Решение № 407 от 24.11.2020, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 407

23.11.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Велико Търново

На 09.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина Солакова

Георги Драгoстинов

Лилия Ненова като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20204100500664 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.06.2020 година, постановено по гр. дело № 13 по описа на Г. районен съд за 2020 година, предявените от П. Ц. Т. против „Б.С.“-ЕООД, гр. С. искове, с които претендира да бъде признато за незаконно и отменено уволнението по заповед от 07.11.2019 година на управителя на ответното дружество, да бъде възстановен на заеманата длъжност „сътрудник охрана“ и да му се присъди обезщетение за принудителна безработица от 1 360 лв., са отхвърлени като неоснователни. В тежест на ищеца са присъдени направените от ответното дружество разноски.

Решението е обжалвано от П. Ц. Т. с искане за отмяната му вцялост и за постановяване на ново, уважаващо исковете, според заявеното.

В противоречие с материалния закон първостепенният съд не съобразил противоречивите правни последици, които пораждат веднъж връченото му предизвестие и следващата го по време заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

Погрешно изтълкувал прекратителното основание по чл. 328, ал.1, т. 10б от КТ , несвързвайки го с общите основания по т. 1 – 10 от същия текст на закона.

Ответникът по жалбата - „Б.С.“-ЕООД, гр. С. – е изложил доводи за безпорочност на решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда.

1

Ищцовата страна - П. Ц. Т. - излага в исковата си молба, че с ответното дружество били във възникнало от договор трудово правоотношение, по силата на което в търговското му предприятие изпълнявал длъжността „сътрудник охрана“. Считано от 07.11.2019 година бил уволнен на основание чл. 328, ал.1, т. 10б от КТ.

С доводи за незаконност на уволнението – заповедта нямала мотиви, не е получавал предизвестие, ако е получил такова, срокът му не бил спазен, от началото на октомври, 2019 година не бил допускан на работа – по реда на настоящото производство претендира обявяването му за неправомерно, отмяна, възстановяване на заеманата преди това длъжност, присъждане на обезщетение за принудителна безработица в размер на сумата от 1 360 лв. за времето от 07.11.2019 до 20.01.2020 година, законна лихва и разноски.

Ответната страна

– „Б.С.“-ЕООД, гр. С. - оспорва исковете с възражения, уволнението да е постановено при налично прекратително основание. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

Не се спори, установява се от приложените документи и обясненията на страните, че са били във възникнало от трудов договор правоотношение, по силата на което в ответното дружество ищецът е изпълнявал длъжността „сътрудник охрана“ – договор от 27.12.2018 година.

Към датата на сключване на трудовия договор ищецът е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - писмо и разпореждане на листи 63 и 64 от преписката на първостепенното производство.

До ищеца ответникът е изпратил предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение помежду им, като и в двата документа се е позовал на чл. 328, ал.1, т.

10б от КТ – предизвестие и заповед, от ищеца получени съответно с известие за доставяне от 07.10.2019 година и 12.11.2019 година.

Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност и на предявените искове. Съдът ги отхвърля на това основание, водим от следните съображения.

Възрастта на ищеца и трудовия му стаж към датата на сключване на договора между страните са дали възможност на ответника да уволни служителя по реда на чл. 328, ал.1, т. 10б от КТ. Доколкото е сторил именно това, уволнението е законно, а искът да бъде признато за неправомерно – неоснователен.

Доводите на ищцовата страна са неоснователни. В разрез с цитираните по-горе документи е твърдението на ищеца, че не е получил предизвестие и заповед за уволнение. Всяко едно от тези изявления е годно да прекрати трудовото правоотношение по правомерен начин, защото нарушаването на срока за предизвестие не се отразява на законността на уволнението – аргумент от нормите на чл. 220 и 221 от КТ.

За законността на уволнението законът мотиви към акта на работодателя изисква единствено в хипотезите на дисциплинарно уволнение. В останалите случаи е достатъчно да се сочи нормата - основание за прекратяване на правоотношението. За нуждите на казуса решаващото 2 е, че фактите по посоченото от работодателя прекратително основание – упражнено право на пенсия преди сключване на трудовия договор – е налице.

Без правно значение е дали от началото на октомври, 2019 година ищецът е допускан на работа. Такъв факт, дори да е наличен, не влияе на уволнението, а дава възможност на ищеца да търси обезщетение за вреди, стига да търпи такива.

Законността на уволнението е пречка да се породи правото на отмяна, възможността служителят да бъде възстановен на заеманата длъжност и да му се присъди обезщетение, задето е останал без работа. Като неоснователни, исковете следва да бъдат отхвърлени.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 250 лв., възнаграждение за един адвокат. Следва сумата да бъде присъдена с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 05.06.2020 година, постановено по гр. дело № 13 по описа на Г. районен съд за 2020 година.

Осъжда П. Ц. Т. , ЕГН: ********** от гр. С., ул. „С.“ № .., етаж .., ап. № .. да заплати на „Б.С.“ЕООД, гр. С., сумата от 250 (двеста и петдесет лева) лв., разноски за второинстанцинното производство, на основание чл. 78 , ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3