомобил, като се опитал да спре движението му. П. преценил, че няма да успее и се опитал да се отдръпне встрани, като в този момент левият му крак бил затиснат между товарния автомобил „Опел“ и лекия автомобил „Волво“.

На П. било причинено счупване на лява тибия /голям пищял/, което довело до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок от около 4-5 месеца при обичаен оздравителен процес.

При така установената фактическа обстановка прокурорът е приел, че в разглеждания случай не е осъществен състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като приел, че липсва признакът „управление“, както и че вредоносния резултат е настъпил изцяло поради поведението на пострадалия. Посочено е също, че липсва състав на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и по чл. 133 от НК, поради което и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 е прекратил наказателното производство.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира, че изводът на прокурора при БРП за прекратяване наказателното производство е обоснован и направен при извършено пълно, обективно и всестранно разследване.

На първо място, видно е, че съдът почти изцяло споделя приетата за установена от прокурора фактическа обстановка с някои допълнителни уточнения.

В случая не е направен доказателствен анализ, но е видно, че фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя. Всъщност, при анализа на всички докателствени източници- гласни, писмени и заключенията на експертизите, следва изводът, че между тях липсва каквото и да е противоречие. Показанията на разпитаните свидетели са последователни и логични, като изцяло кореспондират както с изготвените автотехнически експертизи, така и с наличния по делото запис, от който ясно се виждат почти всички релевантни за делото факти (с изключение на действията на водача на товарния автомобил при паркирането му и удара в крака на пострадалия).

Тук следва да се отбележи, че в жалбата е застъпен въпросът, че не били разпитани служителите на Сектор „Пътна полиция“ Д. А. и Х. Х., които са обслужили местопроизшествието и съставили АУАН на К.. Следва да се посочи обаче, че заявлението на двамата служители кой е виновен (чие поведение е в причинна връзка с настъпилото ПТП) представлява оценка, а не твърдение за определени факти. В конкретния случай, доколкото се касае за образувано наказателно производство, преценката за тези въпроси следва да се направи от прокурора, респ. съда, като евентуални изявления в тази насока от страна на свидетели са ирелевантни. Дори и да не се касаеше за наказателно производство, а за административнонаказателно, то преценката кой носи вина в случай на ПТП се прави от съответния административнонаказващ орган, а не от актосъставителя. Накрая, на л. 8, том 1 от ДП, е налице докладна записка, от която е видно, че служителите на Сектор „Пътна полиция“ не са очевидци, а са посетили местопроизшествието след настъпването му. В този смисъл, настоящият състав намира, че не е налице доказателствена непълнота.

При така установената фактическа обстановка прокурорът е извел правилни правни 2 изводи като краен резултат.

На първо място, по делото са налице данни, че на св. З. П. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява тибия /голям пищял/, което довело до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок от около 4-5 месеца при обичаен оздравителен процес.

Съдът обаче не споделя извода на прокурора, че липсва признакът „управление“ от състава на престъплението по чл. 343, вр. чл. 342 от НК. В понятието “управление” се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите за управление на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Поради това и правилото на чл. 96 от ЗДвП предвижда, че водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. Законът въвежда определено задължение за водачите да „обезопасят“ превозното средство, когато то е в покой, като в случай че не са го сторили, дори и да вече да не се намират в него, ако същото потегли само и са причинени вредни последици, може да се търси отговорност на водача, ако се докажат и останалите признаци от обективната страна на престъплението. В случая са налице доказателства, че потеглянето на товарния автомобил се дължи на поведението на водача му С.К, който не е взел мерки за това МПС да не се приведе само в движение.

Поради изложеното и правилно производството е водено за престъпление по транспорта. За да е налице престъпление изобщо, и в частност такова по чл. 343 от НК, е необходимо настъпилият съставомерен резлутат да се намира в причинно-следствена връзка с деянието на дееца. Иначе казано, в конкретния случай следва да се установи дали настъпилото телесно увреждане на св. П. е в пряка причинно-следствена връзка с нарушението на чл. 96 от ЗДвП, допуснато от К..

Настощият състав намира за правилен изводът на прокурора, че тази връзка не е налице.

Когато съставът на престъплението предвижда настъпването на определен резултат, тогава е задължително да се установи, че деянието на извършителя е причина за настъпването му. Ако такава връзка между деянието и резултата липсва, не е налице и основание за наказателната отговорност. Причинната връзка е едно фактическо отношение, а не се определя от диспозициите на правните норми.

При разглеждане на въпроса за причинната връзка между деянието и престъпния резултат може обаче да са налице усложнения при протичане на причинния процес, които в съдебната практика се определят като прекъсване на причинната връзка. Това най-общо са хипотезите на последващи, привходящи фактори, които се дължат на проява на друго лице или на последващо действие на природни сили, както и случаите на възможност за предотватяване на резултата, което не се е случило поради невземане на подходящи контрамерки от пострадалия или друго лице.

По отношение на т.нар. прекъсване на причинна връзка, в съдебната практика е застъпено становището, че ако между поведението на подсъдимия и свързания с него престъпен резултат не се намеси нова причина, поставена от друго лице, не може да има прекъсване на причинната връзка (Р. 13-72-III, Р. 59-75 – ОСНК и др.).

По аргумент за противното, за прекъсване на установения от едно деяние причинен ред, водещ до даден престъпен резултат, може да се говори само тогава, когато имаме привхождане към деянието на една нова самостоятелна по произход деятелност, която не бидейки в никакво отношение към първоначалната деятелност, се насочва към осъществяване на резултата.

3

В Р.833-1941-I се приема, че констатираната от съда причинна връзка между деянието на подсъдимия и смъртта на пострадалата не отпада и когато потърпевшата в действителност е отказала да се подложи на операция, а при такава според заключението на вещото лице е имало вероятност тя да бъде спасена. Без правно значение е също и обстоятелството дали пострадалият е прибягнал своевременно до лекарска помощ и дали това лекуване е било правилно или не, защото за съставомерността на деянието е достатъчно съдът да констатира наличието на причинна връзка между нанесената телесна повреда и смъртта на пострадалия. Законът не отдава значение, дали смъртта е могла да бъде предотвратена или не. В тази хипотеза не се поставя въпросът за прекъсване на причинната връзка чрез такива необикновени и виновни действия на пострадалия или чрез такива привходящи и чужди сили, които самостоятелно да изменят причинния ход на събитието, в който само случай може да става въпрос да изключване на отговорността на подсъдимия за предизвикания от другиго престъпен резултат (Р.1011942-I).

В Р.1081-1937-I се приема, че за да може да се приеме, че породеният от едно деяние причинен ред е прекъснат, не е достатъчно установяването абстрактната възможност за избягване настъпване на резултата, напр. при смъртоносните наранявания, наличността на лечебни средства, които, при една своевременна лекарска интервенция, биха могли да осуетят смъртта, но е необходимо едно конкретно за случая привхождане на сили със самостоятелен от деянието произход, които сами по себе си, независимо от началното деяние, причиняват резултата.

В този смисъл е и правната теория- Д., Н., Наказателно право, Обща част, фототипно издание, Издателство на БАН, 1994, с. 187, където е посочено, че деецът не ще отговаря за крайния резултат, аке не е предвидил или не е могъл да предвиди присъединяването на новото условие, което прекъсва причинната връзка, както и че не трябва да се прави разлика дали новото условие е поставено от виновното деяние на един човек, бил той едно трето лице или самият пострадал, или е поставено от някоя друга сила.

В конкретния случай, съдът намира, че настъпилият резултат се дължи именно само на действия на пострадалия, който е изменил причинния ход на събитията. От материалите по делото става ясно, че вследствие на нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на К. е щяло да настъпи удар между управлявания от него товарен автомобил и лек автомобил „Волво“, който е бил паркиран на 12 метра. Това посочва като причина за действията си самият пострадал П.. Иначе казано, липсват данни за възможно настъпване на каквито и да е телесни увреждания на пострадалия или на някое друго лице. П. се е намирал на около 20 метра от товарния автомобил (според показанията на очевидеца Д.Ж., а и това се вижда и от заключението на видеотехническата експертиза на л. 13 от ДП, том 2) и е решил да се опита да спре с ръце движещия се назад товарен автомобил. По мнение на настоящия състав, именно предприетите от страна на пострадалия действия, който е застанал зад автомобила в опит да го спре, са изменили хода на събитията и единствено са в пряка причинна връзка с настъпилото телесното увреждане. Обстоятелството, че П. е действал с добри намерения, или както се сочи в жалбата- изпълнил е гражданския си дълг, не означава, че К. носи отговорност за настъпиля впоследствие резултат, тъй като това не води до промяна на изводите за причинния процес.